Една сбъдната мечта на рождения ден, футболна врата, оставена в миналото, първи филмов кастинг и наградена сурвачка. На пръв поглед тези истории нямат много общо. Събират ги обаче четирима млади хора, избрали да продължат образованието си в НАТФИЗ - Ясмина Радева, Деян Донков-младши, Петра Църноречка и Никол Савова.

Двама от тях носят фамилии, които отдавна присъстват върху театралните афиши. Другите вече имат своите срещи с публиката, отличия и преживявания пред камерата. Сега към досегашния им опит се прибавя и академията - с преподавателите, репетициите, упражненията и възможността постепенно да открият какви артисти искат да бъдат.

За Ясмина Радева началото има съвсем личен знак. Дъщерята на режисьора Стоян Радев избрала да се запише в НАТФИЗ точно на рождения си ден. По-хубав повод да запомниш датата едва ли може да има - към порастването с още една година се прибавя и сбъдването на детска мечта.

Ясмина е приета в класа на проф. Здравко Митков, където ще работи и с асистент Людмила Стоин. Преди академията в биографията вече присъстват модата и телевизията. Изявявала се е като модел, а зрителите я познават от сериала "Майките", излъчен по Нова телевизия.

Така срещата с актьорската професия има и съвсем практична страна.

Да наблюдаваш работата на известния си баща, е едно преживяване, а да застанеш пред камерата и да изпълниш собствена задача - друго

Именно второто постепенно извежда Ясмина отвъд представянето "дъщерята на Стоян Радев".

Режисьорът, който стои зад редица значими театрални спектакли, посрещнал кандидатстването с необичайно пожелание. В него няма обещание за лесен успех, а въпрос какво човек може да даде чрез изкуството си:

"Светът никога няма нужда от още един артист, освен ако артистът наистина може да дари света с вдъхновение. Дано!"

Думите му звучат и като родителска подкрепа, и като професионално изискване. За Ясмина те ще останат част от началото - редом със записването на рождения ден и първите стъпки в академията.

Сред хората, които я подкрепят, е и Христо Чучков, син на режисьора Виктор Чучков. Той също избира образование в изкуството, но в Музикалната академия. Покрай музиката има и друго увлечение - фотографията, като от време на време снима актьори и гаджето си. Така в приятелския им кръг разговорите за сцената, камерата и творческите планове вероятно тепърва ще стават още повече.

Деян Донков-младши също влиза в НАТФИЗ с позната фамилия, но и с история, която далеч не започва направо от театъра. Най-големият син на Деян Донков и Анастасия Ингилизова, роден през 2005 г., е приет в класа на доц. Явор Гърдев. С младите актьори ще работят асистентите Анастасия Лютова, Боян Крачолов и Елена Димитрова.

Преди това Деян е бил вратар в детско-юношеската школа на футболния "Левски-Раковски". Занимавал се е сериозно и с китара. Музиката дотолкова присъствала в ежедневието му, че баща му смятал, че именно тя ще стане неговата професия.

"Мислихме за него да запише музикалното училище или спортното, тъй като футболът е важна част от живота му. Аз самият обичах да заставам на вратата като по-малък, но ме радва, че Деян избра да ни наследи с майка му", казва Донков-старши. Той описва сина си като грижовен.

"По-важно е да бъдеш човек", казва Донков, попитан как учи момчето да бъде мъж

Обяснява, че го насърчава да живее достойно, да мисли самостоятелно и да се вслушва в собствените си желания.

Години след тези думи изборът на младия Деян вече го отвежда към професията и на двамата му родители. Футболът и китарата остават част от опита му, но към тях се прибавят нови задачи - работа с текст, партньорство на сцената и изграждане на образ.

В класа на Явор Гърдев негова колежка ще бъде Петра Църноречка. Тя идва с биография, в която музиката и актьорството отдавна се преплитат.

Родена на 22 май 2006 г., Петра е само шестгодишна, когато през 2012 г. преминава кастинг за "Бон-Бон". Следват пет години работа с Рози Караславова, концерти в страната и участия в благотворителни инициативи - за УНИЦЕФ, "Българската Коледа", в подкрепа на деца с аутизъм и други каузи. Има и награди от песенни конкурси.

Преди да се озове във филма "Диада", тя вече е играла в мюзикълите "Грозното патенце", "Алиса в Огледалния свят", "Пепеляшка" и "Котешката банда". В интервю за "Лицата на града" разказва и за заниманията си с оперно пеене в Националното музикално училище.

За кастинга на Яна Титова за "Диада" научава от вокалните педагози Яна и Бети от LATIDA. Първото явяване я притеснява, но отношението на режисьорката помага да се отпусне. Преминава през няколко тура, преди да получи ролята на Ива.

Подготовката включва и изграждане на близост с Маргарита Стойкова, която играе Дида. Двете прекарват време заедно, за да бъдат убедителни като неразделни приятелки. Уеднаквяват облеклото и прическите им, а Петра усвоява и диалекта за снимките в Ямбол. По думите приятелството помежду им става истинско.

"Да съм на големи сцени. Да пея, да играя", описва тогава мечтите си тя.
Тъкмо ролята на Ива показва Петра на по-широка публика. Тя е приятелката на Дида, изиграна от Маргарита Стойкова — младо момиче, попаднало в свят на напрежение, конфликти и трудни избори. Петра обяснява, че самата тя е различна от героинята си. Това помага да подхожда към образа като към актьорска задача. Подчертава и колко подкрепящ е бил екипът към нея в дебюта .

Приемът в НАТФИЗ добавя следваща стъпка към този опит. След детската вокална формация, концертите, конкурсите и киното идва време и за системното обучение по актьорско майсторство.

Никол Савова пък привлича вниманието с по-различна комбинация от интереси. Завършила е Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия "Ангел Попов" във Велико Търново. Има опит като стажант в "Нюанси", а сръчността вече е донесла и национално отличие.

Нейна сурвачка печели първо място в конкурс на МОН. На фона на филмовите роли и известните фамилии това може да изглежда като необичаен детайл. Но именно такива занимания правят историята на един млад артист по-интересна - показват усет към формата, внимание към изработката и желание да създава нещо със собствените си ръце.

Сега Никол е приета в класа на проф. Румен Рачев и доц. Боряна Георгиева с асистенти Георги-Маноел Димитров и Димитър Стефанов. До академията тя стига със своята подготовка, практически умения и досегашни срещи с театралната работа.

Четиримата имат различни отправни точки, но общото вече е адресът на следващото им голямо изпитание. След радостта от приема идва ежедневната работа - с глас, движение, текст и въображение.