Посрещането им в София на 3 октомври трябва да обедини българския народ, смята видният историк проф. Милияна Каймакамова

Възхитително! Така изтъкнатият медиевист и дългогодишен преподавател по средновековна българска история от СУ проф. д-р Милияна Каймакамова коментира връщането на тленните останки на цар Самуил в България.
Тя определи този акт като "постижение от много висок характер".

Още през 2015 г. легендарният кмет на Солун Янис Бутарис заяви в интервю за "24 часа", че Гърция трябва да предаде костите на Самуил на българската държава. На 3 октомври те ще бъдат взети от Музея на византийското изкуство във втория по големина град на Гърция и транспортирани до София.

"Те са намерени в Преспа. Доколкото знам, ще бъдат донесени в България", каза преди 11 г. Бутарис, който през 2024 г. почина. Но беше категоричен, че трябва да бъдат предадени. "Самуил е български цар и трябва да бъде погребан по християнски", категоричен бе Бутарис. Тогава той не можеше да каже кога ще дойде този исторически момент.

"Ще съдействам, доколкото мога, но това е въпрос на договорка между двете държави", обясни Бутарис, известен с приятелското си отношение към България. Именно той казваше, че "няма македонски език, а на север от Гърция живеят българи".

Още един човек, който вече не е между нас, полагаше големи усилия тленните останки на Самуил да си дойдат у нас. Това бе проф. Божидар Димитров. Като директор на НИМ той беше открил в един доскоро секретен фонд сребърно-златна мощехранителница, взета от манастир около Солун. В нея имаше костици на 4-ма светци - Харалампий, Пантелеймон, Дионисий Константинополски и Петка Епиватска. Проф. Димитров предлагаше да ги замени срещу костите на цар Самуил. Но не успя.

"Какво по-хубаво да се върнат на България костите на цар Самуил - един велик владетел с много успехи, макар животът му да завършва трагично", коментира проф. Каймакамова, един от водещите специалисти в областта на средновековната българска историопис и изворознание. Тя припомни значимостта на този владетел, чийто войни през първия му период са успешни. Той използва заетостта на Византия на изток, за да разширява България.

"Но Василий II дебне ситуацията на Балканите и когато има възможност, напада. Това е изтощаване на сили. Да не говорим за политиката на по-далечното обкръжение на Самуил. Болярите, знаете какво правят някои от тях, буквално се предават. Такава е била реалната ситуация. Не можем да корим Самуил, че има неуспехи, защото това е война. Никой не знае как ще завърши, зависи от много фактори", посочва проф. Каймакамова.

Според нея каквото и да се говори, Самуил е велик владетел, с много ясна политика, която следва тази на Симеон Велики, а преди това и на Борис. "Той просто продължава тази традиция. Създава цяла стратегия, която да съхрани  българската имперска идея. Прави средище на нови святости. Именно на него дължим продължаването на култа на цар свети Петър - пренася неговата популярност от Преслав в югозападните български земи. Всичко това се дължи на една далновидна в идейно отношение политика на цар Самуил", припомня медиевистът.

Както стана е известно, с костите на Самуил ще пристигнат и тленните останки на сина му Гаврил Радомир.

"Той стои успоредно до баща си, следва неговите действия и е важна част от тази политика за възобновяване на целостта на българската държава и нейното разширяване. Не по-малко важна фигура е самият Владимир Расате, но на върха на пирамидата на властта е Самуил", казва проф. Каймакамова.

Според нея връщането на тленните останки на двамата царе е знак, който би трябвало да доведе до обединение на българския народ.