Лечението на тежко ранените е най-бързо растящата част от сметката – вдигнала се е с 51% за последните десетина години

През миналата година пътнотранспортните произшествия в страната са стрували почти 2 млрд. евро. Това прави по 5,3 млн. на ден, което “изяжда” 1,7% от брутния вътрешен продукт на страната. Изчислението е направено в специално изследване на УНСС под ръководството на проф. Христина Николова, която е завеждащ Катедрата по икономика на транспорта и енергетиката.

За по-дълъг период -

от 2012 година насам, натрупаната сума на разходите е 24 млрд. евро,

обясни Николова. Част от парите се изчисляват с наранявания, загуба на човешки живот, медицински разноски, загуба на производителност за компаниите, чиито превозни средства са пострадали. Има и материални щети, свързани с увреждане на имущество, административни и други разходи.

Жертвите на пътя и ранените в дългосрочен план намаляват през последните над 10 години, но въпреки това загубите се увеличават. Единствено през 2020 г. има рязък спад и на двете, но това се дължи на пандемията, когато за известен период от време трафикът намаля заради локдауните, след това тенденцията продължава (виж инфографиката).

Например през 2012 г. по пътищата умират 601 души, докато през 2025 г. жертвите са 456 - намаление с 24%. Но загубите за този период се увеличават с 5%. Същото важи и за тежко и дори за леко ранените - при тях медицинските разноски са доста по-големи. “Всичко това се дължи основно на инфлацията за този период, но във връзка с предстоящия дебат за въвеждане на таксуване за изминато разстояние и от леките коли е добре да се помисли и за по-справедлив начин, по който различните участници в движението да плащат тези такси”, смята проф. Николова. Според нея те трябва да зависят и от рисковете, които предизвиква всеки тип превозно средство.

Пример за това са мотоциклетите. В изследването са направени изчисления колко струва рискът при пътуване на различни превозни средства от София до Бургас. Сметката показва, че

най-скъпо на обществото излиза пътуването с мотоциклет

– 65,16 евро във вид на разноски за катастрофите, причинени от и на мотоциклетистите. С автобус излиза 55,80 евро, с тежкотоварен камион – 45 евро, а с лека кола – 29,52 евро.

Парадоксът е, че всички превозни средства освен мотоциклетите плащат немалки пътни такси. Например за лека кола за еднодневната винетка са платени 5,30 евро за пътуване между София и Бургас, а за камион и автобус много повече.

Мотоциклетът, чието пътуване струва най-много на обществото, обаче не плаща нищо. Още при въвеждането на винетките във вид на хартиени стикери през 2004 г. те бяха освободени от плащане. В закона бе направено изричното уточнение, което стои и досега, че винетки плащат превозните средства до 3,5 тона с четири колела. По тази причина от винетки са освободени и триколките и дори АТВ-тата, защото те са записани в закона като превозни средства категория L, които също не дължат пътни такси.

От 2004 г. досега колкото пъти се повдига въпросът, че мотоциклетите също ползват републиканската пътна мрежа и би следвало да плащат за това, те започват да протестират. Един от аргументите им е, че мотоциклетите се ползват само 4-5 месеца през годината – през лятото.

В изследването разходите, причинени от катастрофи, се наричат “външни”, защото това са разходи, които не се плащат от транспортния оператор. Когато една фирма даде товара си на превозвач, той няма как да калкулира тези разходи в цената на превоза, защото вероятността да катастрофира няма как да се определи.

В крайна сметка тези близо 2 млрд. евро на година се плащат от цялото общество.

Близо 50% се поемат от здравната каса,

която събира пари от всеки гражданин, но в България немалка част се плаща и от бюджета. Здравната каса заплаща хоспитализациите на ранените, спешната помощ, рехабилитациите, помощните средства за инвалидизираните и т.н.

30% от разходите са административни – за полиция, пожарна, правна помощ, застраховки. В изследването е направено уточнението, че застрахователните полици, които са платени от самите транспортни оператори, покриват едва 14% от общите разходи при катастрофи. Например само топ 5 застрахователните компании у нас са платили за миналата година 381 млн. евро застрахователни обезщетения, от които 255 млн. евро по “Гражданска отговорност” и около 125 млн. евро по “Каско”. С тези пари се приема, че са покрити само материалните загуби от катастрофите, и то при положение че има пълно покритие на застраховките. Останалата част от загубите поемат работодателите и икономиката – от загубена продукция и заместване на работещите.

Изследването показва също, че най-силно растат разходите за тежко ранените при катастрофи - от 2012 г. досега те са нараснали с 51%, при положение че броят на самите тежко ранени се е увеличил само с 8%. Трайните увреждания са най-бързо растящата част от сметката – от 432 млн. евро през 2012 разходите за тях достигат вече 651 млн. евро за миналата година.

При леко ранените тенденцията е същата, макар и в по-малка степен – разходите за лечение при тях са били 158 млн. евро през 2012-а и достигат 219 млн. евро през миналата. Самият брой на леко ранените намалява съвсем малко за тези години – от 6472 на 6445 души.

Проф. Христина Николова:

Пътни такси трябва да се плащат на изминато разстояние

- Проф. Николова, защо наричате разходите, които прави обществото за пътно-транспортните произшествия, външни?

- Това е чисто икономически термин. Външни са, защото те възникват извън транспортния сектор и засягат страни, които също са извън него. Т.е. те не са пряко свързани с превозите и със самата транспортна дейност.

- Затова ли през цялото време задавате въпроса “Кой плаща”?

- Точно така. Идеята е, че принципът “потребителят плаща” е неприложима в случая. Този, който извършва дейността транспортна услуга, и този, който я потребява, не са сред тези, които пряко плащат тези огромни разходи, а реално цялото общество. Ако вие сте товародател или пътник, транспортната фирма няма как да ви калкулира тези разходи в услугата и да натовари с тях крайната цена. Те се разхвърлят върху цялото общество, с други думи всички губим заради пътнотранспортните произшествия.

- Излиза, че вие сте “за” таксуването за изминато разстояние, включително и от страна на леките коли, правилно ли разбирам?

- Това са най-логичните очаквания, макар че не е задължително да се въвежда такова таксуване. Европейската директива, според която от 2030 г. трябва да се въведе пътно таксуване за изминато разстояние, не вменява това като задължение и за леките коли, а само го препоръчва. Макар че ориентацията на повечето европейски страни е в тази посока. Този вид таксуване е по-справедливо. Винетките за време бяха въведени преди две десетилетия, като тарифите бяха определени по една стара методология от 2006 г. През тези 20 години методологията не бе променяна, само цените на винетките се актуализираха.

Натрупали са се вече нови данни, които много по-реално преценяват разходите, които се правят за поддръжка на инфраструктурата, така че методиката трябва най-малкото да се актуализира, ако оставим винетките. Разбирам, че това е чувствителна за обществото тема и особено преди избори няма как да се дебатира. Но по-справедливото заплащане за ползване на инфраструктурата е именно таксуването на километър. При него много по-точно се отчитат реалните разходи, които се причиняват при движението на всяко едно превозно средство според вида му.

- Мотоциклетистите, които сега са освободени от винетки, обаче ще пострадат.

- При тях положението е много интересно от гледна точка на разходите за пътна безопасност, които причиняват. Има една европейска методология, която е актуализирана през 2020 г. и която показва, че по степен на риск мотоциклетите са едни от най-рисковите превозни средства. В числа това изглежда така – при пътуване от София до Бургас един мотоциклетист е в състояние да причини щети за 65,16 евро, практически без да плаща нищо. Докато един автомобил – само за 29,52 евро, но пък ако ползва дневна винетка, той поне за нея плаща 5,30, т.е. поне 18% от тези потенциални рискове покрива със собствени средства.

Но целта ми е с това да покажа и да привлека вниманието върху този проблем, а не че непременно трябва да се въведат винетки или толтакси за мотоциклетите. В крайна сметка чрез механизма на таксуването на движението по пътищата може да се заделят известни суми за подобряване на пътната безопасност. Защото сами виждате, че намаляването на броя на загиналите по пътищата в никакъв случай не води до намаляване на разходите за обществото, свързани с катастрофите. Ние имаме постижения като държава в пътната безопасност, не е като да нямаме. Но ни струва все по-скъпо.