• Младежът не се събужда една сутрин престъпник, някой трябва да е видял сигналите преди трагедията, сочат експерти
• Не може да убиваш, когото пожелаеш, и да бъдеш съден като непълнолетен. Злото е генетично заложено у някои хора и се проявява още в детска възраст, казва психиатърът д-р Любомир Канов
• Не можем да ги съдим жестоко, те не са изградени личности и защото още не са зрели хора, те са импулсивни, но възможността за промяна е много по-голяма, казва назателният адвокат Силвия Петкова

Ожесточаването на мерките не променя криминалитета, казват експерти в областта на детската престъпност. Юристи твърдят, че по-строгите правила сами по себе си са без ефект, защото никое дете не чете Наказателния кодекс (НК), преди да убие. Това означава ли че, 16- или 17-годишен, който планира убийство, използва оръжие умишлено и умъртвява човек по особено жесток начин, не разбира, че извършва нещо непоправимо? И че няма да бъде съден?

Нима не знае разликата между добро и зло, между удар и смърт, хулиганска проява и брутално отнемане на човешки живот? И ако законът признава, че след 14-годишна възраст едно дете може да носи наказателна отговорност, къде трябва да бъде границата, когато престъплението е кръвожадно и невиждано?

Психиатри, изследвали човешката патология, са доказали, че човек може да се роди с вродено зло у себе си, което се проявява още в детска възраст. За съжаление, то е генетично заложено и не може да бъде изкоренено чрез никакви терапии и превъзпитавания. От друга страна, европейската политика цели максимално намаляване на съдебните наказания срещу децата, защото се смята, че всичко лошо, извършено в младежка възраст, може да бъде поправено, но не и ефективно наказано. Затова от 14 г. в България се работи в тази посока, но новите мерки още не са напълно измислени.

Дебатът трябва ли един непълнолетен убиец да бъде съден и наказан като възрастен, разпалва ожесточени спорове у нас от години, но сега е особено актуален след убийството на Георги Кузев в Пловдив. То беше извършено по особено брутален и невиждан начин от около 10 деца.

Въпросът сега беше повдигнат от Ивайло Бундов, свидетел по делото на Кузев, който през август 2026 г. отправи предложение до председателя на Народното събрание, Комисията по правни въпроси и парламентарните групи за промяна на чл. 63 от Наказателния кодекс (НК). Инициативата е наречена “Законът на Георги”. Аргументът му е, че “не може 17-годишен, извършил умишлено убийство, да се ползва автоматично от същата наказателна логика като непълнолетен, извършил престъпление от съвсем различен характер”. Той предлага при най-тежките престъпления да има възможност за по-сериозна присъда особено когато съдът прецени, че целите на наказанието - поправяне, превъзпитание и превенция, не могат да бъдат постигнати с редуцираните срокове. И задава въпроса: “Ако 17-годишен човек е достатъчно зрял, за да планира убийство, да избере жертвата си, да използва оръжие и след това да прикрива следите си, защо законът трябва автоматично да приема, че той не може да носи по-тежка наказателна отговорност?”.

В чл. 63 от НК е записано не просто, че младежите получават по-леки присъди, а въвежда конкретна редукция на предвидените наказания. Например при непълнолетен над 16 г. доживотният затвор и наказанието над 15 г. се заменят с 5 до 12 г. лишаване от свобода, а наказание над 10 г. се заменя с 2 до 8 г.

Затова тук възниква логичният въпрос: Трябва ли възрастта сама по себе си да бъде достатъчно основание за по-леко наказание, когато извършеното престъпление е толкова жестоко, че надхвърля всяка представа за детска грешка?

Психиатърът д-р Любомир Канов: Не може да убиваш, когото пожелаеш, и да бъдеш съден като непълнолетен

Злото е генетично заложено у някои хора и се проявява още в детска възраст, казва той

“Начинът, по който модерното либерално общество разглежда въпроса за отговорността, и то свързан с възрастта, е в полза на безотговорността и на извинителните политики – обяснява пред “24 часа – 168 истории” психиатърът д-р Любомир Канов. – Те са базирани на едно своеобразно и прекалено добродушие към човешката природа, която идеалистически се схваща като добра, подлежаща на промяна и подобрение. Човекът е социален продукт и тези условия го формират. Той има природа, която е разпъната между добро и зло, но в нея има зло. Има качества, които са инстинктивно вродени, но има и такива, които са генетично заложени. Те не може да се изкоренят с чисто социални средства. Казвам го с пълната отговорност на психиатър, който е наблюдавал човешката патология десетки години. И има хора, в които злото по неизвестни причини присъства в много по-голяма степен и никакви педагогически или изправителни мерки на обществото не могат да го изкоренят. Дори най-човечните затвори или терапевти да се занимават с тях, те излизат на свобода и отново убиват и вършат зло. Има такива хора и това трябва да бъде осъзнато, защото се отнася не само към възрастните, но и към децата. Причината е, че от много рано се проявяват тези черти. Детските психиатри и психолози го виждат. Те са в изобилие при едни, но липсват при други. Между другото, това може да се види в едно и също семейство, между братя и сестри. Децата са расли при еднакви условия, обаче са съвършено различни. Единият е престъпник, даже и близнак, а другият светец.

Това е загадката на човешката генетика и природа, която не трябва да бъде считана за табула раза, за нещо, на което не е нарисувано нищо. Чиста дъска. Не е така. И въпросът е как обществото постъпва балансирано спрямо хора, включително юноши и деца, които имат очертанията на упорито зло. И колкото и да се мъчи човек да заличи тези черти, те не изчезват и не се трансформират освен в чудодейни случаи, в които хора са обладани от любов към Бога или претърпяват дълбока душевна трансформация.”

Затова либералното общество е в задънена улица как да постъпва спрямо злото, което се причинява от млади хора, където критериите за вменяемост и невменяемост са очертани от календарната възраст. “Един човек на 16 г. може да има деца, да се ожени, да кара кола, но ако извърши престъпление, кражба, убийство, той се счита за невменяем – разсъждава д-р Канов. - Или един младеж на 17 г. и 368 дни може да бъде изпратен във война да убива, нали? И това се счита за нормално. Но ако е на 17 г. и 300 дни, той може да убива всеки в обществото, както си иска, и да бъде считан за дете… Това са нелепости и социумът трябва да бъде в състояние да диференцира вината, значението на действията на тези хора и това трябва да бъде оценявано от експерти във всеки индивидуален случай, а не да бъде под една гигантска календарна секира, отсичано до и от определена възраст. В този смисъл и забременяването на деца на 13 и 11 години се счита за културно приемливо поради това, че определени етноси го практикуват. Но по всички човешки критерии е абсолютно престъпление. Един хладнокръвен злосторник на 14 г., който умишлено убива, защото знае, че няма да бъде наказан, трябва да бъде считан за отговорен престъпник и да получи достатъчно години зад решетките.

Специалистите по мозъчните процеси отдавна доказаха, че има разлики в амигдалата на обикновените хора и на престъпниците, а тя е един основен възел от лимбичната система на хората. Има много физиологични и физически различия между мозъците на хората. Това е анатема за много либерали, защото те смятат, че ние всички сме еднакви, но не сме. И има фактори, които са непреодолими, защото хората са родени така, и това е факт. И когато амигдалата на един човек е устроена по такъв начин, че не изпитва никаква емпатия и нищо не трепва в сърцето му, той не подлежи на никаква психотерапия и терапевтични мерки и това е очевидно от неговото поведение, което е непоправимо. И това няма общо, че някой е дете на разведени родители например. Човек трябва да отиде в най-суровите затвори в света, за да види такива индивиди. Тези хора не са много редки, но са достатъчно опасни, за да бъдат изолирани по ефикасен и ефективен начин. И да бъдат поставени извън обществата, защото те не принадлежат към тях. И това ви го казвам с ирония аз, който съм бил затворник на комунизма и съм абсолютно посветен либерално и съм привърженик на свободата на индивида. Против репресиите и диктатурата съм и всичко останало, което е измъчило мен и цели държави, континенти.”

Неврологът Джеймс Фелън, който изследва мозъците на най-жестоките психопати и убийци с помощта на ядрено-магнитен резонанс, доказва, че техният мозък е с 1,45% по-малък от този на нормалните хора. Това се дължи на факта, че имат по-малък таламус - структура от междинния мозък, и инсуларен кортекс, които отговарят за регулирането на емоциите и самоконтрола. Освен това имат и намалена връзка между вентромедиалната префронтална кора и амигдалата - тези области помагат за усещане на вина, съчувствие и страх. При убийците комуникацията между тях е по-слаба и недобре координирана. Това може да обясни липсата им на активност в задачи, свързани с морално разсъждение.

“Георги Кузев, който беше убит, защото бил заподозрян в педофилия, бих казал, че е скромен, безобиден и всъщност може би не много умен човек – посочва д-р Канов. - Той беше убит по толкова жесток начин от деца, които в никой случай не са с ниска интелигентност или от семейство на социално обезправени семейства. Те са индивиди, които са достатъчно интелигентни, за да разбират какво правят, което лесно може да бъде доказано с една психологична експертиза. Но това, което правят, се дължи на техния усет за безнаказаност. А липсата на последствия е най-токсичното нещо за обществото и за самите извършители на тези престъпления. Особено онези от тях, които имат ясна представа за това какво правят, както са тези юноши. Те имат вменяемост, която надхвърля тази на много по-закоравели престъпници с някаква степен на дебилност. Но те са просто възрастни, а тези не са. И това е единствената разлика. Тоест трябва да се прецизира много добре степента на отговорност въз основа на когнитивното ниво на индивидите, които го извършват.

А формите на превъзпитание или наказание за трансформация на поведение трябва да бъдат също не просто вкарване в един склад, наречен затвор, а да бъдат калибрирани спрямо техните способности, за да разберат какво са направили, да осъзнаят самото наказание. Те трябва да бъдат изключително точни, за да дадат пример на обществото. Трябва да има социална компенсация. Тоест те трябва да бъдат принудени да компенсират обществото за това, което са направили, защото са го разрушили със своите действия. Това изисква нови системи на въздействие върху такива индивиди. И тяхната младост да премине в чисто физически труд с много строга дисциплина, подобно на това, което ние изживявахме в казармите, без да сме причинили никому зло. За да се научат на ред и дисциплина и да си платят за своята безотговорност.”

Адвокат Силвия Петкова: Не можем да ги съдим жестоко, те не са изградени личности

Точно защото още не са зрели хора, те са импулсивни, но възможността за промяна е много по-голяма, казва тя

Според адвоката по наказателно право Силвия Петкова, ако един младеж с ясното си съзнание извърши хладнокръвно убийство, не трябва да бъде съден като възрастен, защото все още не е такъв. “Тежестта, жестокостта или предварителното планиране на едно престъпление не може да промени биологичната и психическата възраст на извършителя – посочва юристът пред “24 часа – 168 истории”. - Тук често се смесват два различни въпроса. Единият е дали непълнолетният е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – това е условие той да носи наказателна отговорност. Съвсем друго е дали степента на тази отговорност трябва да бъде идентична с тази на един напълно зрял човек.

Законът основателно отговаря отрицателно на втория въпрос. Наказателният кодекс диференцира отговорността според възрастта именно защото непълнолетните по правило са по-импулсивни, по-податливи на влияние, по-склонни към рисково и необмислено поведение и все още се намират в процес на изграждане на личността. Същевременно именно поради незавършеното им личностно развитие при тях възможността за промяна и поправяне е значително по-голяма. Едно особено жестоко престъпление закономерно предизвиква силна обществена реакция. Но наказателното законодателство не трябва да се пише под въздействието на възмущението от конкретен случай. Лошите закони много често се създават именно когато един изключителен случай бъде превърнат в правило за всички останали.”

Затова, ако един младеж е извършил поредица от незаконни прояви, първо трябва да се анализира дали това са сигнали, че той е в риск. “Когато едно дете многократно проявява проблемно поведение, въпросът не трябва да бъде единствено: “Защо не сме го наказали по-тежко?” – категорична е адвокат Петкова. - Трябва да попитаме и какво се случва в семейството му, в училище, има ли насилие, неглижиране, зависимост, психичен или поведенчески проблем, защо институциите не са разпознали риска и какви мерки са предприели, когато предупредителните сигнали вече са били налице. Ако тези фактори са съществували и държавата не е реагирала адекватно, не е правилно впоследствие цената за този институционален провал да бъде платена чрез увеличаване на наказанията за всички непълнолетни.

Разбира се, когато младеж извърши убийство, обществото трябва да бъде защитено и реакцията на държавата трябва да бъде сериозна. Затова според мен правилният разговор не е как да направим чл. 63 от НК по-репресивен, а защо механизмите за ранно разпознаване и работа с деца в риск не са сработили и как да направим така, че следващото дете да получи адекватна намеса преди, а не наказание след трагедията.”

На такова мнение е и Георги Еленков, директор “Политики за децата” към Националната мрежа за децата. Според него тежестта на престъплението е мотив за сериозна наказателна реакция в рамките на режима за непълнолетните. “Не е обаче основание да заличим факта, че към момента на деянието извършителят е бил непълнолетен – коментира той. - Това разбиране е в съответствие и с международните стандарти. Конвенцията на ООН за правата на децата изисква реакцията спрямо всяко, нарушило закона, да отчита възрастта му и да бъде насочена към неговата реинтеграция. Това е отговорност, съобразена с възрастта и развитието на извършителя. Съществен въпрос обаче е и какво ще се случи, ако държавата просто заключи един 17-годишен младеж и след 15 (вместо 12) години освободи още по-криминализиран възрастен. И защо след поредния случай на тежко престъпление от непълнолетни политическият разговор отново се изчерпва с обсъждане на нов максимален размер на присъдата? Детето не се събужда една сутрин престъпник. При много от тежките случаи има предходен процес – нормализиране на насилието, натрупване на агресивно и рисково поведение, проблеми в училище, зависимости, противообществени прояви и други сигнали.

Необходими са ефективни специализирани програми – интензивна работа с агресията и зависимостите, психологическа и психиатрична помощ, образование по индивидуален план със сериозна подготовка за реинтеграция. Общественият интерес е не само извършителят да понесе справедливо наказание, но и след изтърпяването му рискът да извърши ново престъпление да бъде възможно най-нисък.”