Някъде по пътя започнахме да очакваме твърде много.
Завладени от новите технологии, от социалните мрежи, от бързината и от непрекъснатото сравнение, променихме представата си за това какво означава да живееш добре.
Преди живеехме по-обикновено.
И точно затова умеехме да се радваме повече.
Радвахме се на една разходка.
Кафе с приятел.
Вечеря около една маса.
Неочаквано обаждане.
Хубава дума.
На малък подарък.
Няколко часа, прекарани с хората, които обичаме.
На един миг...
Днес пътуваме повече, търсим курорти, автомобили, красиви домове, преживявания, които да изглеждат впечатляващо ЗА на снимка.
Очакванията ни към вещите са големи.
Към хората – още по-големи.
А към живота – понякога невъзможни.
И колкото повече получаваме, толкова повече започваме да смятаме всичко за недостатъчно.
Проблемът не е, че животът ни е станал по-богат.
А че сме станали по-трудни за удовлетворяване.
Забравихме, че щастието невинаги идва с билет за далечна дестинация, с ключ за автомобил или с резервация в хотел.
Понякога е просто човекът до теб.
Една обикновена вечер.
Разговор, който не бърза за никъде.
Смях, който не е за снимка.
Ръка, която държиш.
Момент, който няма нужда да бъде споделен с никого.
Защото може би най-ценните неща в живота никога не са били луксозни.
Просто ние забравихме да ги забелязваме.

*От фейсбук