• Страната ни участва в грузински, сръбски, гръцки филм, дори и с бъдещата анимационна лента на Теодор Ушев
• 20 ленти ще се борят за "Златния лъв" от 2 до 12 септември на 83-ото издание на фестивала

Няма да видите наш филм в програмата на кинофестивала във Венеция. Ако обаче се загледате внимателно в представянето на всяка от творбите, ще откриете български продуценти, копродуценти, артисти, музика и цели филмови проекти с наши корени. Изведнъж се оказва, че страната ни е в грузински филм, после в сръбски, после в бъдещ анимационен филм на Теодор Ушев, после в гръцки проект. И отново в международна продукция с режисьор от Румъния. С други думи, българското присъствие във Венеция 2026 е не като един национален филм, а като мрежа от наши участия, вплетени в международното кино.

Най-видимата българска следа е в “Гурия” (Guria) на грузинския режисьор Леван Когуашвили, който ще направи световната си премиера във Венеция на 9 септември в програмата Venice Spotlight. Филмът е включен официално сред заглавията на тази селекция. Действието се развива в западногрузинската област Гурия, а историята е свързана с живота след разпадането на СССР. В официалния каталог на Венецианското биенале сред държавите на продукцията стои и България. Причината е Art Fest на

Стефан Китанов, който

е българският копродуцент

на филма

Националният филмов център изрично определя “Гурия” като българска копродукция, осъществена с участието на Стефан Китанов. Българското участие включва и професионалисти от екипа: Ека Бичинашвили е художник по костюмите, а в продукцията са и българи като асистенти на операторския екип. С други думи, ако седнете във венецианската зала и гледате “Гурия”, ще видите грузинска история, разказана от грузински режисьор и на грузински език. Зад екрана ще има и българска продуцентска и творческа работа.

Историята сама по себе си е типична за киното на Когуашвили - човек, останал между миналото и несигурното бъдеще. Главният герой е овдовял производител на лешници, който търси купувачи за реколтата си и едновременно с това шанс за нов живот.

Втората следа е още по-интересна, защото води към една от официалните конкурсни секции на фестивала - “Хоризонти”. Там е Do kraja dana/ Until the Day Ends на сръбската режисьорка Йелена Максимович. Това е международна продукция на Сърбия, България, Словения, Черна гора, Хърватия и Германия. Българската нишка минава през PREMIERstudio, а Мира Сталева е асоцииран продуцент. Но има и нещо още по-хубаво - България влиза във филма и чрез музиката.

Сред композиторите редом с Владимир Живкович е посочен и

Ейс Вапцаров. Зад този

артистичен псевдоним стои

синът на Къци Вапцаров - Асен

“До края на деня” разказва историята на двама млади хора, които бягат заедно с кучето си от политическа репресия. Действието във филма е потопено в атмосферата на политическото напрежение и протестите в Сърбия. Поставя героите пред въпроса какво означава да се опитваш да избягаш от една действителност, когато тя продължава да те преследва. Във Венеция филмът е насрочен за 11 септември от 16,30 ч в Astra 2.

Третата голяма българска следа във Венеция е Light Boxes - бъдещият пълнометражен анимационен филм на Теодор Ушев. Трябва обаче да се уточни, че това не е готов филм от официалния конкурс. Точно обратното - проектът още се развива. Той е избран за Venice Gap - Financing Market 2026, част от Venice Production Bridge, който се провежда в рамките на фестивала. Тази професионална платформа е създадена, за да среща продуценти и режисьори с международни партньори, инвеститори, дистрибутори, фондове и други представители на филмовата индустрия. През 2026 г. са избрани 65 проекта от над 370 кандидатури. Light Boxes е един от тях.

Нещо повече - той е

един от само двата

анимационни проекта, попаднали

в тазгодишната селекция

Light Boxes е българска копродукция на Cinelibri, подкрепена от Националния филмов център и реализирана в партньорство с Канада, Полша, Франция и Белгия. Режисьор и сценарист е Теодор Ушев, а филмът е вдъхновен от едноименния роман на американския писател Шейн Джоунс. Идеята е доста амбициозна, защото Ушев смесва стоп моушън куклена анимация и игрална част. Самият той определя проекта като най-амбициозния и най-скъпия филм, по който е работил. Част от Light Boxes ще бъде произведена в Бургас, където за проекта ще бъде създадено анимационно студио.

Има още една нишка, която почти сигурно ще убегне на обикновения посетител на фестивала. Във Venice Gap - Financing Market е избран African Grey, пълнометражен проект на гръцкия режисьор Йоргос Гусис. Официалната селекция го определя като продукция на Гърция и България. Продуцент е гръцката Plankton Films, а българският копродуцент е Portokal. Проектът е и част от специалния тазгодишен “Фокус върху Гърция” (Focus on Greece) във Venice Production Bridge.

България отново не стои отпред на плаката, а в самия производствен модел на филма. Това е особено показателно за начина, по който функционира съвременното европейско кино: филмът може да е гръцки по режисьор, език и културен контекст, но да стане възможен благодарение на международна мрежа, в която участва и България.

Същото се случва и с Magnum Opus на румънския режисьор Богдан Мирика. Проектът е включен във Venice Gap - Financing Market като копродукция между Румъния, Полша, България и Молдова. Това отново е филм, който още не е част от официалната конкурсна програма, а е проект, търсещ международното си финансиране и партньори. С други думи, Венеция е не е само място за показване на вече завършени филми, а и форум, където се решава кои филми ще бъдат направени утре.

Малко Холивуд,

но много звезди

Има един любопитен парадокс в тазгодишната Венеция. Ако човек очаква обичайната холивудска армия от огромни продукции, блокбастъри и десетки звезди, пристигащи едновременно с един и същи филм, може да остане малко разочарован. Aко обаче копнее за блясък, червен килим и усещането, че дни наред целият свят гледа към Лидо (острова, който прегражда Венецианската лагуна и където се провежда фестивалът - б.р.), ще остане доволен. Големите американски студиа не идват с обичайния си арсенал от суперпродукции, но въпреки това Венеция не губи холивудския си блясък. Напротив, той сякаш се е отделил и е започнал да живее собствен живот.

На Лидо ще пристигнат Джордж Клуни, Робърт Патинсън, Пенелопе Крус, Хавиер Бардем, Алисия Викандер, Сюзън Сарандън, Сам Рокуел, Джон Малкович, Орландо Блум, Руни Мара и Кейт Мара. А после идва и изненадата:

Лиъм и Ноел Галахър,

братята от “Оейзис”,

ще дойдат за

документалния филм

“Оейзис: Не поглеждай с гняв назад” (Oasis: Don’t Look Back in Anger). Той е посветен на тяхното завръщане на сцената и турнето им през 2025 г.

В основния конкурс на фестивала за “Златния лъв” се състезават 20 пълнометражни филма. Паралелно с тях има и други секции, сред които “Хоризонти” за новите естетически и изразни тенденции и Venezia Spotlight с осем заглавия.

Първият ден ще започне с Джордж Клуни, който ще получи “Златния лъв” за цялостно творчество, а вечерта ще бъде прожектиран филмът “Мастило” (Ink) на Дани Бойл с Гай Пиърс и Клеър Фой. Историята ни връща към 1969 г. и възхода на британския таблоид “Сън”, или към времето, когато Рупърт Мърдок и редакторът Лари Ламб започват да променят журналистиката и начина, по който се произвежда масова информация. В известен смисъл

Венеция започва с

филм за това как

медиите променят

света,

в който живеем, а това е напълно в духа на тазгодишната селекция.

Ако човек се вгледа в 20-те филма в конкурса, ще открие общо усещане - светът е разтърсен и киното се опитва да разбере защо. Има войни, политически репресии, миграция, изгнание, авторитарни режими, памет, семейни травми, млади хора, които търсят мястото си, и хора, които се опитват да живеят с последствията от миналото. Но има и любов, хумор, абсурд, музика и дори фантастика. В конкурса например е “Праймтайм” (Primetime) на Ланс Опенхайм с Робърт Патинсън - филм за превръщането на човешката трагедия в телевизионно зрелище.

“Бункер” (Bunker) на Флориан Зелер е с Пенелопе Крус и Хавиер Бардем. Двамата играят двойка, която се опитва да се подготви за възможния край на света, като се скрие под земята. Но както често се случва, най-опасното нещо в един бункер може да не бъде това, което става навън.

В Wild Horse Nine на Мартин Макдона са Сам Рокуел и Джон Малкович, а историята се докосва до политическите сътресения и преврата в Чили. Вернер Херцог идва с Bucking Fastard с Руни и Кейт Мара, които играят сестри близначки. Хирокадзу Корееда представя Look Back - история за две момичета, свързани от любовта си към рисуването и мангата.

Иля Хржановски пристига с DAU - филм, свързан с живота на съветския физик Лев Ландау и с надпреварата на СССР за създаването на атомната бомба. Заглавието вече

предизвиква

политически спорове

заради руските връзки

на проекта,

а художественият директор Алберто Барбера защитава селекцията с аргумента, че филмът не е руска пропаганда, а критика на тоталитаризма.

Начело на журито тази година е Маги Джиленхол - актриса, режисьор, сценарист и продуцент. И докато седемте членове на журито ще гледат филмите в залите, пред тях ще се движи друга, почти независима машина - тази на червения килим, което си е самостоятелен спектакъл. Един кадър на стълбите може да бъде видян от милиони хора, които никога няма да гледат филма. Хотелите, яхтите, коктейлите, частните вечери, благотворителните галасъбития, модните къщи и спонсорите създават паралелен фестивал.

Тази година Венеция започва сериозно да говори за изкуствения интелект и бъдещето на творчеството. В програмата е и “Бъди смел” (Be Brave) на Франческо Кароцини, документален филм за основателя на марката Diesel Ренцо Росо, в който изкуственият интелект е използван като част от самия творчески процес. Във фестивала ще има и дискусия за бъдещето на творчеството с Маги Джиленхол, Джузепе Торнаторе и Джордж Клуни.