София е втора в света по ръст на цените за последните десет години

България се нарежда на второ място сред 69 града в света по ръст на жилищните цени за времето между 2016 и 2026 г. Това разкрива десетото издание на традиционния анализ на Deutsche Bank “Картографиране на цените по света 2026”.

Жилищата в София са поскъпнали със 197% за този период. Те (все още) не са толкова скъпи, колкото в Женева, но в швейцарския град нарастването на цените за същия период е само с 69%.

Между стойностите на 1 квадратен метър в двата града изобщо не може да става и дума за сравнение – в София тя е 2680 евро, докато в швейцарския град е цели 20 хиляди евро.

На първо място в света по ръст е Будапеща, където жилищата са поскъпнали с 210% за същия период, т.е. са се утроили, че и отгоре. У нас

почти са се утроили

София изобщо не е в полезрението на авторите на доклада, но данните на НСИ за ръста на имотните цени показват, че те са нараснали за посочения период със 197%. За сравнение, най-скъпият откъм имоти град на света в момента е Хонконг – там квадратен метър струва 23 790 евро, изчислено по обменния курс през първата половина на 2026 г., пишат авторите на доклада.

Но на жителите на върнатия през 1997 г. от Великобритания на Китай град-държава, изглежда, това не им прави впечатление, защото през последните 10 години цените на имотите са нараснали едва с 12%.

Подредени по ръста на жилищните цени, държавите по света се обединяват в няколко логически обособени групи. Най-ясна е групата на догонващите източноевропейски държави, макар че отделните столици си имат своите особености.

Общото е, че в тях цените на имотите тръгват от ниска база

Това беше характерно още за времето веднага след падането на Берлинската стена, но през 2016 г. имотният пазар там пак беше на дъното, поразен от последиците от световната финансова криза. Точно през 2015-2016 г. цените на жилищата отново тръгнаха нагоре.

Будапеща се класира на първо място, защото при Виктор Орбан правителството въведе безпрецедентни семейни субсидии с програмата CSOK. При нея семействата с три деца, а при определени условия – и с две, получаваха безвъзмездни грантове и нисколихвени кредити, субсидирани от държавата, за купуване на новопостроено жилище. Това

наля изкуствено милиарди на имотния пазар и вдигна цените.

Във Варшава случаят е подобен, но там огромният ръст се случва предимно в последните три-четири години. На първо място, полското правителство също направи програма, наречена Safe Credit 2%, предлагаща такава лихва на млади семейства в период, в който лихвите на полските банки бяха високи.

Освен това Полша и конкретно Варшава станаха основна дестинация за стотици хиляди украински граждани, както и за много международни компании, които изтеглиха офисите си от Беларус и Русия и ги преместиха в Полша. Това

създаде огромен натиск върху наемния пазар,

повлякъл след себе си и имотните цени. Пък и Варшава отдавна не е просто източноевропейски град, а огромен мегаполис и икономически център на Източна Европа.

Прага също привлича изключително много млади специалисти предимно в IT сектора, което оказва натиск върху пазара и вдига цените на имотите. Освен това традиционна слабост там е, че строителните процедури в Чехия са тромави и се строи сравнително малко, а търсенето от страна на големи западни фирми е огромно.

Гърция пък излезе от тежката дългова криза точно в периода 2016-2017 г., преди това имотните цени там бяха на дъното. Последва бум на програмата “Златна виза” (жителство срещу покупка на имот), гарниран с експлозия на Airbnb туризма, което буквално изстреля цените нагоре.

За поскъпването на имотите в две столици, класирани също на челни места – Москва и Тел Авив-Яфо (виж инфографиката), има сходни обяснения.

Преди всичко това са държави във военен конфликт, а имотите

носят сигурност в несигурни геополитически времена

Специално Москва, след като нападна Украйна, се оказа в ситуация, в която руските капитали останаха блокирани вътре в страната. Руснаците няма къде другаде да инвестират парите си освен в местни недвижими имоти, което може само да помпа цените им.

Съвсем други са обясненията за ръста на цените в големите мегаполиси в Азия. Там факторите са почти изцяло демографски. Филипинската столица Манила например преживя огромен икономически възход, движен от аутсорсинг индустрията и масовото навлизане на чуждестранни онлайн казина (POGOs), които наеха хиляди служители и изкупиха луксозните жилищни кули.

Рияд в Саудитска Арабия пък преминава през трансформацията “Визия 2050”. Държавата там субсидира масово купуването на жилища от местното младо население и отвори пазара за чужденци, превръщайки столицата в строителна площадка.

В Сеул, където ръстът на цените също не е малък,

причините са чисто икономически

Южна Корея има уникална културна система за наемане на жилища, при която наемателят оставя огромен депозит вместо наем. Ниските лихви обаче накараха наемателите масово да теглят кредити за покупка вместо за депозит. Въпреки десетките опити на правителството да ограничи спекулата, Сеул си остана един от най-горещите пазари главно заради пренаселеността си.

Колкото до България, причините за бума на имотните цени са описвани многократно. Те се дължат главно на ниските лихви по ипотечните кредити, подготовката за влизане в еврозоната и липсата на други възможности за съхранение на спестяванията на хората.

Но главното е, че София беше с едни от най-ниските средни цени на имотите в цяла Европа през 2015-2016 г. Което означава, че въпреки бума оттогава досега, има голяма вероятност големият ръст да продължи още дълго.