5 октомври. Свободата да бъдеш учител
Има дати, които просто отбелязваме в календара. Има и такива, които сякаш сами намират своето място.
5 октомври е Международният ден на учителя. И точно на 5 октомври 1878 година в Русе се ражда академик Михаил Арнаудов – човекът, чието име носи 119. училище.
За Михаил Арнаудов казват: „един свободен мъж с добро име". В тези няколко думи има нещо, което удивително точно описва и смисъла на учителската професия.
Свободата на учителя не е свободия. Тя не е правото да правиш каквото поискаш. Тя е свободата да мислиш, да търсиш, да задаваш въпроси, да имаш свой почерк, да излизаш от готовия шаблон, когато знаеш, че пред теб стои дете, а не просто пореден учебен час.
Това е свободата да твориш в професията си.
Да вярваш в това, което правиш, и да имаш смелостта да го правиш добре.
Самият Арнаудов е оставил думи, които и днес звучат силно:
„Когато човек обича работата си и съзнава това, което може да изтъкне България пред света в едно или друго отношение, той не скъпи ни време, ни труд."
И още:
„Няма нищо по-осмислящо живота на когото и да било от труда. Чрез него човек се изявява, чрез него постига щастието си и, което е не по-малко важно, чрез труда си става полезен на другите."
В тези думи се съдържа една проста, но голяма истина – че професията има смисъл тогава, когато зад нея стои човек, който вижда значение в труда си.
А учителят оставя след себе си много повече от преподаден урок.
Оставя знания, но и любопитство. Оставя правила, но и свобода да се мисли. Оставя увереност на дете, което още не знае колко може. Понякога оставя една-единствена дума, която то ще помни години напред.
Арнаудов е вярвал, че човек трябва да бъде „ведър, добър, работлив, полезен на семейството, на близките, на народа си."
Това е не просто житейска философия. Това е посока.
И може би точно затова името му стои на фасадата на 119. СУ.
Не просто като име.
А като отговорност.
Историята на едно училище никога не е завършена. Тя се пише всеки ден от хората, които отварят вратата му, влизат в класните стаи и дават най-доброто от себе си.
От учителите, които имат свободата да бъдат творци, а не изпълнители на шаблони.
От тези, които търсят новия път, когато старият вече не води до детето.
От хората, които разбират, че уважението към професията не се измерва само с думи, а с доверието, с възможността да работят с достойнство и с признанието за труда им.
Защото доброто име на едно училище не се създава с табела.
То се създава от хората.
От директора, който дава посока. От учителя, който всеки ден влиза в класната стая с отговорността да бъде важен за някого. От всички, които с труда си превръщат една сграда в общност.
И на този ден е важно да се припомни именно това:
Свободата да бъдеш учител е свобода да създаваш.
А доброто име е това, което остава след теб.
Името на академик Михаил Арнаудов е част от историята.
Но историята на 119. СУ продължава да се пише днес.
Със свободен дух.
С вяра в доброто.
С уважение към труда.
И с вяра в утрешния ден.
Честит Международен ден на учителя!
И честит празник на 119. СУ „Академик Михаил Арнаудов"!

