Георги Крис е продуцент на спектакли, свири в метъл банда, скоро ще играе за първи път на сцена                                 

Музикант, продуцент, дизайнер - това излиза в интернет, ако потърсите с какво се занимава синът на любимия актьор Кръстю Лафазанов. Съвсем непълно е обаче - 25-годишният Георги Крис има десетки други задачи и отговорности. Той стои плътно зад всички спектакли на баща си не само като организатор и продуцент.

Закърмен е в театъра и израснал по театралните сцени от бебе, а и няма как да е другояче, все пак родителите му са актьори, той обаче не избира актьорството за професионално развитие. Завършил е УНСС.

И тъй като Лафазанов е истински артист,

за да “не получи нервна криза, когато види една

фактура”, административната работа я върши Георги Крис

Поел е задачите по счетоводството и всеки прави това, в което е добър.

“Докато той е на сцената, аз съм този, който се крие зад кулисите. През мен минават някои по-скучни за простото око дейности като организация, счетоводство, логистика”, разказва Георги Крис пред “24 часа”. 

Предстои му обаче да излезе пред кулисите. На 29 октомври ще дебютира като актьор на професионалната театрална сцена, за да си партнира с баща си. Рамо до рамо ги събира актьорът Михаил Билалов, който казва на Георги Крис: “Тази роля ще я изиграеш ти”. Двамата всъщност са продуценти на спектакъла “Банкерът от Мумбай”.

“Не мисля, че има опция да откажа такава чест и удоволствие да бъда с тези хора на една сцена”, разказва Лафазанов-младши.

Сюжетът проследява Ален Крафт (в ролята влиза Билалов), който отива до банката да изтегли пари от личната си сметка. Разбира, че за броени минути внезапно е забогатял. Срещу него обаче е банковият касиер Кръстю Лафазанов - чиновник, който сляпо следва правилата.

Само дни след като обявиха новото представление, билетите бяха изкупени. Затова ще има и втора премиера - на 30 октомври. И на двете дати ще се играе в “Театро отсам канала”, а след това, на 2 ноември, ще гостуват в Пловдив. (Какво разказват любимите актьори Къци Лафазанов и Михаил Билалов за спектакъла, четете по-долу) 

Спектакълът не е първата изява на сцена на баща и син. Още като бебе, е сниман в новогодишна програма с Лафазанов и Елена Начева. Впоследствие участва в комедийните спектакли на баща си като музикант.

През 2014 година Георги Крис заедно с няколко момчета основава метъл банда. Освен че свири, той трябва да отговаря и за живите изяви и турнетата. Така бързо трупа опит като организатор. Редовно уговаря участия по клубове, които дават сцените си на млади хора, за да представят музиката си пред публика. Оказва се, че в същите тези клубове след години са първите стендъп участия на Кръстю Лафазанов, организирани от сина му.

Затова вече повече от десет години се занимава с реклама и продажба на събития - от театрални и танцови спектакли, концерти във всички жанрове - джаз, рок, метъл, поп, до партита с електронна музика.

Но се гордее и с другия си опит. “Преди това натрупах стаж като мияч, сервитьор (цели 2 дни), готвач, барман, управител, както и като чирак на гениален механик, с когото поправяхме и тунинговахме джипове, леки коли, та дори и багер”, разказва Георги Крис.

Сега една от основните му работи е да продуцира редица представления. Той стои зад любимото “КОМИКадзе на КРЪСТЮпът”, но е и автор на музиката заедно с Андрей Чолаков - Andy Golden. В спектакъла Кръстю Лафазанов разкрива своето “житие-битие”, превъплъщавайки се в някои от най-обичаните си и забавни образи. Представлението преминава под формата на интерактивен “лечебен смехосеанс”. Шоуто се радва на огромен интерес както у нас, така и сред българските общности в чужбина. 

Георги Крис прави дизайна и изработва

новите декори

за спектакъла “Параноя под наем” - популярната комедия по текст на легендарния американски драматург Нийл Саймън, в която Кръстю Лафазанов си партнира с Емануела Шкодрева. Преди него работи и по “Приятна жена в лоша компания” - в него на една сцена отново излизат Емануела Шкодрева с Кръстю Лафазанов, както и Павел Иванов и Васил Драганов.

Лафазанов-младши е и сред основния екип, който стои зад юбилейния спектакъл “Пълнолудие”. С чувство за хумор описва, че е имал различни задачи - от музикант в лайв бенд до “професинален дразнител” на танцьорките от балета. “В голяма част от спектаклите съм зад пултовете като озвучител и осветител, зад волана на колата или буса като шофьор и сценичен работник. Накратко тези представления са най-голямата част от удоволствието, което мога да нарека работа”, казва Георги Крис.

Всички спектакли, по които работи, той описва с реплика от текста на “Пълнолудие”: Това са “роли”, които съм приел в душата си и са станали пълнежът на моята същност. 

Но като че ли най-голяма страст му е музиката. На нея дължи срещите с най-добрите си приятели, с любовта, работата си. Свири в групата Church Of Destiny, с която редовно изнасят концерти. Неин вокалист е синът на актьора Робин Кафалиев - Роже Кафалиев. Освен това свири и в други банди, когато го поканят. А в случай че му остане повече свободно време, иска да се занимава с хаус и техно музика.

“Музиката, киното и театърът заемат 90% от времето и мислите ми, през останалите 10% спя”, заявява Георги Крис. 

Като малък мечтаел да стане рокзвезда. “После пораснах и разбрах, че най-голямата рокзвезда, която съм срещал, всъщност е баща ми”, казва младият артист. Всеки би помислил първоначално, че е заради популярността на Лафазанов. Но не. Георги Крис се възхищава на дисциплината, любопитството и уважението на баща си в професията му за всичките тези години. “Това е най-важното, което научих от него и може би никога не съм му го казвал достатъчно ясно - че талантът е много хубаво нещо, но ако не се отдадеш на работата си сто процента, не “както дойде”, талантът няма да помогне”, обяснява Георги Крис.

“Хората обичат да казват: “Той е роден за това”. Да, добре. А после? После идва понеделник сутринта. И какво? Следва много бачкане. Рядко се срещат хора, които след толкова години не си позволяват да са небрежни към работата си. Това със сигурност научих от Лафазанов-баща - да не го карам през пръсти”, казва той.

Какви са отношенията им на работа и кой командва другия? За Георги Крис много по-лесно се работи с човек, на когото има пълно доверие, “особено когато знае, че няма да изчезне при първия проблем”.

А в работната обстановка често си разменят ролите - Георги Крис е шефът, а баща му чинно се подчинява. Но едно е сигурно - и двамата се стремят да правят всичко със стил и професионализъм, защото обичат и уважават професиите си.

Лафазанов признава, че се случва да се критикуват взаимно. А в семейната фирма Лафазанов-младши успява да командва и сестра си, но и “неговата роля, признавам, е достойна за уважение! Пък и моят гръб не е никак лесен за носене и пазене...”, казва актьорът. 

“При нас не се налага да избираме между работа, семейство и удоволствие. Което е страхотно, докато не започнем да говорим за работа на семейна вечеря и за семейни теми на работа. Но това е малката цена, която плащаш, когато работиш с роднини”, добавя Георги Крис. 

Михаил Билалов и Лафазанов за “Банкерът от Мумбай”:

Внезапно забогателият има проблем - мисли, че знае как работи светът

- Г-н Лафазанов, за първи път си партнирате с Михаил Билалов, защо чак сега се събрахте заедно на сцената?

- Г-н Лафазанов-младши ни събра, като видя в нас контраста на вече изиграни роли. Г-н Билалов като преводач на “Банкерът от Мумбай” и колега, който изключително уважавам, отправи покана към мен и аз с голямо удоволствие се хвърлих в предизвикателството. Нямам търпение да представим нещо ново и различно на общата ни публика. Двамата се допълваме взаимно на сцената с много хумор и дълбока ироничност.

- Г-н Билалов, каква е срещата ви с Кръстю Лафазанов на сцената?

- Кръстю е от хората, които ти напомнят защо изобщо си избрал тази професия. Той е стриктен към автора, дисциплиниран е като актьор и уважава колегите си. На сцената е много успокояващо да знаеш, че до теб стои човек, който няма да те остави да паднеш. И същевременно е достатъчно опасен, за да не ти позволи да се отпуснеш. Затова и срещата ни е толкова приятна.

- Спектакълът “Банкерът от Мумбай” поставя обикновения човек срещу правилата на една институция. Къде според вас е границата между реда и абсурда?

Лафазанов: Абсурдът е толкова голям, че не може да се побере в граница. Точно затова много харесвам филма “Бразилия” на Тери Гилиъм. Там никой не е злодей в класическия смисъл. Всички просто изпълняват процедурата. Това е големият хумор в подобни истории. Колкото по-нелепа става ситуацията, толкова по-спокойно институцията обяснява, че всичко е наред. Просто защото ти нямаш нищо, а хората отсреща стискат формуляр. Всеки българин може да разкаже такава безумна история. В случая го е направил французинът Себастиан Тиери в “Банкерът от Мумбай”, но всички се припознаваме в ситуациите.

- Ако трябва да опишете спектакъла с три думи, кои ще бъдат те?

Лафазанов: СИСТЕМАТА казва НЕ!

- Г-н Билалов, кое е по-опасно – човек без пари или някой, който внезапно е забогатял?

- Човекът без пари поне знае, че няма пари. Внезапно забогателият вече има по-сериозен проблем - започва да си мисли, че знае как работи светът. Парите не променят човека. Само разкриват какъв е бил през цялото време. Но в случая моят герой – Ален, не е забогатял внезапно. Той е натрупал състояние от работата си като брокер на недвижими имоти. Проблемът е, че неговите родители са били най-обиковени хора, без никакви придобивки, а той е излязъл от чергата си, казано по български. И това се превръща в страшен проблем за служителите на банката, които следват правилата на новите собственици, а те са индийци. Знаете, че за индийците кастата е нещо много важно. Да я смениш, е тежко престъпление. За нас това е нелепо, но в пиесата е изведено до краен абсурд, което я прави толкова добра.

- Вашият герой как се вписва в този абсурден свят?

- Героят ми иска да направи нещо съвсем нормално – да изтегли пари от сметката си в един банков клон. И изведнъж се оказва, че според новите индийски собственици на банката това е криминално деяние. Харесва ми този абсурд: не някакъв човек да полудее, а светът около него да стане толкова ненормален, че той да изглежда странният. Самата пиеса е вдъхновена от един много конкретен страх. Как нещо национално, познато и уж защитено изведнъж се оказва собственост на някой друг. Просто идват едни хора с мустаци и костюми, купуват това нещо и обясняват на местните как да се държат. Не е нужно да знаят език, порядки или история. Достатъчно е да държат контролния пакет. Ето я иронията на глобалния свят. Може да караш BMW с индийски двигател, да пиеш френско вино, произведено от китайска компания, или да работиш за американска фирма, регистрирана в Ирландия. Това не е проблем. Проблемът започва, когато ти кажат, че понеже продуктът е глобален, вече нямаш право да питаш кой взема решенията и в чий интерес. Просто ти пускат мейл с новите правила. Героят ми се сблъсква точно с това.

- По какво френската комедия си прилича с българската действителност?

- И в двете има ситуации, които, ако ги напишеш като комедия, публиката ще си каже: “Е, не, това е прекалено”. Французите просто имат повече време да превърнат абсурда в театър. Ние го получаваме направо на гишето.