Щаб "24 часа": Битката за второто място - Гюров или Костадинов?
Избирателната активност едва ли ще е като тази от 19 април 2026 г. - до урните в неделя ще стигнат 2,3 - 2,8 млн. избиратели
Социолозите, които проучват намеренията на избирателите са категорични, че първи на вота за президент в неделя ще излезе Илияна Йотова. Другите двама кандидати с висок резултат са Андрей Гюров и Костадин Костадинов. Кой обаче ще достигне до евентуален балотаж на 1 ноември?
Обърнахме се към четирима водещи анализатори от агенциите, които правят електорални проучвания преди президентския вот в неделя - политолога Димитър Ганев от Изследователския център "Тренд", социоложката Боряна Димитрова от "Алфа рисърч", математика и изборен експерт проф. Михаил Константинов, който работи за "Галъп", и социолога Добромир Живков от "Маркет линкс".
Димитър Ганев, “Тренд”: 2/3 от избирателите на ГЕРБ няма да гласуват
На парламентарните избори на 19 април управляващата днес “Прогресивна България” получи три пъти по-висок резултат от този на втората по големина партия ГЕРБ. Третата по големина формация беше ПП-ДБ, следвана от ДПС и “Възраждане”. От тези парламентарно представени партии кандидати в момента нямат ГЕРБ и ДПС.
За половин година електоралната картина в страната не се е променила драстично. Затова е логично и не изненадва, че след като втората политическа сила няма кандидат, тези на “Прогресивна България” и ПП и ДБ ще отидат на балотаж. Това показват и проучванията на общественото мнение на “Тренд” от последните месеци.
Разликата между кандидатите на ПП и ДБ и “Възраждане” е солидна. Припомням, че на вота на 19 април разликата между двете беше в съотношение 3:1 - 12% за ПП-ДБ и 4% за “Възраждане”.
Но изниква въпросът къде ще отидат избирателите на ГЕРБ и ДПС? Отговорът е, че между две трети и половината от тях няма да гласуват. А онези от тях, които все пак ще упражнят правото си на вот, няма еднозначно да отидат нито при Йотова, нито при Гюров или при Костадинов.
Мисля, че тази структура на вота, която имахме, ще се запази. Подчертавам - структура на вота. Например вотът за ПП и ДБ и “Възраждане” ще скочи двойно като процент, защото активността ще е много по-ниска. Но да уточня, че дистанцията между втория и третия е прекалено голяма, за да може Костадинов да застраши Гюров. Освен това през тези няколко години на политическа криза, когато са участвали заедно с ПП-ДБ, “Възраждане” никога не е имала по-висок резултат.
“Прогресивна България” успя да отнеме около две трети от електората на “Възраждане” на последните избори. Сега вероятно “Възраждане” са върнали част от електората си, но само част.
В крайна сметка балотаж ще има заради ниската избирателна активност и на него ще отидат Йотова и Гюров.
Избирателната активност ще бъде най-ниската на президентски избори от началото на промените. Очакваме до урните да стигнат 2,3-2,4 милиона (33-34%), което е с 1 милион по-малко от последните парламентарни избори.
Боряна Димитрова, “Алфа рисърч”: При Гюров вотът не се разпилява
Оценката на “Алфа рисърч” е, че освен ако не настъпи изключително мощно извънредно събитие, на балотаж ще отидат кандидатпрезидентските двойки Йотова - Вълчев и Гюров - Кандев. Те се ползват с най-висока подкрепа и консолидират най-силно вота на потенциалните си избиратели.
Допълнително влияние в тази посока оказва и покачването на напрежението в Черно море.
То доведе до ръст на избиратели както към тези опоненти на Йотова, които се позиционират по̀ на изток от нея и се обявяват за спиране на помощта на Украйна, така и към онези, които стоят по̀ на запад и са за единство на Европа по отношение на войната Русия -Украйна. Разликата е в това, че така наречената проевропейска позиция се изразява основно от Андрей Гюров, докато другата има повече носители. Това разпределя вота на избирателите, които я споделят между няколко кандидати - Илияна Йотова, Костадин Костадинов, Радостин Василев, Ивелин Михайлов.
Обобщено казано, в спокойни времена центърът привлича най-силно, но в размирни времена ясните и недвусмислени позиции постигат по-висока чуваемост.
Това важи за всички кандидати, но там, където вотът не се разпилява, шансът за достигане до балотаж е много по-висок.
И още един ефект наблюдаваме от атаките с дронове в Черно море в близост до българската територия - известен ръст в намерението за гласуване.
Докато геополитическото противопоставяне беше важна, но не засягаща пряко обикновения българин дилема, сега тя става реалност, която изисква адекватни действия, включително от президента, който е и главнокомандващ на армията. Няма признаци избирателната активност да достигне тази от априлските парламентарни избори, но докъм 2 800 000 гласували вече е реалистична хипотеза.
Добромир Живков, “Маркет линкс”: От Черно море вее хлад за Костадинов
Според изследванията на “Маркет линкс” и тези на колегите на 25 октомври се очертава битка с двама фаворити, като първият е със значителна преднина. Това означава, че се възпроизвежда представителството на важни социално-политически разслоения в обществото.
От една страна, виждаме водещата кандидатпрезидентска двойка Йотова-Вълчев като представители на управляващата формация, включително и през споделената политическа биография на бившия президент и настоящ премиер Румен Радев, както и на настоящия президент Йотова. Така че тук нещата са ясни.
Това е един по-геополитически умерен сегмент в обществото, който клони към център-ляво и е доста широк, заемайки немалко от народняшкия характер на ГЕРБ през годините.
Основен носител на втората политическа посока е двойката Гюров-Кандев. Зад нея застават по-европейски ориентираните, подкрепящите Украйна във войната на Русия срещу нея, по-либералните, по-отстояващи и ориентирани към ценностите на демокрацията. В този смисъл това представителство наистина отразява нагласите на около 600-700 хиляди гласоподаватели, макар и в избори с по-ниска активност.
Третата политическа посока изразяват кандидати, чиито характеристики се припокриват до голяма степен с тези на двойката Йотова-Вълчев. Двойката Костадинов - Волгин е малко или много в една политическа ниша с тях, което много ясно пролича на изборите през април, когато резултатът на “Възраждане” едва стигаше 1/3 от предходния изборен резултат, защото електоратът му се насочи към “Прогресивна България”. Тъкмо затова възможностите на Костадинов и Волгин да влязат в битка за второто място изглеждат ограничени.
Напрежението в Черно море може би е повлияло на гласуващите по-националистически, но не и на русофилски настроените. Така е, защото показват, че потенциалната заплаха идва от Русия, при това тя дори не е потенциална, а съвсем реална вече. А това не е в подкрепа на Костадин Костадинов.
Затова не бих се изненадал от допълнителен отлив на гласове от тях и съвсем не с мотива за конформистки вот за победителя. Допускам допълнителна консолидация около кандидатурата на г-жа Йотова.
Очаквам около 37-42% избирателна активност. От чужбина могат да дойдат 200 хиляди гласа, но може да останат и само 70 хиляди. Изобщо избирателната активност на тези избори за мен е най-голямата им загадка.
Проф. Михаил Константинов, "Галъп": Има скрит вот за Костадинов
Три дни до президентския вот Андрей Гюров е втори - подкрепят го около 500 хиляди души. Третата позиция е за Костадин Костадинов, гласовете за когото са около 10% или 200-250 хиляди.
Лидерското място безспорно е за Илияна Йотова, зад която застават 950 хиляди до 1 милион българи.
Грубо казано, числата за първите трима са в пропорция 45:25:10 в социологическите сондажи. Допускам на самите избори да са в диапазона 40-45:20-25:10-15%. Всички колеги дават резултати, подобни на нашите, при това от самото начало. Не виждам какво може да ги промени.
Очаквам скрит вот за Костадинов, макар когато питаме хората за кого ще гласуват, те да не назовават неговото име, но всъщност пускат бюлетина за него. Така че, ако изобщо има някаква интрига, тя е между втория и третия.
Не очаквам обаче за тия пет дни до изборите Костадин Костадинов да надмине Андрей Гюров - такава е динамиката на процеса.
Понеже мнозина питат дали инцидентите с потопените кораби в българската икономическа зона в Черно море няма да повлияят на президентските избори у нас, все пак да кажа, че хората се страхуват от това, което се случва, и вотът им отива за кандидатите, които говорят за мир. Част от тях подкрепят Илияна Йотова, друга - Костадин Костадинов.
Очакваната избирателна активност е между 35 и 40% - това значи между 2,3 и 2,5 милиона избиратели пред урните.
Любопитно е, че президентските избори на 25 октомври ще са най-скъпите в цялата история на изборите след промените. Защото на двата тура един глас струва тук около 30 евро. На Запад най-много стигат 5 евро на глас.

