• Първото неделно хоро тръгва още през 2014 г., днес вече има отделни групи, които спорят
• Организаторът твърди, че се е разбирал с уредници за децибелите, а от институцията отричат да е имало такава договорка

На входа на Борисовата градина край езерото "Ариана" в неделя следобед. Една тонколона. Десетки души. Хоро и хора, които спират, поглеждат, а някои след минута вече са се хванали за ръце с напълно непознати под звуците на българска народна музика. Млада чужденка стои отстрани и гледа: "Много ми харесва атмосферата. Хората правят едно и също заедно, дори не се познават, а изглеждат толкова близки. Харесва ми, когато градът изглежда жив". После разказваме, че само на няколкостотин метра оттук същата идея да се играе хоро всяка неделя вече

е успяла да произведе актьорски протести, жалби, актове, съдебни спорове, контрапротест,

плакат "Тук не е Москва", обвинения в политизация и караница кой всъщност е истинският пазител на българщината. "Може да има проблем, но могат да разговарят. Актьорите могат да кажат в кои часове имат представление и тогава музиката да бъде намалена", казва момичето. На теория е наистина просто. На практика вече повече от десетилетие не се получава. Защото зад общото и удобно название "неделното хоро" днес стоят различни групи, различни организатори и вече различни претенции върху една и съща традиция. А ако човек проследи историята им отначало, ще види и нещо друго. И при едните, и при другите добрата идея рано или късно се сблъсква с един съвсем човешки въпрос: може ли една група хора да обяви, че пази традицията, и с това автоматично да получи право да озвучава центъра на София всяка неделя?

Как започва всичко? Първото ясно документирано неделно хоро пред Народния театър, което откриваме в публикациите от онова време, е от 26 октомври 2014 г. Инициативата се нарича "Хорa за хората" и идеята е всяка неделя, половин час преди залез, хората да излизат на централния площад в своя град или село и да играят заедно. Медиите тогава пишат, че пилотното издание е именно пред Народния театър. По-късно различни участници в инициативите, твърдят, че началото е още към 2012 - 2013 г. Румен Спасов, който днес е едно от лицата на "Неделен мегданъ български", посочва кои са в основата на по-ранното движение. "Инициативата "Хора за хората" започва между 2012 и 2014 година, а идеята е на софийски родолюбци. Мога да изброя много хора, включително Бойка Анастасова, Марияна Джорева, Станимир Петров. Играели са хора в София и периодично са ходили в други градове, за да разнасят искрата", каза Спасов пред "24 часа - 168 истории".

Проблемите обаче не закъсняват. Още през 2019 г. от Народния театър идват публични оплаквания, че силното озвучаване отвън влиза в залите и пречи на спектаклите. Тогавашният директор Мариус Донкин настоява пространството да не се използва по начин, който възпрепятства работата на театъра. Тогавашният кмет Йорданка Фандъкова също говори за необходимостта да се намери по-подходящо място.

С това започва и първото голямо разцепление между инициаторите и техните последователи. Цветомир - Цецо Христов, който става едно от най-разпознаваемите лица на старата инициатива, твърди, че част от хората не са искали събитието да придобива политически характер и затова групата се е разделила. По неговата версия по-голямата част от участниците напускат пространството пред театъра и се местят на площад "Бански". На пръв поглед това изглежда като разумния вариант:

щом пречиш на театъра, местиш се

Само че историята продължава и на новата локация. След преместването на площад "Бански" започват жалби от хората, които живеят наоколо. Още през 2020 г. до обществения посредник на Столичната община е подадена жалба за системен шум и нарушаване на обществения ред при провеждането на "Неделно хоро". През 2025 г. темата отново стига до общинска комисия. Тоест проблемът със силната музика не е патент само на групата пред Народния театър. Но следва логичният въпрос: ако и на следващото място започват оплаквания, проблемът само в локацията ли е?

Днес организатор на "Неделно хоро" е Надя Ангелова. Тя започва да танцува народни танци преди около 10 години. Преди шест години съвсем случайно минава покрай площад "Бански", вижда хорото, хваща се и постепенно става част от постоянната група. Тази година случайността я поставя и в ролята на организатор. След като Цецо Христов започва да отделя повече време на певческата си кариера, на групата трябва човек, който да поеме практическата организация. „Преди с това се занимаваше Цецо Христов, но откакто той започна да пее и да има други дейности, не му остава време. И изведнъж ние се оказахме организатори, хората, които сме малко по-дейни и обичаме повече фолклора", казва Надя Ангелова пред "24 часа - 168 истории".

Тя подчертава, че тяхното хоро няма общо със сегашния "Неделен мегданъ български" пред Народния театър. "Нашето хоро се разграничава от Софийски неделен мегдан", твърди Ангелова. "Не, ние сме съвсем отделно. Те са съвсем други", казва тя пред "24 часа - 168 истории". "Хорото е за всички. Ние сами сме си купили колоната. Пари не събираме, нямаме такса. Всеки може да каже какво хоро иска, ще му го пуснем и ще му покажем", каза тя. Според Цецо Христов истината не е точно такава - групата плаща необходимата такса за използване на парковата територия, а Надя е човекът, който поема организацията на място.

Самата Надя Ангелова твърди, че имат необходимото разрешение за "Ариана".

"Ходихме до общината, абсолютно разрешение имаме да го провеждаме тук,

всяка неделя при спазване на необходимите изисквания", каза Ангелова пред "24 часа - 168 истории". Тя твърди още, че при събиранията си около "Св. Неделя" са имали подкрепа от патриарха. Документ за това пред "24 часа - 168 истории" не беше показан и това остава нейно твърдение.

И ако групата на "Ариана" днес изглежда като по-тихата страна в конфликта, миналото й показва, че и тя е имала проблем да намери място, на което редовното озвучаване да не дразни никого.

При Румен Спасов и неговият "Неделен мегданъ български" историята започва по-късно и по съвсем различен начин. Той не е сред създателите на първото неделно хоро пред Народния театър, а се включва години след появата на инициативата "Хорa за хората". По думите му в края на 2020 г. вече съществувала идеята старият български мегдан да бъде възстановен като място, на което хората не просто танцуват, а се събират около общност, традиции и национални символи. "На 21 декември 2020 г. бях пред "Александър Невски". Тогава много се говореше, че настъпва някаква нова епоха, събрахме се, пяхме родолюбиви песни и

там се роди идеята отново да започнем да правим такива събирания",

каза Румен Спасов пред "24 часа - 168 истории".

След това той и Руска Кънчева започват да организират срещи пред храма. Първоначалната им идея била да повторят модел, който Спасов казва, че е срещал в описанията на традиционния български живот: хората първо отиват на църква, а след това излизат на мегдана и се хващат на хоро. "Идеята беше такава, каквато сме чели в книгите: българите отиват на църква, след което излизат и се хващат на хорото", каза Спасов пред "24 часа - 168 истории".

Само че още в първите седмици се оказва, че този тип мероприятия трудно се пренасят в центъра на съвременна София. По думите му събиранията били около обяд, когато през топлите месеци ставало твърде горещо, а част от участниците били възрастни. Появил се и по-същественият проблем с шума. Тогава, твърди Спасов, от храма излязъл духовник и им казал, че музиката се чува вътре и пречи на службите. "Каза ни: "Момчета, вътре нямаме преграда срещу шума. Понякога музиката е твърде силна и пречи. Изберете място, което е свързано с културата. Лично аз ви препоръчвам Народния театър", каза Спасов. Името на духовника той не посочи, а разговорът не може да бъде независимо потвърден. Така по версията на Спасов неговият "Неделен мегданъ български" стига до Народния театър в началото на 2021 г. И тук се появява любопитният парадокс: само малко по-рано друга група вече е напуснала същото място именно след оплаквания, че силната музика пречи на театъра. Спасов описва техните събирания пред театъра по следния начин:

"Два пъти пеем химна. Въвели сме рестрикции да няма маанета, да няма чалга. Единствената донякъде чалга е "Бяла роза", която пускаме, едно румънско, едно гръцко и едно турско хоро", каза той. Тук иронията идва почти сама. В опит да се пази чистотата на традицията се оказва, че трябва предварително да бъде уточнено коя точно песен е "донякъде чалга" и колко чуждестранни хора са допустими. Но по-сериозният въпрос е друг. Когато едно събитие включва химн, национални послания, граждански тези и организатор, който участва и в други обществени инициативи, вече е трудно то да бъде представяно просто като "няколко човека излезли да потанцуват". Публичните регистри показват, че Румен Иванов Спасов е свързан с "Обществена академия наука, образование, култура" и "Обединение 29 София". Появява се и в публични инициативи по теми за суверенитет и българския лев. Това не го прави автоматично представител на политическа партия, но показва, че обществената му активност е далеч по-широка от неделното хоро.

Точно срещу тази смес от фолклор, национални символи и обществени послания реагират част от другите организатори. Цецо Христов открито говори за политизиране и настоява,

че хората от старата линия нямат нищо общо със сегашния "Неделен мегданъ"

А после идва големият скандал със спектакъла "Влюбените".

На 20 септември 2026 г. актьорът Георги Златарев разказва, че по време на представлението отвън се е чувала толкова силна музика, че актьорите са били принудени да се борят със звука. Той уточнява и нещо важно: проблемът не е дали музиката е народна. И Моцарт да е звучал със същата сила, пак би пречил.

Това е моментът, в който спорът за "българщината" започва да звучи

още по-абсурдно. Защото отсреща никой не забранява българския фолклор. Хората просто искат да чуват актьорите, за чието представление са си купили билет, а не за фолклорна програма.

Румен Спасов обаче дава съвсем различна версия за отношенията с Народния театър. И тя е едно от най-важните противоречия в цялата история. "Ние имаме телефоните на уредниците на театъра, те имат нашите. Не знам дали е имало и два пъти, в които уредник да е идвал и да ни е правил забележка за шума, но ние веднага намаляваме музиката", каза Спасов пред "24 часа - 168 истории".

По думите му това било практика от години. "От театъра ни казаха да се съгласуваме с уредниците на залите. Когато влязат вътре и затворят вратите, те да преценят дали силата е достатъчно ниска, за да не пречим", каза той.

Спасов твърди и че организаторите мерят шума с приложение на телефон. "Законът предвижда 65 децибела. Ние имаме приложение на телефоните. Заставаме до уредбата и гледаме звукът да е 65 и така при театъра вече е под 60", каза той. Само че приложение на телефон не е професионално сертифицирано измерване на шум и само по себе си не доказва нито какво е било нивото при фасадата, нито какъв шум е проникнал вътре в сградата.

За конкретната вечер Спасов разказва още по-подробно.

"Два часа преди представлението един от уредниците излезе и каза, че този път представлението няма да бъде в шумоизолираните зали,

а във фоайето, и ни помоли да намалим", каза той. Твърди, че са го направили. "Малко преди осем човекът излезе повторно и каза: "Всичко е окей, вътре не се чува нищо." И аз останах спокоен" каза Спасов.

После обаче идва признание: "Беше казано от осем до девет часа. Ние към 9,10 - 9,15 отново увеличихме уредбата. Представлението може да е продължило малко повече от час. Нищо чудно това да е основната причина за неприятната ситуация", каза той пред "24 часа – 168 истерии".

Тоест дори според неговата версия организаторите са увеличили музиката, без да са сигурни, че спектакълът е свършил.

От Народния театър пък категорично отрекоха да има институционална договореност за подобна схема. "Представители на Народния театър не са водили подобни разговори с организаторите и не са потвърждавали, че нивото на шума не възпрепятства провеждането на представленията", заявиха от институцията на 24 септември.

Тук вече остава много конкретен въпрос. Ако Спасов действително има телефон на уредник и двамата са разговаряли при конкретни проблеми, това може да показва оперативен контакт между хора на терен. Но телефонният номер на служител не е договор с Народния театър. И едно "намалете малко" не е разрешение всяка неделя да се определя с приложение на смартфон докъде стига търпението на институцията.

Не по-малко спорен е и аргументът със закона. Спасов настоява, че режимът е уведомителен и че уведомленията се подават в срок. Спасов защитава присъствието на групата пред Народния театър и с друг аргумент. По думите му за подобно събиране не се иска класическо "разрешение" от общината, а се подава предварително уведомление. Става дума за процедурата по Закона за събранията, митингите и манифестациите. При събрание на открито организаторите трябва писмено да уведомят кмета, като посочат кой организира проявата, каква е целта , къде ще се проведе и от колко до колко часа. Законът изисква това да стане предварително, най-малко два работни дни преди събитието.

Точно на тази процедура се позовава Спасов.

"Режимът е уведомителен. Ние подаваме уведомление. Посочваме мястото, датата, часовете, организатора. Подаваме два пъти в годината, за летния и за зимния период", каза Румен Спасов пред "24 часа - 168 истории". По неговата логика това означава, че организаторите не чакат някой да им "разреши" хорото по начина, по който се издава разрешение за ползване на обект или сцена, а предварително информират общината, че ще проведат събитието.

Тук обаче идва важната подробност, която в неговото обяснение остава на заден план. Уведомителният режим не означава, че всяко избрано от организаторите място, всеки час и всяко озвучаване автоматично стават недосегаеми. Общината има правомощия да реагира, когато прецени, че проявата създава проблем за обществения ред или за нормалното използване на пространството. Именно затова през последните години спорът не е само дали е подадено уведомление,

а дали Народният театър е подходящото място за редовно озвучено събитие

Столичната община в момента заема точно тази позиция. Зам.-кметът по култура Ирина Дакова заяви през септември, че хората пред Народния театър не са същата група като "Неделното хоро", което е влязло в диалог с общината и е намерило друга локация. Според нея проявите пред театъра със силно озвучаване са вече отделен казус. Затова твърдението "подали сме уведомление" не решава само по себе си спора. То обяснява по какъв ред Спасов и хората около него заявяват присъствието си пред общината, но не отговаря на по-важния въпрос: ако театърът, актьори, зрители и общината от години казват, че точно тази локация създава конфликт, достатъчно ли е всяка неделя просто да бъде изпратено ново уведомление?

А тук има една фундаментална разлика, която често се губи в спора: правото да уведомиш общината, че искаш да проведеш събитие, не означава автоматично право да наложиш конкретната локация и конкретното озвучаване независимо от всичко около теб. Спасов казва още, че част от съставените актове се обжалват и че един вече е отменен. Това също не означава, че съдът е дал генерално разрешение за всички бъдещи събирания пред театъра.

После идва 27 септември. Този път пред Народния театър вместо обичайното хоро застават протестиращи. Сред тях е Манол Глишев. На площада има полиция, а проявата на "Неделен мегданъ български" практически не започва. Появява се и плакатът "Тук не е Москва". В този момент вече става трудно да се твърди, че спорът е просто за танци. Хорото се е превърнало в символ, върху който различни хора проектират национална идентичност, градска култура, политика, право на протест и право на тишина.

Но критиката не може да остане само върху групата на Спасов. "Софийско неделно хоро" също има история на оплаквания за шум. Също е местено. Също е спорило с общината за място. Също използва усилвателна техника в централни пространства. Разликата е, че днес тази група е намерила място, на което поне засега няма театрална сцена от другата страна на стената. Това не я прави автоматично безпроблемна, а по-малко конфликтна в този конкретен момент.

А между самите две групи вече има и съвсем лична вражда. Спасов твърди, че след последния блокиран мегдан част от хората му отишли при другата група и там им било казано, че могат да играят само ако не ходят при него. "Казах на нашите хора: очевидно тук няма да има хоро, отивайте някъде другаде да се разведрите. После ми казаха, че им било заявено: "Ако не поемете ангажимент да играете само при мен, а не при Румен, тогава ще ви пусна", каза Спасов пред "24 часа - 168 истории".

Това е твърдение на Спасов и не е независимо потвърдено.

Надя Ангелова е по-сдържана. "Аз не съм против тях. Те си носят отговорност за действията, ние също", каза тя. Но и тя държи границата да е ясна.

"При нас няма музика, която не е фолклорна. Ние твърдо се разграничаваме от техните хора и ритми" , каза Ангелова пред "24 часа - 168 истории".

И тук цялата история започва да прилича на нещо доста по-различно от възстановка на стар български мегдан. Имаме две групи, които пазят традиция, но не искат да бъдат бъркани една с друга, спор кои песни и хора са достатъчно автентични за жълтите павета и спор кой при кого танцува. Всичко това, организирано от хора, които не се занимават професионално с танцово изкуство, но в момента

получават доста повече внимание от обществото, отколкото всеки друг професионален ансамбъл е получавал последните години,

и то за какво - измерване на шум с телефон, претенции кой кого копира, обвинения в политизиране и най накрая актьори, които не могат да чуят репликите си. И някъде между всички тях остават истинските традиции и здравият разум.

Към края на разговора със Спасов го питаме най-простия въпрос: след всички тези години и всички тези конфликти наистина ли още смята, че точно пред Народния театър е правилното място? "Не съм сигурен", каза той.

Малко по-късно позицията му става още по-категорична. "След тази сценка вчера и след онова, което се случи с уважаемия артист, очевидно е, че това там ще бъде една неподходяща, неуместна проява и ние не мислим да бъдем натрапници", каза Румен Спасов пред "24 часа - 168 истории".

Може би това е най-смисленото изречение в целия спор. На "Ариана" хорото междувременно продължава. Но и там историята вече е показала, че доброто намерение не е достатъчно. Защото българският фолклор има място на жълтите павета и винаги е имал, но на сцена, изпълняван от професионални артисти, същите като тези на сцената на Народен театър "Иван Вазов".