Тотален дефицит на правосъдие е много мека формулировка за абсурдите, които ражда всяка седмица правозащитната система в нашата страна.
Ако например си жертва на някакво престъпление и не се явиш в съдебна зала, за да защитаваш интереса си, делото моментално се прекратява. България също така е страна, в която за минути може да бъдеш осъден на някакво административно наказание, примерно глоба, без въобще да знаеш, че си разследван за това прегрешение, и, разбира се, дори и не подозираш, че е насрочено съдебно заседание, на което се решава съдбата ти.
За сметка на всички тези правни абсурди в България се приема за най-логично и нормално да бъдеш подсъдим за жестоко престъпление и да не си правиш труда да си създаваш излишен дискомфорт, като присъстваш в съдебния процес. Като например двойния убиец от "Соло" Илиян Тодоров.
Оказва се, че той от цели 2 години успешно отбягва заседанията в Съдебната палата. Тодоров присъствал в залата, когато на първа инстанция е бил оправдан, но пропуснал неприятния за него обрат на делото, когато апелативният съд му наложил доживотна присъда, и не се явил във Върховния касационен съд, който пък потвърдил това така справедливо наказание.
Но фактът, че убиецът от Перник няма смелостта и доблестта да се изправи пред съда, както и да погледне в очите родителите на жертвите си, не бива да ни учудва. За всички трябва да е ясно, че той е завършен страхливец - да не забравяме, че в мелето пред дискотеката във фаталната вечер единствено той използва нож - оръжието, с което прекъсна живота на двама млади мъже.
Така че съвсем нормално е убиецът Илиян Тодоров да не желае да присъства в съда, както и да лежи в затвора. Не е нормално обаче съдът, прокуратурата, полицията и съдебната охрана да допускат този абсурд - в държава, в която така или иначе няма правосъдие, в редките случаи, когато магистратите все пак са въздали възмездие за толкова тежко престъпление, в крайна сметка един двоен убиец да се окаже на свобода.
Можем да го преглътнем, когато става въпрос за Братя Галеви примерно. Все пак те бяха толкова успешни и комбинативни на върха на хранителната верига в престъпния свят... Как да се изненадаш, че са подготвили перфектно прехвърлянето на парите си в офшорки и бягството си.
Да оставиш обаче да те изненада по бели гащи убиец от ранга на Илиян Тодоров?! Престъпник, който си пребоядиса косата веднага след инцидента. Ето това вече наистина е обида. Обида за цялата държава.
Убиецът Илиян Тодоров е толкова елементарен, че още преди да видя във видеообръщението му до главния прокурор английския контакт на стената зад гърба му, бях убеден, че той се е скрил някъде в страна от Европейския съюз.
Но когато позволяваш да те разиграва толкова посредствен престъпник, който дори не знае как и къде да се укрие от правосъдието, това е сигурен знак, че живееш в смешна държава.
И нищо чудно да се окаже вярна статистиката, че 88 процента от осъдените за тежки престъпления у нас успяват да избягат, преди да ги вкарат в затвора.
Не е ли време тази системна грешка да се поправи?
Или ще си останем още дълги години държава, в която правосъдието продължава да е на страната на престъпниците за сметка на жертвите.