Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ще си искаме ли сега от Лондон четвероевангелието на цар Иван Александър?

Четвероевангелието на Иван Александър е в Лондон и дори не го показват.
Четвероевангелието на Иван Александър е в Лондон и дори не го показват.
  • Трети ден не секват съмненията дали размяната за костите на Самуил е била равностойна
  • Мнозина не вярват на науката и се правят на по-големи специалисти от изследователите
  • Колко "родолюбци", пребивавали в Солун за узо и шопинг, са ходили в Музея на византийската култура да се поклонят пред останките на българския цар

След тленните останки на цар Самуил дойде ли ред да си искаме четвероевангелието на Иван Александър, което е в Лондон и дори не го показват? Но не ни го и дават. А мястото на този средновековен шедьовър е в Търново, откъдето е изнесено след падането на царството под османска власт.

По същия начин стои въпросът и с Манасиевата хроника, която е във Ватиканската апостолическа библиотека.

Дали ще дойде ред да получим тези безценни ръкописи?

 И в този смисъл приемането на костите на Самуил е забележителен успех. Няма нормален историк, който да не се е вълнувал от церемонията в събота.

В неделя храмът “Света София” беше пълен с желаещи да се поклонят пред саркофага на цар Самуил.
В неделя храмът “Света София” беше пълен с желаещи да се поклонят пред саркофага на цар Самуил.

Но вече трети ден не спират вечните български съмнения дали размяната е била равностойна. Дали не сме върнали прекалено много на гърците, за да ни дадат едни кости. Тази съпоставка е несъстоятелна. За тях църковните реликви имат една стойност, а за нас тленните останки на нашия цар - друга. Директорката на НИМ доц. Бони Петрунова казва, че сме върнали предмети, които не лишават българите от памет. А и предадените на Гърция мощехранителници почти били изпразнени.

Не бива да се обезценява постижението. Да, властта у нас има своите кривици, но това, което свърши, е от голямо значение.

За успокоение на някои, от центъра "Иван Дуйчев" не са взети никакви ръкописи, твърди директорката проф. Вася Велинова.

А съмненията дали действително това са костите на цар Самуил, е другата линия, по която вървят споровете в социалните мрежи. Смешно е така да се говори. Науката си е казала думата. И то не само български учени са ги изследвали. Първо, проф. Николаос Муцопулос ги идентифицира и е категоричен, че това е българският цар. Второ, костите са изследвани от руски учени, а там медиевистиката е на високо ниво. Все едно да не вярваме на науката и да се правим на по-големи специалисти от специалистите.

У нас се наблюдава незнание към историята и оттам се раждат всякакви догадки. Една от тях например е, че изкривената ръка, по която е идентифициран Самуил, всъщнос можела да е на някои воин. Но гробът е с царска плащеница, което недвусмислено говори за погребение на владетел.

Никъде по света, когато става дума за цар, дори не се показват костите му, а направо се поставят в саркофага в храма и там стоят като място за памет. И никой не повдига въпроса.

Колко от тези "родолюбци", когато са пребивавали в Солун, са отишли в музея на византийската култура, за да се поклонят пред костите на Самуил. Ако има такива, те не са много. Повечето ни сънародници посещават втория гръцки град да пият узо, на шопинг и развлечения.

Казано накратко - с препогребването на цар Самуил беше завършена една дълга дипломатическа процедура. Вероятно е имало определени причини да стане точно в този момент. Но е важен крайният резултат за България.

Видео

Коментари