На 26 септември се навършват 140 години от рождението на Ран Босилек - едно от най-разпознаваемите имена в българската детска литература. Зад литературния псевдоним стои Генчо Станчев Негенцов, роден през 1886 г. в Габрово.

Преди да се посвети изцяло на литературата, той работи като учител в родния си град между 1904 и 1910 г. По-късно завършва право, а част от образованието си получава в Брюксел. Именно с престоя му там се свързва и едно от най-известните му произведения - „Я кажи ми, облаче ле бяло", родено според литературната традиция от носталгията по България.

За поколения български деца обаче Ран Босилек остава най-вече авторът на „Косе Босе", „Кума Лиса", „Кумчо Вълчо", „Неродена мома", „Златна ябълка" и, разбира се, приключенията на Патилан и баба Цоцолана. „Патиланско царство" излиза през 1927 г., а по-късно към историите се присъединяват „Бате Патилан" и „Патиланчо на село". Ран Босилек е сред първите български автори, които използват хумористични ситуации и римувана проза по този начин в литературата за деца.

Той не е само писател, а и една от фигурите, които оформят цялата култура около детската книга у нас. В продължение на повече от две десетилетия е главен редактор на списание „Детска радост", работи и във вестник „Врабче", а през 1928 г. става първият председател на Дружеството на детските писатели. БТА го определя и като един от създателите на художествено оформената детска книга в България.

Тук важна роля има и художникът Вадим Лазаркевич. Именно неговите илюстрации към „Косе Босе", „Патиланско царство", „Ежко-Бежко" и други произведения превръщат героите на Ран Босилек в образи, които поколения деца разпознават веднага.

Поетът оставя и едни от най-познатите стихове за родината и детството. Родната му къща в Габрово е увековечена в „Родна стряха" - произведение, което остава сред емблематичните му текстове наред с „Родна реч" и „Облаче ле бяло". На мястото, където се е намирала къщата, по-късно е издигнат паметник на писателя.

Ран Босилек развива и мащабна преводаческа дейност, като пренася на български световна класика за деца. Така влиянието му далеч надхвърля собствените му приказки и стихотворения - той е сред хората, които в първата половина на XX век оформят представата на българското дете за литература.

Писателят умира през 1958 г., но книгите му продължават да присъстват в училищните библиотеки, в задължителните и препоръчителните списъци за четене и в театрални и музикални адаптации. Дори през последните години „Патиланско царство" продължава да се поставя на сцена, а произведенията му остават част от детското четене у нас.