През последните седмици, докато пътувах из Америка, аз видях светлината за България. Тя се нарича български неделни училища и е последното убежище на националния дух.

В 43 държави, на 6 континента, родолюбиви хора са създали тези училища, в които се обучават над 40 000 българчета! Правят го в събота и неделя, когато по принцип би трябвало да си почиват. Но те жертват почивката си и учат, и се образоват, защото като нашите прадядовци през Възраждането осъзнават потребността от просвещение и милеят за своя език и култура.

Дали разбирате какво богатство са тези училища? Дали разбирате каква енергия за национална пробуда се крие в тези учители, в тези деца и техните родители?

Знаете ли колко вдъхновяващо е да поговориш с такива хора?

Българската държава помага със съвсем леки движения на тези будители. Осигурява им учебници, дава им някаква минимална субсидия и... дотам.

Но тези училища се нуждаят от много повече.

Оказа се, че снабдяването с книги е сериозен проблем. Децата искат да четат български книги, но няма кой да им ги достави.

Ето защо аз приех за своя кауза да осигурим

КНИГА ЗА ВСЯКО БЪЛГАРСКО ДЕТЕ ПО СВЕТА.

Това са около 40 000 книги. Сумата за закупуването им е нищожна за бюджета на държавата – повече пари струват на данъкоплатеца кафетата на парламента за един месец.

А представете си каква радост можем да доставим на тези деца! Най-малкото с този жест ще им покажем, че не са забравени от родината си. Че мислим за тях.

Сега чиновниците по министерствата вероятно ще започнат да ме убеждават, че това не може да стане, че е много сложно, че е много скъпо, че няма как да се организира.

Не е вярно.

Нито е сложно, нито е скъпо, и има как да се организира.

Господин министър на образованието, настоявайте в държавния бюджет за следващата година да бъдат включени пари за една книга за всяко българско дете по света. Вярвам, че колегите Ви от правителството и парламента ще Ви подкрепят.

Госпожо министър на външните работи, помогнете с доставянето на тези книги. Министерството, което оглавявате, има ресурс да го направи – можете да изпратите книгите с дипломатическата поща, която така или иначе пътува редовно до всички посолства и консулски служби по света.

Вероятно някой ще попита – добре, ама какви ще са тия книги? Как да знаем какви книги да изпратим?

Отговорът е очевиден – попитайте самите учители и деца в неделните училища какво биха искали да четат. Нека те сами да решат какво им е интересно.

Днес изпратих официални писма до министъра на образованието и министъра на външните работи с предложение за среща, на която да обсъдим как заедно да извършим това народополезно дело.

Надявам се да ми отговорят.

Ще ви информирам подробно за резултатите от тези срещи и плана за действие.

Каузата е достойна и вярвам, че с общи усилия ще я осъществим.

Да живее България!

*От фейсбук