Случаят с Криста Пайк далеч не е първият, при който изпълнението на смъртна присъда в САЩ се обърква. В историята има десетки случаи, при които осъдени остават живи след първоначалния опит, медицинските екипи с часове не успяват да намерят вена, електрически столове предизвикват пожари, а действието на смъртоносните вещества продължава много по-дълго от предвиденото.

Информационният център за смъртните наказания (Death Penalty Information Center) определя като „провалени" екзекуциите, при които възникват непредвидени проблеми или забавяния, причиняващи поне потенциално ненужно страдание на осъдения или показващи сериозни нарушения на установения протокол.

Уилям Кемлър – първата екзекуция на електрически стол

На 6 август 1890 г. в затвора „Обърн" в Ню Йорк Уилям Кемлър става първият човек в света, екзекутиран на електрически стол. Новият метод е представян като по-бърза и хуманна алтернатива на обесването. Реалността обаче се оказва съвсем различна.

През тялото на Кемлър първоначално е пуснат ток за около 17 секунди. Лекар го обявява за мъртъв, но малко след това става ясно, че той все още е жив. Свидетели чуват дълбок стон и настояват електричеството да бъде включено отново.

При втория опит през тялото му е пуснат значително по-силен ток. Помещението се изпълва с миризма на изгоряла плът, а според историческите сведения двама от присъстващите припадат и други получават пристъпи на гадене.

Тогавашната преса определя първата екзекуция с електрически стол като „исторически провал".

Джон Евънс – три електрически удара и 14 минути агония до смъртта

Особено тежък случай има в Алабама през 1983 г. При екзекуцията на Джон Луис Евънс след първия електрически удар от електрода, прикрепен към крака му, излизат искри и пламъци. Електродът се освобождава от ремъка, а около главата му също се появяват дим и искри.

В камерата влизат двама лекари и установяват, че Евънс все още има сърдечна дейност.

Електродът е поставен отново и следва втори електрически удар. Отново се появяват дим и миризма на изгоряла плът. Лекарите проверяват Евънс още веднъж – сърцето му продължава да бие.

Въпреки призивите на адвоката му процедурата да бъде прекратена, е подаден ток за трети път.

От началото на екзекуцията до смъртта му минават около 14 минути.

Джими Лий Грей – свидетелите са изведени, докато той все още е жив

Само няколко месеца по-късно, през септември 1983 г., в Мисисипи екзекутират Джими Лий Грей в газова камера.

Осем минути след пускането на газа Грей все още е жив. Свидетелите виждат как той отчаяно се опитва да диша и са изведени от помещението преди края на процедурата.

Според разкази от екзекуцията Грей удря главата си в метален стълб зад стола, докато журналистите чуват многократните му стонове.

По-късно става известно и още едно необичайно обстоятелство - екзекуторът Бари Брус е бил пиян по време на процедурата.

Уилям Вандивър – пет електрически удара

През октомври 1985 г. в Индиана трябва да екзекутират Уилям Вандивър на електрически стол. Един удар обаче се оказва недостатъчен.

В крайна сметка на Вандивър са приложени пет отделни електрически заряда. Според описанието на случая първите четири не успяват да го убият.

Цялата процедура продължава около 17 минути. Случаят се превръща в един от примерите, използвани при последвалия дебат за надеждността на електрическия стол като метод за изпълнение на смъртни присъди.

Джеси Таферо – от главата му изригват пламъци

На 4 май 1990 г. във Флорида екзекутират Джеси Таферо на електрически стол.

При пускането на електричеството от главата му буквално изригват пламъци и помещението се изпълва с дим. Подават се общо три електрически заряда.

Впоследствие вниманието се насочва към гъбата, поставяна между главата на осъдения и електрода. При екзекуциите тя трябва да бъде напоена със специален разтвор, за да провежда добре електричеството.

При Таферо е използвана синтетична гъба, която според последвалите обяснения допринася за възникването на огъня.

Седем години по-късно Флорида отново се сблъсква с подобен проблем при екзекуцията на Педро Медина – от маската на главата му се появяват пламъци, а камерата се изпълва с дим.

Ромел Брум – два часа търсят вената му, преди губернаторът да прекрати екзекуцията

Един от най-известните случаи на действително прекратена екзекуция е този на Ромел Брум в Охайо през 2009 г.

Екзекуцията трябва да започне следобед на 15 септември. В 14,01 ч. медицинският екип влиза при него и започва да търси подходяща вена.

Опитите продължават. Екипът прави почивки и започва отново, като Брум в един момент изглежда, че плаче. По данни, цитирани от Death Penalty Information Center, са направени множество опити за поставяне на абокат в ръцете и краката му.

След около два часа става ясно, че процедурата не може да продължи безопасно. Тогавашният губернатор на Охайо Тед Стрикланд нарежда екзекуцията да бъде прекратена.

Брум остава осъден на смърт, но никога не е екзекутиран. Умира в затвора през 2020 г. след заболяване.

Клейтън Локет – обявен е за изпаднал в безсъзнание, а след това започва да се движи

Екзекуцията на Клейтън Локет в Оклахома през 2014 г. предизвиква национален скандал.

Щатът използва нов протокол с три медикамента. В 18,23 ч. на Локет е поставен първият – мидазолам. Десет минути по-късно той е обявен за изпаднал в безсъзнание.

Само около три минути след това обаче свидетелите виждат как той започва да кима, да мърмори и да се извива върху носилката. Някои описват движенията му като подобни на гърчове.

Оказва се, че има проблем с венозния достъп и медикаментите не попадат в организма му по начина, по който е било предвидено.

Директорът на затворите нарежда процедурата да бъде прекратена, но вече е твърде късно. Локет умира около 40 минути след началото на екзекуцията вследствие на масивен инфаркт.

Втора екзекуция, планирана в Оклахома за същата вечер, е отложена.

Джоузеф Ууд – близо два часа мъки след първата инжекция

Само няколко месеца след случая с Локет идва друга екзекуция, предизвикала сериозен обществен отзвук.

На 23 юли 2014 г. Аризона екзекутира Джоузеф Ууд чрез смъртоносна инжекция. Вместо да приключи бързо, процедурата продължава близо два часа.

Свидетели разказват, че през това време Ууд многократно поема въздух. Според преброяване, цитирано от Death Penalty Information Center, това се случва повече от 640 пъти.

Последвал официален доклад показва, че по време на процедурата са му поставени общо 15 дози от използваните медикаменти.

Случаят се превръща в една от причините за засиленото внимание към използваните от американските щати комбинации от лекарства при смъртоносните инжекции.

Дойл Лий Хам – два часа и половина опити да намерят вена

През февруари 2018 г. Алабама се опитва да екзекутира Дойл Лий Хам чрез смъртоносна инжекция.

Още преди процедурата адвокатите му предупреждават, че заради медицинското му състояние намирането на подходяща вена може да бъде изключително трудно. Точно това и се случва.

Екипът прекарва около два часа и половина в опити да осигури венозен достъп. Екзекуцията в крайна сметка е прекратена, преди смъртоносните вещества да могат да бъдат приложени.

Хам остава жив. По-късно Алабама постига споразумение с него, че няма да прави втори опит да го екзекутира. Той умира от рак през 2021 г.

Джо Нейтън Джеймс – три часа опити да открият вена

Един от най-продължителните съвременни случаи е екзекуцията на Джо Нейтън Джеймс в Алабама през юли 2022 г.

Тя е насрочена за 18 ч., но свидетелите са допуснати в залата едва след 21 ч. През този период служителите се опитват да поставят абокатите, необходими за инжектирането на смъртоносните вещества.

Частна аутопсия по-късно установява множество следи от неуспешни опити за поставяне на игли, както и други наранявания по ръцете му. Експерти, участвали в прегледа на случая, поставят под съмнение квалификацията на екипа, извършил процедурата.

Организацията Reprieve изчислява, че от началото на опитите за поставяне на венозна линия до приключването на процедурата са минали между три и три часа и половина.

Death Penalty Information Center я определя като най-продължителната провалена екзекуция чрез смъртоносна инжекция в историята на този метод до този момент.

Уили Франсис – човекът, оцелял след електрическия стол, за да стигне пак до него

През 1946 г. Уили Франсис, 17-годишен чернокож младеж от Луизиана, е осъден на смърт за убийство и трябва да бъде екзекутиран на електрическия стол.

На 3 май 1946 г. Франсис е завързан за стола в затвора в Луизиана. Екзекуторът включва електричеството, но машината не работи както трябва. Според официалните документи причината е технически дефект в апаратурата.

Свидетелските показания, цитирани по-късно пред съда, описват далеч по-драматична картина. След включването на тока устните на Франсис се подуват, тялото му се напряга и той се раздвижва толкова силно, че столът се разклаща. Според един от свидетелите токът е бил включен два пъти, а Франсис извикал: „Махнете го. Оставете ме да дишам." След като става ясно, че не умира, той е свален от стола.

И тук започва историческият казус.

Властите решават, че екзекуцията просто трябва да бъде извършена отново. Издаден е нов смъртен акт за 9 май. Адвокатите на Франсис обаче твърдят, че повторното му подлагане на електрическия стол би нарушило конституционните му права – включително забраната за жестоко и необичайно наказание и принципа, че човек не може да бъде наказван два пъти за едно и също престъпление.

Случаят стига до Върховния съд на САЩ.

През януари 1947 г. съдът постановява, че втори опит за екзекуция не нарушава Конституцията при конкретните обстоятелства по случая. Мнозинството приема, че провалът на първата екзекуция е резултат от непредвиден технически проблем, а не от умишлено причиняване на допълнително страдание.

На 9 май 1947 г. – почти година след първия опит за екзекуция – Уили Франсис отново е поставен на електрическия стол. Този път екзекуцията е успешна и той умира.

Криста Пайк – случай без известен аналог в съвременната история

Случилото се с Криста Пайк през септември 2026 г. се различава съществено от повечето предишни провалени екзекуции.

Обикновено при неуспешните смъртоносни инжекции проблемът възниква още при поставянето на интравенозната линия и процедурата се прекратява, преди медикаментите да бъдат приложени.

При Пайк обаче властите в Тенеси стигат до прилагането на пентобарбитал. По думите на адвокатите ѝ са използвани две спринцовки, но тя остава жива.

По време на процедурата дясната ѝ ръка посинява, а около местата на инжекциите се появяват мехури. Пайк се оплаква от силна болка и казва, че усеща ръката си така, сякаш „ще се пръсне". Адвокатите ѝ предполагат, че медикаментът може да е попаднал в тъканите на ръката, вместо директно в кръвообращението.

След провала тя е откарана с линейка в болница в Нашвил, където е в критично състояние и получава животоспасяваща медицинска помощ.

Според Death Penalty Information Center Пайк изглежда е първият известен случай в съвременната история на САЩ, при който осъден оцелява, след като веществата за екзекуцията действително са били инжектирани в тялото му.

След случилото се губернаторът на Тенеси Бил Лий спря останалите екзекуции в щата до края на 2026 г. и нареди независимо разследване, което трябва да установи какво точно се е объркало.