Властите в САЩ са готови да обсъдят облекчаване на санкциите в замяна на освобождаването на политически затворници в Русия. Тяхната свобода обаче не бива да е цената за продължаващата война.

Съобщението на списание "Атлантик", че администрацията на САЩ е готова да обсъди с Москва частично отменяне на санкциите в замяна на освобождаването на политически затворници, звучи едновременно като надежда и като капан.

Мракът на затворите без надежда за свобода

Всеки разговор за размяна винаги е надежда. Зад думата "политически затворници" не стоят някакви абстрактни "дисиденти", а конкретни хора, които лежат в руски затвори. Те стават все повече: в списъка на проекта "Мемориал" в момента има 1813 души, от които 700 са в затвора от началото на войната срещу Украйна. Това далеч не е пълен списък на репресираните. В регистъра са включени само онези, чиито дела са успешно проверени и признати за политически мотивирани.

Тези хора пребивават в тежки условия. През последните години на политическите затворници все по-често се повдигат обвинения в държавна измяна, тероризъм, участие в "терористична група". След началото на пълномащабната война присъдите за тероризъм и държавна измяна станаха едни от най-често срещаните. Репресиите вече не се маскират: държавата казва на човека, че е враг, и му подготвя съответната съдба. Ето защо самата мисъл да се търси начин да ги измъкнем не може да бъде срамна. Напротив: срамно би било да се правим, че времето няма значение. За хората в затвора то не съществува.

Човекът зад решетките се превръща в разменна монета

Според "Атлантик" специалният представител на президента на САЩ Джон Коул предлага с Русия да се приложи схемата, която Вашингтон вече е използвал в Беларус: освобождаване на политически затворници в замяна на облекчаване на санкциите. В Беларус това наистина работи – в ограничен, ужасен, търговски смисъл на думата. Александър Лукашенко освобождава хора, САЩ отменят ограниченията за отделни предприятия, страните продължават да преговарят. Хората се оказват разменна монета в ръцете на режима, който първо ги взема за заложници, а след това изисква цена, за да спре да ги държи в затвора, след което набира нов фонд за преговори.

Но Беларус и Русия не са едно и също нещо. Санкциите срещу Лукашенко бяха наложени, наред с другото, заради вътрешни репресии и фалшифициране на президентските избори. Санкциите срещу Русия, особено след февруари 2022 г., са преди всичко отговор на агресивната война срещу Украйна. Войната продължава, Русия продължава да убива украинци, да разрушава градове, да атакува гражданската инфраструктура. Логически е много трудно да се облекчат ограниченията в замяна на освобождаването на хора, които същата тази Русия е вкарала в затвора заради несъгласието им с тази война.

Получава се почти непоносима морална аритметика. От една страна, не може да се каже на политически затворник: "Потърпи още няколко години, защото геополитическата последователност е по-важна от живота ти". От друга страна – не може да се преструваме, че отмяната на санкциите съществува във вакуум. Допълнителните пари, възможностите за търговия и достъпът до пазарите могат да означават допълнителен ресурс за същата тази война, срещу която тези хора са се противопоставяли.

На Путин вече никой не му е нужен

През август 2024 г. вече се състоя голяма размяна на затворници. Владимир Путин получи Вадим Красиков – човек, когото, както изглежда, наистина е искал да върне. 16 души, повече от половината от които са руски политически затворници, бяха освободени, и това беше огромно облекчение. Но в същото време стана очевидно: никаква преговорна схема не връща убитите и не връща времето назад. Алексей Навални беше убит в колонията малко преди размяната. Държавата успя да получи своето, а обществото – да загуби човек, когото вече беше невъзможно да спаси. Затова сега основният въпрос дори не е дали цената е справедлива. Най-важното е да се разбере: защо това е нужно на Путин.

За да проработи сделката, той трябва да пожелае нещо, което не може да бъде получено по друг начин. Красиков беше такъв обект на желание. А облекчаването на санкциите е нещо много по-неясно. Путин, изглежда, все още е убеден, че неговата система издържа на войната, изолацията и натиска, че печели на фронта, а народът го подкрепя. От своя страна, неговият елит вече знае как да извоюва изключения за себе си и да подкопава санкционния режим. Неотдавнашното изключване на Алишер Усманов и Михаил Фридман от санкционния списък на Европейския съюз е добро напомняне: санкциите и без хуманитарна сделка не са непоклатима стена.

Има политически затворници, но няма думи

Прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, заяви, че преговори за размяна не се водят, а в Русия няма политически затворници. Това е обичайната формула на Кремъл, но в нея се крие цялата същност на проблема. Режимът не признава нито статута на тези хора, нито собствената си отговорност за тяхното лишаване от свобода. Той не смята, че трябва да освобождава когото и да било. Смята, че може да продаде своята милост, ако пожелае.

И все пак не бива да игнорираме този разговор, защото в руските затвори се намират хора, на които нито красивите принципи, нито правилната реторика ще помогнат. Но и трябва да се включим в този разговор без заблуда: освобождаването на политическите затворници не е жест на добра воля от страна на Кремъл, нито дипломатически успех, който може да се купи на всяка цена. Това е опит да се спасят хора от ръцете на държавата, която ги е превърнала в стока.

Хората трябва да бъдат спасени. Въпросът е как да се направи това, така че спасението на едни да не се превърне в цена за нови престъпления срещу други.