Трябва да признаем, че проектът „Радев" на руските служби, ако приемем тази хипотеза, се оказа забележително успешен — до степен, в която днес и изпълнителната власт, и президентската институция се оказват в един и същ политически лагер.

От сутрин до вечер Радев ще ви обяснява, че оставаме "твърдо" в ЕС и НАТО, докато на дело подрива основата на това членство.

Навремето ни обясняваха, че България била единствената социалистическа държава без съветски военни бази. Така е. След като беше унищожен политическият и икономическият елит и беше изграден един от най-бруталните репресивни апарати в Източния блок, съветски войски просто не бяха необходими. Контролът можеше да се осъществява отвътре.

И днес логиката е сходна.

Защо Русия да изпраща тук класическа агентура, ако разполага с достатъчно влиятелни агенти на влияние — хора и мрежи, способни да защитават руските интереси на най-високите равнища на държавата? По-малко разходи, по-малък риск и, ако стратегията работи, много по-добър резултат. Руската агентура е по върховете на властта.

Новото обаче е, че Москва вече разбира нещо много важно: България не може лесно да бъде извадена от ЕС и НАТО. Разбира се, винаги могат да се правят опити — включително чрез референдуми, политическа пропаганда и ерозиране на обществената подкрепа. Но директното излизане е друга задача.

И причината не е само в обществото.

Самата българска номенклатура няма интерес да форсира такъв сценарий. Тя управлява прехода почти без прекъсване, с изключение на краткия период на правителството на ОДС, и много добре знае, че извън ЕС и НАТО Русия няма какво да ѝ предложи като икономическа и политическа алтернатива.

Затова стратегията е много по-умна.

Не излизане от Запада, а отслабване на западното влияние отвътре.

Формално оставаме в ЕС и НАТО. Знамената са си там, договорите са си там, членството е си там. Но когато дойде време за реален избор, започват малките отстъпления: снишаване, мълчание, „неутралитет", отказ от солидарност, блокиране на модернизацията, омаловажаване на руските заплахи, поставяне под съмнение на западните съюзници.

Това е много по-евтино и много по-ефективно от опита да извадите България от НАТО.

Защото връзката с Русия вече не е необходима, за да промени геополитическия курс на България. Тя може да бъде необходима на определени политически и икономически среди, за да съхранят способността си да неутрализират западното влияние там, където то започва да застрашава техните интереси — при корупцията, върховенството на закона, кремлинофилията, контрола върху службите и най-вече при пълната интеграция на България в западната цивилизационна и политическа общност.

И точно затова най-голямата опасност не е България да напусне ЕС и НАТО.

Опасността е да остане вътре — съюзник по документи и все по-малко съюзник по действия.

Това вече не е окупация.

Това е влияние, което не се нуждае от войници, защото има достатъчно хора, които вършат работата вместо тях.