Завръщането към публични екзекуции е свидетелство за дегенерация на публичните нрави
Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет е обявил, че екзекуцията на масовия убиец Нидал Хасан, убил 13 души във военната база Форт Худ през 2009 г. ще бъде излъчвана на живо в интернет. Доналд Тръмп не е потвърдил или отхвърлил съобщението, а вицепрезидентът Ванс е завил, че не знае дали екзекуцията ще се излъчва публично, но той няма да я гледа. Всичко това се случва във водещата демократична западна страна, в която в продължение на десетилетия през втората половина на 20 век изобщо нямаше екзекуции. В Европа смъртното наказание е отменено навсякъде, както и в останалия демократичен свят - в Канада, Австралия, Нова Зеландия.
Отказът от смъртно наказание е продукт на ценностна система, формирана в резултат на християнската традиция и на модерния хуманизъм, според които екзекутирането на хора е в разрез с респекта към човешкото достойнство. Нито една държава не може да създава живот - и затова няма право да го отнема. Връщането към прецедент на публична екзекуция е връщане към публични нрави на колективно отмъщение, организирана институционална жестокост и култивиране на стандарти, отхвърлени от развитието на съвременната цивилизация. На този аргумент може да бъде противопоставена гледната точка, че когато става дума за мащабни престъпления - каквито е извършил джихадиста-терорист Хасан - екзекуцията е както реципрочно наказание, така и сурово предупреждение към всеки, който се опита да извърши подобно престъпление в бъдещето. Ако обаче сравним нивата на опасна престъпност в страни с изпълнение на смъртни присъди с тези в страни, премахнали смъртното наказание, ще установим, че екзекуциите не притежават особено значима превантивна сила.
Независимо какво мислим за смъртното наказание, завръщането към публични екзекуции без съмнение е свидетелство за дегенерация на публичните нрави. То се осъществява в атмосфера на все по-радикална обществена и политическа поляризация - както в Америка, така и в повечето останали страни и региони на съвременния свят. През последните две-три десетилетия западният свят е терен за мощна лява политическа радикализация, чиято основна цел е разрушаване на институциите, ценностната система и обществения порядък на западната цивилизация. Радикалното левичарство започна културна война срещу традициите и структурите на западния свят, която се осъществява като продължение на комунистическия радикализъм от втората половина на 19 и на 20 век. Теренът на тази война не е вече икономиката, а общностната култура, която е обект на разрушаване под ударите на новата левичарска ортодоксия на "мултикултурализма" и съпътстващите я обществени движения на радикален екологизъм, трета вълна феминизъм, постколониализъм и т.н.
Левият радикализъм стимулира развитието на мощно ответно движение на крайната десница - в Америка и в Европа, която след средата на 20 век бе маргинално явление, съществуващо по периферията на националния политически процес в демократичните общества. Двата полюса изгориха средния терен в политиката и превърнаха демократичния процес в пространство на яростна културна и политическа война. Затова всеки политик, инфлуенсър или обикновен гражданин, който споделя позициите на единия или на другия (ляв и десен) радикализъм, допринасящи за поляризацията, няма моралното право да осъжда другата страна без да си даде ясна сметка за собствения си принос в стимулирането на уродливи възгледи и действия на другата страна. Уродливостта на крайната десница е огледален негативен образ на уродството на левичарския радикализъм - и обратно.
Тези два типа уродства са различни в проявите си, но са обединени в своята непримиримост към позициите на другите, на тези, които споделят други възгледи, представи и амбиции спрямо общия свят, който всички обитаваме. Една публична екзекуция е уродство - по стандартите на западния, християнски и просвещенски хуманизъм. Такива екзекуции се извършват редовно по площадите на някои ислямски страни, те са оръжие на терор, фанатизъм и безчовечна бруталност... Ако в лицето на другия човек ние сме призовани давиждаме Божия образ, вдъхнат с Божията искра, която всеки човек носи в себе си, екзекуцията - особено публичната екзекуция е пряко поругаване на този образ. Да се надяваме, че все още имаме време да осъзнаем и да спрем своето човешко и цивилизационно самоунищожение. Двата лагера - двата полюса в западния свят са в пълно въоръжение и мобилизация да си причинят взаимно унищожение. Аргументите и на двете страни са безпрекословни. Резултатът ще бъде едно ново варварство - или внесено отвън (мераклии за това има), или възникнало на "собствена почва" в безкомпромисността на войната - културна, политическа или дори съвсем конвенционална, традиционна.
Надявам се, че екзекуцията на терориста от Форт Худ пред масова публика ще бъде преосмислена от Вашингтон. Но нека преди да изкажем възмущение от решението на Хегсет, всеки от нас да си помисли дали не "екзекутира" в интимна или публично изразена омраза и отхвърляне човешкия образ, запечатан в често изкривената в гняв физиономия на нашия противник - политически, идеен, професионален или просто ситуационен. Решението не е лесно или просто - "make love - not war". Понякога се налага да се води и война. Но във всеки случай, не бива да забравяме кода на нашето оцеляване като хора, възпитани в определена цивилизационна традиция: "Бъдете непримирими в отхвърляне на греха, а не на грешника..."

