Бай Спас: 50 г. отглеждам овце и правя сирене - името и адресът ми са на етикета, сега държавата ми предлага битка
След проверка на пазара в Девин 79-годишният овчар прибра продукцията си, а от БАБХ му обясниха как да си направи регистрация
"Над половин век гледам овце, а документите и претенциите на властта към малките производители стават все повече", казва 79-годишният Спас Седянков от смолянското с. Стикъл. Преди дни той отишъл на общинския пазар в Девин, за да продаде домашното си сирене, но попаднал на проверка и решил да си прибере продукцията.
Освен с отглеждането на животни бай Спас се занимава и с преработка на млякото. Произвежда домашно сирене, кашкавал и брънза, а през годините предлагал на пазара в Широка лъка също масло и мътеница. Сега след проверката в Девин
възрастният родопчанин е в безпътица
Проверката установила, че предлаганите от него млечни продукти са етикетирани и се съхраняват в хладилна чанта. Той е представил документ за преработка на сурово овче мляко за производство на кашкавал и здравна книжка. Съставен е констативен протокол. От БАБХ за "24 часа" подчертават, че не са съставяни актове за установяване на административни нарушения, не са издавани писмени предписания и не са налагани санкции.
"На лицето са разяснени изискванията за предлагане на млечни продукти на пазара и възможностите за привеждане на дейността в съответствие с тях, включително по отношение на необходимата документация и регистрация", посочват от агенцията.
Допълват, че служителите не са искали от Седянков да напусне пазара. Той обаче е решил да прибере продукцията си след разговора с проверяващите. Те му разяснили изискванията за предлагане на млечни продукти.
"На тая възраст за кога да се регистрирам
Една купчина документи и разправии, че ще изкарам 5 кг кашкавал и 10 кг сирене да продам, за да мога да закърпя краищата. Навсякъде искат такси за документите. Аз, като направя сиренето и кашкавала, ходя в частни мандри да ми го вакуумират и етикетират. Спазени са всички изисквания. Продуктите и рецептите са истински и натурални, така, както са ме учили дедите ми. В тях няма ония неща, които слагат големите производители. На всеки продукт си оставям телефона и адреса. Аз
нямам проблем с хората, които купуват от мен, а с държавата
От 3 г. насам продавам на една и съща цена – 10 евро кравето и 12 евро овчето сирене. Нека оставят на мира истинските производители и да не затягат толкова нещата", казва през сълзи бай Спас.
Случаят предизвика реакции в социалните мрежи. Потребители в тях заявяват, че възнамеряват лично да посетят дома на Спас Седянков и да си купят сирене от него. На пазара в Девин други търговци също изразили подкрепа към възрастния овчар.
Бай Спас е уникален човек! Той има най-добрата и истинска продукция в целия Смолянски регион – със или без бумаги от държавата, заявяват те.
Фермата на Седянков се намира в местността Бърцето, на около 6 км от село Стикъл над Широка лъка. Стопанството е разположено на приблизително 1500 метра надморска височина. Там той отглежда около 150 овце и няколко родопски късороги говеда.
Животновъдството е семейна традиция за бай Спас - и дядо му, и баща му се занимавали с отглеждане на животни. След като се уволнил от казармата, се върнал в родния край и продължил поминъка на семейството. Ежедневието във фермата изисква постоянна грижа за животните.
Седянков продължава да работи въпреки напредналата възраст и здравословните си проблеми. Живее с пенсия от около 320 евро, а разходите за изхранване и отглеждане на стадото са значителни. Фермата е под наем, тъй като след ликвидацията на ТКЗС не е имал пари, за да купи сградите и земята. Ползва над 200 декара наети пасища.
"Младите хора не се интересуват от земеделие и животновъдство. Освен тежкия труд те се плашат и от административните изисквания", изтъква той.
Продажбата на собствено сирене и кашкавал е важна част от
поминъка на малките животновъди в Родопите
За разлика от големите, които имат персонал и пари, за да се справят с документацията и административните изисквания, малките стопани сами вършат всичко – от отглеждането на животните до преработката на млякото и продажбата на продукцията.
Всяка нова регистрация, такса или разрешително означава допълнителни разходи и разправии с институциите. В същото време тези хора пазят рецепти, предавани от поколения.
Днес обаче все по-малко са майсторите, които продължават традициите. Когато възрастните се откажат, а младите не пожелаят да поемат стопанствата, има опасност да изчезнат не само малките семейни ферми, но и знанията за приготвяне на някои от най-характерните родопски продукти.
Контролът върху качеството и безопасността на храните е необходим, но въпросът е как
изискванията да са съобразени и с възможностите
на малките производители, така че традиционното производство да има бъдеще.
"Никой в района не продава млякото си на изкупвачи към мандри. Изкупните цени са обидно ниски – 50–60 евроцента на литър. Или търсят реализация при частни купувачи на по-високи цени, или сами си правят продукти като кашкавал и сирене", казва кметът на Широка лъка Васил Седянков, който отговаря и за още 9 околни селца и махали.
Според него челният сблъсък на Спас Седянков, който му е чичо, с инспекторите би могъл да се случи и на други малки производители. Смята обаче, че административните изисквания затрудняват прекомерно малките производители.
"В Широка лъка при дъждове големи късове камъни са задръстили 1/3 от водната проходимост на моста, който води към Гела и Стикъл. Месеци наред не можем да вземем разрешение от различни институции да ги отместим или извадим, а сезонът на дъждовете идва и може да се окаже фатално", вдига ръце кметът.
Трудностите пред малките производители се виждат и в историята на 73-годишния Салих Пашов, известен като Пашата, от смолянското с. Бориково. Той е един от последните пазители на традиционното родопско сиренарство. Приготвя бито сирене по рецепта на местни чобани, предавана над 5 века.
Специфичното при технологията е използването на специална дървена инсталация от хвойнови каци, бъркалка и чурило. Млякото се бие ръчно и непрекъснато час и половина, докато маслото изплува на повърхността. След това сиренето се обработва с топла вода и традиционно се съхранява в мях, изработен от агнешка или ярешка кожа. В него то зрее, придобива кремообразна структура и може да се запази повече от половин година.
От този метод обаче може да настръхнат косите на всеки педантичен инспектор. Пашата владее и технологията за приготвяне на родопското сирене брънза.
Майсторът е силно привързан към традициите
и съжалява за изчезването на старите занаяти и обезлюдяването на родопските села. Според него промените в селското стопанство и изоставянето на животновъдството са довели до загубата на ценни умения.
Въпреки трудностите Салих продължава да отглежда животни и да демонстрира традиционните техники на селски и национални събори.

