Разговаряме с премиера в разгара на окупацията на университетите. За него това е още една проява на предишните протести.
"Готови сме на диалог с инициаторите, стига да бъдат формулирани други тези освен тази за оставка. Тази теза по същество е насочена към политическите партии, а не към кабинета", смята Орешарски.

- Г-н Орешарски, когато правехте операциите с външния дълг и години наред изкупувахте заемите ни на най-ниски цени, допускали ли сте, че някога ще станете премиер?
- От години мечтая да бъда съветник. Вместо това всеки път ми се случва да заемам все по-високи изпълнителски позиции. Приемам го като предизвикателство и отговорност, с които човек трябва да се справя.
В доста плътно съответствие с това, за което говорите.
Когато виждаш понижаващи се цени на българския дълг, е изкушение да не се намесиш в обществена полза Да направиш нещо полезно за страната си, носи удовлетворение, което е трудно да се опише. Дори и когато много хора не го разбират и те критикуват.
- Мечтата на всеки дилър на Уолстрийт е да знае кога цената е най-изгодна. С вашия усет защо не се ориентирахте към престижна консултантска кариера?
- Винаги съм искал да го направя, но по различни причини не се е получавало. Надявам се след този мандат да стане.

- Помня колко се колебаехте, преди да приемете номинацията за премиер, и колко хора трябваше да ви убеждават. Защо все пак се съгласихте?
- Имах притеснения, че след предишния управленски мандат ситуацията е толкова разбъркана, че следващият мандат ще бъде преходен с основна задача да възстановява, а не да изгражда.Сега всички виждаме, че е така. Това, което не очаквах, е, че толкова много хора ще се противопоставят на процесите на нормализация. Очевидно сривът е много дълбок. Повече, отколкото изглежда на повърхността.
 

Цялото интервю четете в новия брой на "168 часа".