ПАМЕТ: ТЕРОРИСТИ

На 13 септември 1941 г. край Добрич са спуснати с парашути две групи от по пет терористи изпратени от Съветския съюз. По време на комунистическия режим ги наричаха „инструктори за партизанското движение". Всъщност това са българи, които след обучение в СССР са готови да тероризират сънародниците си и да направят отечеството ни лесна плячка на съветските агресори. Но много бързо те са задържани и осъдени на смърт. Така се постъпва и днес в демократичните държави: смърт или доживотен затвор, в който терористът пуква ( като Ратко Младич например). В недемократичните държави терористите се почитат като национални герои, издигат им се паметници, на техните имена именуват улици, площади, училища, предприятия, читалища и дори земеделски стопанства. Така беше у нас дълго време, а то май и странно защо, още продължава.

През 1941 г. само месец преди да бъдат стоварени терористите парашутисти, със съветски подводници и самолети отново в нашата страна са прехвърлени незаконно 61 терористи, ръководени от полковника от съветската армия Цвятко Радойнов. От тях 55 са българи. В Москва им е поставена следната задача: „... осъществяване на саботажи и терористични актове във военни обекти, осигуряване на неутралитет на България във войната със СССР и подготовка на въоръжено въстание".

Пет групи терористи са спуснати отново с парашути. Техни командири са Атанас Дамянов, Груди Филипов, Стоян Палаузов, Симеон Симеонов и Йордан Кискинов. Освен терористите край Добрич, на 19 септември една терористична група се появява в околностите на Трявна, а три дни по-късно край с. Долно Ботево, Хасковско, е спусната и още една. Терористите от петатата група се приземяват на 6 октомври 1941 г. край с. Лахана (Гърция).

Част от изпратените от Москва терористи са свалени с подводница при устието на река Камчия на 11 август 1941 г., там където сега се намира известната руска база, маскирана като Санитарно - оздравителен комплекс. Ръководят ги Съби Димитров, Цвятко Радойнов и Аврам Стоянов. Има и една терористична група, ръководена от Иван Винаров, която е трябвало да стигне по суша до България през Иран и Турция – познат път за терористите и днес.

Но тъй като е добре известна руската, т.е. тогава съветската некадърност, германското разузнаване научава за подготвяната терористична атака срещу България и информира за нея нашите власти. Те пък информират гражданите и така с общи усилия – на полиция, жандармерия и граждани, 13 терористи са убити, а 28 са задържани почти веднага след като нарушават границата ни. Българското правителство с премиер проф. Богдан Филов отправя дипломатически протест на държавното ръководство на СССР, тъй като двете страни поддържат нормални дипломатически отношения. Руснаците, което е типично и днес за тях, се правят на улави. Но след световната война те издигат паметници на някои от прехвърлените в България терористи.

Сред местните помагачи на терористите е и левият поет Никола Вапцаров. Той е сътрудник на ръководителят им Цвятко Радойнов и е негов близък приятел. Официално поетът се води безработен, но е заглаждал косъма като "касиер" на терористичната организация. Задачата му е била да доставя мръсните пари до терористичните „ядки". В показанията си пред съда "Лозан" (това е псевдонима на Вапцаров) е откровен: "Васил" ( Цвятко Радойнов) взе от мен 130 000 лева, за да ги предаде на "Стареца" (Антон Иванов ), у мен останаха 180 000 лева, които съм раздал на следните лица...." И следва изброяване на терористи. Впрочем едва пред съда поетът постъпва като съвестен гражданин, нищо и никого не прикрива, признава всичко, което знае за терористичната дейност на другарите си. Но това явно не е било достатъчно за оправдателна присъда. Защото е било военно време, а и в страната е имало върховенство на закона. Става дума за тероризъм и измяна на родината, а не за стихоплетство. Затова на 23 юли 1942 г. той е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян заедно с терористите Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. А преди това - на 26 юни, на смърт са осъдени и разстреляни терористите Цвятко Радойнов, Трифон Георгиев, Васил Йотов, Иван Изатовски, Йозеф Байдо, Андон Бекяров, Димитър Димитров, Васил Додов, Стефан Пашев, Борис Томчев, Делчо Наплатанов, Иван Дреновски, Август Попов, Георги Кратунчев, Димитър Тепляков, Иван Иванов, Георги Башикаров, Янко Комитов, Тодор Николов, Николай Романов, Мирко Петков, Симеон Славов, Иван Щерев, Мильо Милев, Димо Астаджов, Владимир Чернов.

Какъв само ден е 13 септември? На този ден, но вече през 1994 г., по изключително жесток начин бе убита в собствения ѝ апартамент на ул. „Опълченска", бл. 54 в София, актрисата Надя Дункин, основен свидетел по т.нар. "Дело за лагерите". Под лагери обаче не разбирайте ученически ваканционни средища. Става дума за изградените от комунистическия режим множество концлагери в България, в които са задържани, измъчвани и убивани достойни българи. И при това дори само за разказан виц или дума казана накриво на някой градски или селски фатмак.

Година след убийството на Надя Дункин делото за виновниците за създаването на концлагерите у нас и за престъпленията извършвани в тях, бе прекратено „поради липса на свидетели". Главен прокурор тогава бе Иван Татарчев.

Всичко това е вече минало. Но трябва да го знаем и помним. Защото Русия днес е държава, която не само подкрепя и спонсорира тероризма, но и води терористична война срещу Европа. И не са само складовете с боеприпаси, които "случайно" се взривяват на българска територия. Става дума за далеч по-голяма опасност: превземане на държавата ни от кремълски "храненици". Сега те не се прехвърлят с подводници и парашути. Те са си тук, на избори се явяват и има нашенци, които ги избират. Защото, както някога българи са се връзвали на лъжата за комунизма, така и тази пролет много нашенци налапаха въдицата на "прогреса". Сега ги наблюдавам как започват лека полека да се усещат. Ще схванат може би, но когато сняг забръска и видят новогодишните цени. Ще ми е интересно да видя тогава тяхното опулено изражение.

*От фейсбук