На 11 септември 2001-а страхът замени сигурността, а с кулите рухнаха и много от правилата в живота на всички

Някой помни ли живота преди 11 септември 2001 г.? Вероятно доста смътно. Поколенията, родени на границата между XX и XXI в., не го познават изобщо, но драстичните обрати сполетяха всички останали, които чрез телевизионния екран станаха свидетели на най-сюреалистичното събитие на съвременността - как два пътнически самолета (от 4-те отвлечени) един след друг се врязват в кулите на Световния търговски център в Ню Йорк. При рухването им загинаха 2753-ма души, като до август миналата година останките на 1106 все още не бяха идентифицирани официално и вероятно никога няма да бъдат. Още 184-ма загубиха живота си при удара в сградата на Пентагона във Вашингтон, а други 40 останаха завинаги в полетата на Пенсилвания, след като успяха да надвият похитителите и да не им позволят да стигнат до целта си. Мнозина, участвали в разчистването на развалините, умряха по-късно от рак и други болести заради токсичните вещества. Икономическите щети се измерват в трилиони долари.

С падането на кулите се срина и един мит

– за недосегаемите Съединени щати. Стана ясно, че от заплахата в лицето на световния тероризъм сигурно място на планетата вече няма и никой повече не може да се чувства в безопасност. Страхът и усещането колко уязвим е животът замениха доверието и спокойствието от миналото.

11 септември ознаменува края на идеала за мир, обещан с края на студената война, и постави началото на една много по-сложна епоха в рамките на многополюсен свят. Тази дата бележи повратна точка, сигнализираща началото на края на американската глобална хегемония и на либералния демократичен модел, както и началото на отстъплението от върховенството на закона в самото сърце на Запада. 

Това събитие промени света завинаги, но 25 г. по-късно всички тези промени са станали толкова неизменна част от живота ни. Америка едва ли някога ще успее да преодолее националната травма, за останалите остава равносметката какво изгубихме, когато 19-те верни на Осама бен Ладен самоубийци от “Ал Кайда” удариха най-могъщата държава и предизвикаха глобален шок.

“Една от най-трайните последици е поражението, нанесено върху американската психика - споделя Джанет Наполитано, бивша министърка на вътрешната сигурност на САЩ. - Дори след Пърл Харбър съществуваше убеждението, че сме някак си неуязвими за нападения. Това убеждение беше напълно разрушено от събитията на 11 септември – и така и не се възвърна.”

Докато американците се бореха с траура и гнева у дома, атентатите проправиха пътя към външна политика, основана на вярата, че САЩ могат “да преобразят чуждите общества по свой собствен модел”, отбеляза историкът Даниел Сарджънт. Според него това е било проява на “самонадеяност”, довела до

“срив в доверието към Америка като свръхсила”

Политолози отбелязват, че последвалата реакция на национално ниво е отприщила верига от последици: погрешни и скъпоструващи войни в Афганистан (2001) и Ирак (2003), засилване на омразата към мюсюлманите, обсебващ фокус върху сигурността, който на моменти e подкопавал свободата и човешките права.

Войните в Афганистан и Ирак и дестабилизирането на Близкия изток

Неоконсерваторите видяха в събитията от 11 септември възможност да приложат на практика своите теории в сферата на отбраната. САЩ нахлуха първо в Афганистан в преследване на Бен Ладен и последователите му, а след това и в Ирак, следвайки официалната политика на “превантивна война”. Това доведе до смъртта на стотици хиляди хора в Афганистан – както военни, така и цивилни – а впоследствие и до смъртта на един милион души в Ирак. Да не говорим за безбройните потърпевши, загубили близките си или останали с увреждания, за онези, станали жертва на различни форми на насилие, или за принудените да поемат по пътя на изгнанието. Насилието, съпътстващо тези войни, се засилваше и от въздействието на разпространените кадри от затворите “Абу Граиб” и “Гуантанамо”, както и от екзекуцията чрез обесване на Саддам Хюсеин след съдебен фарс. Всичко това сериозно накърни имиджа на Америка и Запада като защитници на човешките права.

На 26 октомври 2001 г. – едва малко повече от месец след атентатите – Конгресът прие “Патриотичният акт” (Patriot Act), целящ да подготви Съединените щати за борба с тероризма с всички възможни средства. Той радикално разшири правомощията на правоприлагащите и разузнавателните служби и им позволи да използват подслушване, да проследяват електронни комуникации и да извършват тайни обиски без предварително уведомление. Въведени бяха по-строги правила за проследяване на прането на пари и предотвратяване на финансирането на тероризма. Министерството на вътрешната сигурност, обединяващо 22 агенции, бе създадено малко повече от година след атаките и днес е третата по големина федерална агенция с няколкостотин хиляди служители и огромен бюджет. То централизира контратероризма и защитата на границите.

Същевременно външната политика на САЩ претърпя “ремилитаризация”, отбелязва Джордж Бреслауер, специалист по външната политика на САЩ. “След 11 септември, когато на власт бяха неоконсерваторите, се наложи следната представа: “Ние сме най-могъщата държава в света и е крайно време да покажем на противниците си какво означава това”.

Много американски политолози смятат, че САЩ е можело да реагират на събитията от 11 септември различно. “Ако искате да преследвате терористите, съществуват различни подходи и стратегии за това по законен и легитимен начин, вместо да се предприема инвазия, която ще доведе до катастрофални последици - смята Хатем Базиан, основател на Проекта за изследване и документиране на ислямофобията. - Опитите за водене на войни в Афганистан и Ирак при едновременно провеждане на глобална полицейска операция срещу тероризма ни донесоха единствено страдание и болка.” 

Войната в Ирак, започната без разрешение от ООН с цел удар по тиловата база на Осама бен Ладен, бе грубо нарушение на международното право и конвенциите. За да бъде оправдана американската интервенция, бе измислено твърдението, че режимът на Саддам Хюсеин притежава биологични и химически оръжия. Нанасяйки удар по суверенна държава без подкрепата на съюзниците, САЩ действаха така, сякаш са сами в света. Този завой към краен едностранен подход е първа стъпка към политиката на Доналд Тръмп “Америка на първо място”.

Вместо да изкоренят тероризма, войните в Афганистан и Ирак го направиха по-силен. Между 2001 и 2014 г. по света са извършени 61 000 атентата със 140 000 убити. Те разрушиха регионалните баланси и трайно дестабилизираха Близкия и Средния изток. Впоследствие на мястото на “Ал Кайда” се появиха нови терористични групировки, а в региона пламнаха нови конфликти, чиито последици жънем до днес.

Ислямофобията и престъпленията от омраза

Според редица изследователи непосредствено след терористичните атаки обществото насочва безразборния си гняв към мюсюлманите. “Да се слага етикет на цяла група хора по този начин, е неоправдано, но смятам, че събитията от 11 септември дадоха “разрешение” да се мисли така”, казва Марика Ландау-Уелс, която изследва как политическите лидери и обществеността възприемат заплахите.

Престъпленията от омраза срещу мюсюлмани – или срещу хора, погрешно взети за такива – рязко зачестиха. Според статистиката в годината след атаките те са нараснали с 1600%. Правоприлагащите органи задържаха хиляди мъже от Близкия изток и Южна Азия. Агенти проникнаха в общностите на американците от арабски произход.  Изтекоха кадри от Ирак и от центъра за задържане в Гуантанамо, които показваха как американски военни се отнасят жестоко и подлагат на мъчения мюсюлмани. В атмосфера на подозрение и страх враждебността към мюсюлманите се превърна във въпрос, който разединява обществото и се използва за политически цели. 

“Ислямският тероризъм” - в кавички - замени комунизма като големия външен враг - отбеляза Лорънс Розентал, ръководител на Центъра за изследване на десните движения към Калифорнийския университет в Бъркли. - А онези, които не изпитваха враждебност към мюсюлманското население в страната, можеха да бъдат определени като врагове на вътрешния фронт.”

Засиленият контрол по летищата

“Преди 11 септември мерките за сигурност бяха почти незабележими и замисълът беше именно такъв - казва експертът по авиационна сигурност Джеф Прайс. - Те бяха проектирани да остават на заден план – да не привличат внимание и да не пречат на работата на самолетите или летището. Можеше да стигнете до изхода за качване в последния възможен момент. Не се изискваше дори бордна карта. Единственото, което трябваше да направите, беше да преминете през пункта за проверка – без въпроси и без нужда от документ за самоличност.”

Това се промени завинаги след 11 септември 2001 г. и в непосредствен план се отрази най-драстично на живота на милиони хора по света.

Острите предмети бързо бяха забранени в ръчния багаж, тъй като терористите, извършили атентатите, бяха успели да овладеят четирите самолета, използвайки единствено обикновени макетни ножчета. Така се наложи да се сбогуваме с швейцарските ножчета, ножиците, пилите за нокти и пинсетите.

Течностите, геловете и газовете също попаднаха в списъка със забранени или ограничени предмети. През август 2006 г. британските власти разкриха заговор на джихадисти за скриване на течни експлозиви в шишета за бебешко мляко и опаковки от шампоан. За да се ограничи този риск, беше въведено правило, според което течностите на борда трябва да бъдат в опаковки до 100 мл, поставени в прозрачен плик с цип или лепенка и размери не по-големи от 20 на 20 см. Това засегна парфюмите, слънцезащитните кремове, пастата за зъби, дезодорантите и напитките.

Ако понякога се налага да събувате обувките си и да ги прекарвате през скенера, причината е, че през декември 2001 г. пътник на име Ричард Рийд успява да скрие 250 грама от експлозива PETN в подметките на обувките си по време на полет от Париж до Маями.

Компютрите, таблетите, телефоните и другите електронни устройства подлежат на отделна проверка.

Скенерите за цяло тяло започнаха да се появяват на някои летища, след като през декември 2019 г. млад нигериец се опита да взриви пластичен експлозив, скрит в бельото му, по време на полет от Лагос за Амстердам и впоследствие за Детройт. Той стана известен като “Атентатора с бельото”.

За преминаване през пунктовете за проверка за сигурност е необходима бордна карта. Отдавна отминаха дните, когато близките можеха да бъдат изпратени почти до вратата на самолета.

Биометричните паспорти бяха въведени под натиска на САЩ. Снабдени с чип, те съдържат снимка, лични данни и дигитализирани отпечатъци от пръсти. А при влизането в САЩ всички чужденци трябва да оставят пръстовите си отпечатъци. Говореше се дори, че новата американска администрация иска да въведе и събиране на ДНК.

Пилотските кабини се заключват отвътре и са защитени с бронирана врата. Децата вече не могат да отидат и да наблюдават пилотите при управлението на самолета.

Засилено наблюдение и посегателства над личния живот

Стремежът към ранно идентифициране на радикализирани лица и успешно предотвратяване на нападения, естествено, доведе до различни опити за засилване на наблюдението над населението. Един пример за това е рязкото увеличаване на броя на видеокамерите на обществени места.

В много държави по примера на “Патриотичният акт” в САЩ бяха гласувани закони, които засилиха правомощията на разузнаването и службите за сигурност. Атентатите от 11 септември 2001 г. трайно нарушиха баланса между личната свобода и държавната сигурност в световен мащаб. В отговор на терористичната заплаха демократичните общества доброволно или нормативно жертваха значителна част от гражданските си свободи в името на по-голяма сигурност.

Застрашена бе неприкосновеността на личния живот особено по отношение на интернет и телекомуникациите. След разкритията на информатора Едуард Сноудън стана известно, че САЩ са си присвоили правото да шпионират собствените си граждани - практика, която вече са прилагали в чужбина. Въпреки че впоследствие бяха въведени ограничения, дилемата свобода или сигурност остана актуална и продължи да задълбочава обществените разделения. 

Освен това повечето социални мрежи са базирани от другата страна на Атлантика и следователно са обект на изискванията на американските разузнавателни служби. Чрез тях всеки лесно би могъл да бъде проследен, идентифициран, локализиран и при необходимост - арестуван. 

Имиграцията

Имиграцията често е била чувствителна тема в западните общества. Преди събитията от 11 септември обаче дебатите обикновено се съсредоточаваха върху потенциалното въздействие върху пазара на труда и икономиката, докато въпросите за националната сигурност и тероризма играеха далеч по-маловажна роля. Всичко това се промени след началото на започнатата от Джордж У. Буш война срещу тероризма.

В САЩ финансирането за имиграционен контрол нарасна рекордно. През двете десетилетия след 11 септември САЩ похарчиха над 315 млрд. долара за правоприлагане по границите и депортации, което надвишава бюджетите на всички останали федерални криминални правоприлагащи агенции, взети заедно. 

Хаосът от конфликтите в Афганистан, Ирак и най-вече от гражданската война в Сирия предизвика вълни от търсещи убежище, насочващи се към Европа. През 2015 г. се заговори за имигрантска криза заради огромния наплив и неподготвеността на ЕС да приеме и разпредели бежанците. Опасението, че радикализирани лица биха могли да се слеят с тях и да извършат нападения на континента, несъмнено засили антиимигрантските настроения и осигури електорална подкрепа за популистките формации и за крайната десница.

25 години след атаките САЩ вече не са единствената световна свръхсила. Китай е могъщ съперник, който се стреми към водещи позиции във финансовата, икономическата, военната и научната сфера, Русия възроди имперските си амбиции и опитва да пренареди световния ред, а Индия и други държави, някога смятани за бедни и безсилни, трупат мощ. В този нов свят, подчертават анализаторите, високомерието вече не е удачна стратегия. Дипломацията, финият подход и сътрудничеството са от съществено значение, ако САЩ искат да се възстановят от щетите, които сами си нанесоха след драматичните събития от 11 септември.