Близкият Изток и светът след "потопа" на "Хамас"
Три години на бурни събития, надхвърлящи фантазията. Те надминават възможността дори на най-разкрепостените умове да предвидят бъдещето. Три години, през които картите се преобърнаха, режими и проекти се срутиха, а наративи, които още вчера изглеждаха непоклатими, бяха разтърсени. Историята започна от Газа, а след това огънят се разшири към Ливан, Сирия, Ирак, Йемен и Иран, а последиците обхванаха целия регион и света. Беше ли „потопът" на Яхия ал-синуар просто преходно събитие или искра, която запали въглените, скрити под пепелта на региона?
Три години след 7 октомври палестинският проблем и регионът все още изпитват последиците от земетресение, на които не им се вижда краят. Безразсъдството на „Хамас" при преценката на атаката и нейните последствия, както и жестокостта на Израел във войната, която последва, изправиха палестинците на ръба на катастрофа, засегнала живота, земята и бъдещето им. С разширяването на конфликта, войните се разраснаха, балансът на силите се промени, а последиците достигнаха досигурността в Персийския залив, енергетиката и световната икономика.
Всяка от страните влезе в конфликта с различна наративна линия. „Хамас" представи своята атака като пробив на блокадата и връщане на палестинския въпрос на преден план, а Израел превърна удара в основание за война за ликвидиране на движението и възстановяване на сигурността. Към тях се прибавиха и наративи за подкрепа, възпиране и самоотбрана, докато резултатът поставя въпроси за отговорността за взетите решения и за бъдещето на народите, които платиха цената за тях.
Под тежестта на катастрофата
Събитията отново изведоха Палестина на преден план в световния интерес, но оценяването на резултата по този начин игнорира цената. Каква печалба би убедила онези, които са загубили семействата и домовете си, че са се приближили към свободата? И как се гради бъдеще, когато тяхното възстановяване от руините е отложено изискване?
Анализаторите са единни в обвиненията си ,че„Хамас" носи отговорността за атака, включваща убийства на цивилни и вземане на заложници, както и за решения, които надхвърлиха възможността ѝ да защити палестинците от тяхното последствие.
Трусът разкри крехкостта на палестинското състояние. Между разделението и кризисната ситуация с представителството се състезават проекти за управление на Газа, докато ролята на нейните жители в определянето на съдбата им се стеснява. Утвърждаването на отделянето на ивицата от Западния бряг заплашва да сведе каузата до въпроси, отнасящи се до сигурността, хуманитарната помощ и възстановяването.
Разширяването на международната солидарност не е достатъчно, за да промени този курс. Необходимо е той да се превърне в реална защита и ясни, изпълними ангажименти, за да не остане признаването на правата на палестинците отделено от способността им да ги упражняват.
От друга страна, позициите на Иран като регионален фактор в Близкия Изток отслабнаха, след като американската и израелска атака го изтощи, ограничи ролята му и руши влиянието му в Ливан, Ирак, Сирия и Йемен. Същевременно на Техеран беше наложена строга блокада, за да бъде задушен икономически и принуден да прекрати ядрената си програма, както и подкрепата за прокситата си в страните от Персийския залив.
От това може да се заключи, че войната на Израел, която започна срещу палестинците, бързо се превърна в регионална и международна война, водена с всички политически, военни и икономически средства.
Ливан плати висока цена, а „Хизбула" претърпя унищожителни удари. В Сирия падането на режима на Асад съвпадна с отслабването на иранското влияние и промяната в съюзите. Тези събития имат свои собствени причини, но тяхното взаимодействие прекрои регионалния пейзаж.
С американско-израелската война срещу Иран Вашингтон се превърна в пряка страна в конфликта, а сигурността на Персийския залив, неговите съоръжения и морски коридори бяха поставени под заплаха. Ирак се оказа в капан между обвързаността на въоръжените групировки с Иран и отношенията си с Вашингтон и съседите си, след като от територията му бяха предприети атаки срещу саудитски петролни съоръжения.
Ормузкият протук се превърна в епицентър на конфликта, като превоза на петролни и газови танкери беше нарушен, докато ескалацията на хусите в Червено море и Баб ал-Мандеб увеличи рисковете за алтернативните маршрути за доставки. Въздействието се отрази на Европа и САЩ чрез цените на енергията, натиска върху промишлеността, семейнните разходи и опасенията за зимните доставки.
Безпрецедентни политически промени
Така тази опустошителна война доведе до огромни промени и преобразувания, като може би най-съществената от тях е, че Израел се превърна в най-могъщата и ефективна държава в Близкия изток, до такава степен, че вече три години води война на няколко фронта, без да показва признаци на умора или разпад, – нито военни, нито политически, нито социални, нито икономически. Това може да се обясни с единството на израелското общество пред всяка външна заплаха, която то възприема като екзистенциална, както и с икономическата и технологичната ѝ мощ и неограничената американска подкрепа.
Какво да очакваме ?
На този въпрос ливанският анализатор Надер Ездин отговаря, че пред региона стоят два пътя. Първият е свързан със мерките за сигурност, които се отнасят към всеки фронт поотделно и оставят корените на конфликта непокътнати. Войните може да утихнат, докато Газа остава под временно управление и възстановяването напредва с прекалено малки крачки, а регионът остава изложен на риск от разпадане на крехките споразумения.
Вторият пък свързва умиротворението с уреждане, което гарантира палестинските права, суверенитета и реда. Той изисква решаване на проблемите с властта, оръжията и представителството, предотвратяване на разселването, възстановяване, което да върне нормалния живот на жителите, както и Израел да се откаже от представата, че военният контрол гарантира неговата сигурност.
Палестинците също имат своите изисквания. Кой управлява Газа, с каква легитимност и под какъв контрол? И как тя да бъде отново свързана със Западния бряг в рамките на единен национален проект? Продължаващото разделение и монополът върху вземането на решения оставя съдбата им в ръцете на външни сили, докато обновяването на представителството изисква институции, отчетност и гражданско участие.
На регионално равнище защитата на Персийския залив и морските коридори изисква споразумения, които да ограничат използването на фронтове и въоръжени сили за взаимно оказване на натиск. Арабските държави могат да подкрепят възстановяването на Газа и да настояват за споразумение, което да гарантира палестинските права, успоредно с усилията им за защита на сигурността и стабилността в региона. Много зависи от готовността на Вашингтон да използва влиянието си, за да насърчи това споразумение.
След над три години балансът на силите се промени и картите на разрухата се разшириха, докато бъдещето на палестинците остава неясно. Войните могат да отслабят дадена фракция, да свалят режим и да променят границите на влиянието, но сами по себе си не създават мир. И докато палестинците нямат перспектива за свобода и суверенитет, а народите в региона плащат цената за решения, които не са взели сами, временното прекратяване на бойните действия не означава край на земетресението.
Колминацията на военните действия и пика на разпада
В крайна сметка операция „Потопът", която се предполага, че е върхът на палестинските военни действия срещу Израел, се превърна в крайната точка на разпада на този вид съпротива срещу Израел, която се оказа катастрофа за всичко, известно като „оста на съпротивата и упорството", от „Хизбула" в Ливан, през „Хамас" в Палестина, до Иран, като дори се превърна в катастрофа за палестинското национално движение и неговия проект за палестинска държава в Западния бряг и Газа,
Докато Израел засили войната срещу оста на Иран след 7 октомври 2023 г., военните му износи нарастваха успоредно с това. Въпреки това тенденцията на растеж започна още преди „потопа на Акса". Като цяло обемът на израелските военни износи се увеличи в продължение на пет поредни години, като отбеляза рекорден ръст от 130 процента.
През 2025 г. Израел изнесе оръжия и модерни системи за наблюдение на стойност близо 20 милиарда долара, което е с около 33 процента повече в сравнение с 2024 г., според сайта „Strategy Page". На глава от населението Израел изнася около 6 пъти повече оръжия от САЩ и около 19 пъти повече от Русия, според същия сайт
Не само Близкия Изток
Тези цифри помагат да се разбере една от причините, поради които ръстът на брутния вътрешен продукт на Израел остава положителен въпреки дългогодишната война. През 2024 г. този показател достигна 1%, а през 2025 г. скочи до 2,9%. Международният валутен фонд прогнозира, че нарастването на националния продукт ще достигне 3,5% през 2026 г. През второто тримесечие на тази година израелският национален продукт се повиши с 15% спрямо същия период на миналата година. Разбира се, има редица фактори, които допринасят за подобряването на този показател, но военните износи остават сред най-важните от тях.
Въпреки че Европа повдига шумно въпроса, особено по отношение на политиката на колонизацията, Старият континент като цяло продължава да бъде основната дестинация за израелските износи в областта на отбраната. Докато Европа се опитва да се дистанцира от Америка поради липсата на политическа надеждност, изглежда, че нейният съюзник в Близкия изток представлява приемлива военна опора. Руските заплахи не търпят отлагане. В интервю за израелския сайт „Калкалист" източник от местната военна промишленост заяви, че „докато европейските държави се въоръжават срещу нарастващите заплахи от Русия, те ще продължават да ни осъждат публично, докато купуват нашите системи за противовъздушна отбрана". Но там, където европейците могат да се разчитат на други доставчици в области, в които Израел няма явно превъзходство, като например безпилотните летателни апарати, те го правят. През 2025 г. делът на израелските военни износи за Европа достигна около 36 процента. На второ място се нареждат страните от „Индо-Тихоокеанския регион". Следователно руската война и напрежението в Източна Азия също са изиграли значителна роля за увеличаването на израелските износи.

