• През 2027 г. България може да изпрати трети астронавт, поставил рекорд на "Гинес" 

• Стартъпът, посочен от SpaceX, който иска Николай Калайджиев да е пилотът на кораба, изстрелва първата търговска космическа станция след месеци

• От 2021 г. в името на мечтата да полети в орбита летецът става сутрин в 3 ч да тренира, със съпругата си тегли кредит, за да си купи самолет, който изплащат до днес

• Не можеш да мотивираш дете само с приказки, шансът е да го вдъхновиш с истории, в които да разпознае себе си 

2:30 ч през нощта. В Горна Оряховица почти всички спят. В една къща оглушително звъни алармата на часовник. Мъжът става недоспал, защото е легнал в 22:30. Въпреки това прави кардиотренировка за 40 минути, взема душ и в 3:50 ч Николай Калайджиев с екипа си вече е на летището. В 5:25 пилотът се качва в самолета, за да направи първото от 1021 кацания и излитания в рамките на един ден.

Какъв е шансът да се справи?

"Под 1% според хората около мен - разказва с усмивка пред "24 часа - 168 истории" Калайджиев. - Представяте ли си за какво става дума? Трябва да направиш нещо, за което всеки мисли, че е невъзможно."

Но той успява и прави 1021 излитания и кацания за 14 часа и 28 минути. Предишният рекорд принадлежи на американски пилот - 442 за 23 часа. Тези дни "Гинес" официално призна и вписа постижението на българския военен летец.

Но истинската новина не е в самия рекорд, а в историята на Николай Калайджиев, който е на една ръка разстояние да стане третият български астронавт.

"Имаме разговори с американската компания VAST Николай да участва в една от мисиите им и да прекара две седмици в Космоса.

Искат да го обучат, за да бъде пилотът на екипажа", казва Тодор Иванджиков, който е председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия, на клъстера "Вашите криле" и мениджър на Калайджиев.

Ако това се случи, България ще има астронавти през XXI век. За Иванджиков той ще е "четвъртият" - космонавтите Георги Иванов, Александър Александров и дубльорът му Красимир Стоянов, който също е подготвен, но не излита. Макар че в миналото се използваше думата космонавт, днес България е кооперираща държава към Европейската космическа агенция с предстоящо членство и там се използва синонима астронавт. Както и в САЩ, и в целия останал свят без Русия и Китай.

Американската компания VAST, в чието полезрение попада Калайджиев, също селектира астронавти. Създадена е през 2021 г. в Лонг Бийч, Калифорния, от милиардера филантроп и софтуерен инженер Джед Маккалеб.

От сайта на стартъпа става ясно, че в ръководството той е привлякъл предимно кадри на SpaceX, но има и бивши служители на НАСА и двама астронавти - на американската и японската космическа агенция. Целта на компанията е амбициозна: да изгради първата в света търговска космическа станция и модулът Haven-1 да бъде изстрелян през следващата година. Той ще е с дължина 10 метра и обитаем обем около 45 кубични метра. И също като Международната космическа станция ще обикаля Земята на височина 425 км. През 2027 г. е предвидено на борда да бъдат четирима души в мисии от по две седмици. Според сайта на компанията дотам ще ги отведе капсулата Dragon на SpaceX, изстреляна с ракета Falcon 9.

Стартъпът още през ноември 2025 г. изпрати в орбита тестовия спътник Haven Demo и спечели договор с НАСА за частна мисия до Международната космическа станция (МКС). Зтова е и търсен от редица правителства. През юни 2026 г. Франция подписа с VAST споразумение за две мисии, като Тома Песке ще командва полета до МКС, а Арно Прост ще е бординженер в първия екипаж на Haven-1. Тези дни стана ясно, че Чехия и Гърция също са постигнали споразумения със стартъпа и техните астронавти вече са избрани.

Именно тук е шансът и на България да има не само свой трети астронавт, а той да проведе иновативни изследвания в интерес на държавата и българския бизнес. Големите компании от няколко години инвестират милиарди в подобни търговски мисии, тъй като липсата на гравитация създава уникална среда за дизайн на много по-ефективни лекарства почти без странични ефекти. Тя помага за формирането на качествени стволови клетки, тъкани и органи. На Земята под влиянието на тежестта си те се сплескват в лабораторните блюда, докато микрогравитацията дава възможност те да се доближат до идеалния си вид. Сега създателите на полупроводници и чипове също преоткриват условията в Космоса, тъй като там могат да формират много по-качествени кристали от тези на земята и да спестят милиони от производството им тук.

Точно тези перспективи тласкат държавите с поглед в бъдещето да инвестират сега, защото само след няколко години тези ниши ще са заети. Затова Тодор Иванджиков си организира срещи в централата на SpaceX, за да разкаже за уникалните постижения на Николай Калайджиев.

"Те предложиха да ни свържат с компанията, с която работят VAST - обясни Иванджиков. - От Лос Анджелис екипът им дойде специално в България, за да наблюдава световния рекорд в Горна Оряховица. Впечатлени, те предложиха да станем част от техните мисии - като идеята е Калайджиев да бъде пилотът на мисията."

Разговорите са скрепени и с договор.

"Търсим подкрепа от Министерския съвет и вярваме, че български и международни компании биха искали чрез Николай да тестват, да изследват свои продукти и по този начин да се финансира мисията", обясни той. До момента с подобни споразумения свои астронавти изпратиха Италия, Швеция, Турция, Унгария, Полша, Обединените арабски емирства, Израел, Индия, а сега сред тях ще се наредят Чехия и Гърция.

Част от тях летят в резултат на договори между страните им и Европейската космическа агенция, но България не е неин член. Затова, ако искаме да се впуснем във вълнуващата надпревара за иновации, пътят е един - час по-скоро да се включим в търговските мисии и чрез астронавтите си да натрупаме знания в различни научни сфери.

Самият Калайджиев се готви за това от 2021 г.: "При това съвсем целенасочено - с тренировки, теория, със задълбочаване на познанията по авиация, космонавтика", посочва той. На въпрос как му хрумва щурата идея да мечтае за Космоса, когато дори не сме член на Европейската космическа агенция, той през смях отговаря, че за него това е нормалното развитие на един пилот: "Не е нещо футуристично или невъзможно. Изпуснахме момента. Имали сме сериозни позиции, когато летяха Георги Иванов и Александър Александров. Не е чак толкова трудно България да се доближи до мястото, което някога имахме." 

През 1972 г. страната става 18-ата нация, изпратила свой научен инструмент "Прибор-1", монтиран на съветския спътник "Интеркосмос-8". Седем години по-късно България е шестата държава със свой космонавт. И третата, разработила космически храни. Да отвоюваме позициите си няма да  е лесно, но не е и невъзможно. Самият Калайджиев е по-мотивиран от всякога, макар че продължава да плаща високата цена за мечтата си.

"Никой не дава самолета си на човек, за да прави с него световни рекорди", отбелязва той. За да го купят Калайджиев и съпругата му теглят кредит и все още го изплащат.

"Човек ако иска да постигне нещо голямо, трябва да поеме доза риск - усмихва се той. - Нямаше друг вариант. Да, беше трудно." Колко трудно, не желае да каже. "Но изобщо не съжалявам. Достатъчно е, че хората по света видяха какво можем да правим в България, което оправдава всички лишения и трудности."

На въпроса съпругата му питала ли го е дали това няма да има край, той отбелязва, че са преживели много трудни моменти: "Но тя знае, че аз го правя с цел. Това не е емоция, а цел." Запитан как тя овладява страховете си, наблюдавайки го да лети на метри от земята, той казва, че човекът, който успокоява всички на летището, е Тодор Иванджиков.

Но това не е цялата цена на мечтата. За да се подготви за Космоса, Калайджиев в продължение на година и половина два пъти седмично става в 3 ч през нощта, прави интензивна кардиотренировка 45 минути, взема душ, след което заспива за още час-два и отива на работа.

"Прибирам се вкъщи, иска ми се да отделя повече време на семейството или да гледам някой филм, но не мога - посочва той. - Необходими са лишения в името на Космоса. Има моменти, в които дори се изумявам откъде намирам сили."

При предишните си рекорди си е създал особен алгоритъм. Смята, че е открил свой метод, за да лети с пълен капацитет - седмицата преди това прекарва в пълна изолация - без срещи, без медии, ограничава до минимум контактите с всички.

"Мислех, че това е ключът към добрата концентрация, но преди световния рекорд, регистриран от "Гинес" стана обратното: до последния възможен момент - до 22,30 ч вечерта преди полета, общувах с близо 60 души, които работеха по подготовката. Ангажиментите сякаш не свършваха. Знаех, че космическата компания ще ни наблюдава и че бъдещето ми зависи от това. Отделно екипът, който работи два месеца и половина денонощно, разчиташе на мен. Честно казано, и аз не знам как успяхме." Защо постижението звучи невъзможно ли? "При кацането най-добре се виждат уменията на един летец", казва Калайджиев. Колесникът на самолета е една тръбна конструкция без амортисьори. Пилотът е наясно - ако направи няколко твърди кацания ще се повреди. Затова всяко от тези 1021 броя трябва да е не само меко, а и в очертаната зона от 20-ина метра. Колелата трябва да докоснат земята преди първата линия и да се отделят след втората. В противен случай опитът не се брои.

"Нито един пилот не би повярвал, че е възможно. Анализирахме го с медицински лица, с хора от науката - няма обяснение", казва той. На въпрос как тренира хладнокръвието си, при положение че полетите му са изпъстрени с десетки критични ситуации, той казва: "Колкото по-добре си подготвен на земята, толкова по-спокоен си във въздуха. Може да откаже двигател, да възникне повреда, но когато си тренирал, изпълняваш процедурата и това ти дава спокойствие."

За да илюстрира точно какво се случва, той сподели какво е видял на записа след втория си световен рекорд. На всеки заход, за да спечели секунди, той държи самолета наклонен, а върхът на крилото минава на една-две педи от пистата. Пилотира само с лявата ръка.

"Ако мръдна милиметър наляво, крилото се закача и човек може да загине - споделя той. - На записа се вижда, че в тези моменти дори не мигам." Точно тези невероятни способности Николай Калайджиев иска да пренесе в Космоса: издръжливост, концентрация, психическа устойчивост при натоварвания, въртене и претоварване.

За Иванджиков мисията е нещо много по-голямо от един полет. "Тя би обединила нацията. Няма да се делим на -фили и -фоби, на леви и десни - посочва той. - Освен това ще мотивира младите да имат цел - да се развиват в сферата на космонавтиката, иновациите, роботиката, дроновете."

Затова е създаден и клъстерът "Вашите криле", кръстен на Асен Йорданов - първия конструктор на български самолети. Целта е България да има астронавт, да се възстановят летищата и авиоклубовете.

"Искаме отново да влезем в семейството на астронавтите и да зарадваме Георги Иванов, който подкрепя Николай години наред, надявайки се, че ще има наследник", допълва още Иванджиков. Мечтата им с Калайджиев е в Доброславци да се създаде академия и признава, че разговорите със SpaceX в тази посока са изключително обнадеждаващи. За да запалят искрата в следващите поколения Калайджиев и Иванджиков са посетили над 35 училища.

"Днес не можеш да мотивираш дете само с приказки. Не става - откровен е пилотът. - Единственият начин да го вдъхновиш е с истории, в които то да разпознае себе си." Знае това от личен опит. Като малък бил впечатлен от успеха на някакъв човек, чието име вече не помни. Но в съзнанието му е останала фантастичната емоция и си казал: "Когато порасна, искам хората да настръхват, като видят или чуят за нещата, които правим с екипа ми."

Категоричен е, че човек трябва да се стреми към високи цели: "Да остави следа в историята, защото един живот е нищо на фона на историята на човечеството. Историята помни успехите."