Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

От плажа обратно в офиса

Нужно са ни няколко дни, за да можем отново да влезем в ритъм след ваканци.
Нужно са ни няколко дни, за да можем отново да влезем в ритъм след ваканци.

Нужни са 4-5 дни, за да влезем отново в работен ритъм, затова не се опитвайте да наваксате всичко още в първия ден

Последният ден от отпуска понякога минава повече в мисли за работата, отколкото в почивка.

Куфарът още не е разопакован, снимките от морето са в телефона, а ние вече пресмятаме колко имейла са се натрупали, какво ни чака в офиса и откъде ще започнем на следващата сутрин. След седмица или две извън обичайния график ни се иска да се върнем отпочинали и веднага да продължим оттам, откъдето сме спрели.

Обикнивено искаме да започнем да работим веднага след почивката, защото сме отпочинали.
Обикнивено искаме да започнем да работим веднага след почивката, защото сме отпочинали.

Само че психиката не сменя толкова бързо единия режим с другия. Затова няма нищо необичайно в първите дни след отпуска да сме по-разсеяни, уморени или да ни липсва обичайната мотивация.

Психологът Станислава Азова - Ава обяснява, че връщането към работния ритъм също е процес на адаптация и не бива да очакваме от себе си още в първата сутрин да работим на пълни обороти. “Съвсем естествено е, когато се върнем от почивката, да са ни необходими 4-5 дни, за да влезем отново в работен ритъм. Все пак не сме роботи”, казва Азова. Ако работата го позволява, тя съветва да не затрупваме първия ден с прекалено много ангажименти. Вместо да се опитваме да отговорим на всеки имейл и да приключим всяка натрупана задача наведнъж, може първо да подредим ангажиментите според тяхната спешност и постепенно да възстановим обичайното си темпо.

Оставете един ден

между морето и офиса

В първите дни след отпуск човек се адаптира трудно към работния процес.
В първите дни след отпуск човек се адаптира трудно към работния процес.

Начинът, по който приключваме отпуска, също може да направи връщането по-леко или точно обратното. Изкушаващо е да използваме всеки последен час от почивката, да се приберем от пътуване късно вечерта и още на следващата сутрин да бъдем на работа. Така обаче практически не оставяме време между двата напълно различни режима.

“Винаги е по-добре да си дадем един свободен ден между прибирането и започването на новия работен цикъл”, съветва Станислава Азова - Ава. Този ден не е необходимо да бъде запълнен с нови задачи. Може просто да разопаковаме багажа, да подредим вкъщи, да се върнем към обичайния си час за лягане и да оставим почивката постепенно да премине във всекидневие. Всеки има собствен ритъм и изградени навици, но според психолога плавният преход е за предпочитане пред рязката смяна.

Когато мислите

за работата започнат

още на плажа

Понякога отпускът още не е приключил, но в главата си вече сме в офиса. Последните дни започват да се броят обратно, мислим за задачите, които са се натрупали, за срещите през първата седмица и за всичко, което трябва да свършим след завръщането. Така работата успява да отнеме част от почивката ни още преди действително да сме се върнали към нея.

Причината невинаги е само в количеството задачи, които ни очакват. Според Азова тревожността често е свързана с усещането за постоянен натиск - че нещо трябва да бъде направено веднага, че времето не достига и че всичко трябва да бъде под контрол. Ако човек живее с подобно напрежение във всекидневието си, смяната на офиса с плажа за седмица или две няма автоматично да го премахне.

Затова справянето с тревожността не може да започне в последния ден от отпуска. Психологът говори за всекидневни навици, които могат да ни помагат да я овладяваме - движение и спорт, медитация, терапия, както и по-разумно използване на телефона и социалните мрежи, особено преди сън. “Тревожността не изчезва с вълшебна пръчица”, казва Азова. Колкото по-добре умеем да разпознаваме и управляваме напрежението в обичайното си всекидневие, толкова по-малка е вероятността то да превземе и последните дни от почивката.

Не превръщайте първата

седмица в състезание

Опитът ни да запълним календара си с работа, срещи с приятели и други занимания, но това не означава, че ще успеем да се настроим за работа по-бързо.
Опитът ни да запълним календара си с работа, срещи с приятели и други занимания, но това не означава, че ще успеем да се настроим за работа по-бързо.

След отпуската често се опитваме веднага да запълним календара - работа, срещи с приятели, спорт, излизания, а понякога започваме да планираме и следващото пътуване. Очакването на нещо приятно със сигурност може да подобри настроението ни, но според Станислава Азова - Ава това невинаги означава, че ще ни помогне по-бързо да се настроим за работа.

Понякога непрекъснатото планиране на приятни занимания може да се превърне и в начин да отвличаме вниманието си от необходимостта отново да влезем в работен ритъм. Това не означава да се откажем от срещата с приятели, разходката или спорта. Напротив - хубавите преживявания ни карат да се чувстваме по-добре и ни дават повече енергия.

Важното е просто да не се опитваме още през първата седмица да вместим всичко наведнъж. Същото важи и за очакванията ни към самите нас. Ако в първия ден сме по-бавни, по-разсеяни или ни трябва повече време, за да подредим задачите си, няма причина да превръщаме това в проблем. “Намалете очакванията си. Влезте осъзнато в работния процес без излишна драма”, съветва психологът.

И всъщност най-доброто връщане на работа започва още преди него - с почивка, в която действително сме успели да оставим служебните теми настрана. Защото краят на отпуска не означава непременно начало на няколко мъчителни дни в офиса. “Когато истински сме си починали от работния процес, връщането на работа може да бъде удоволствие”, казва Станислава Азова - Ава.

Станислава Азова - Ава
Станислава Азова - Ава

Станислава Азова - Ава е психотерапевт, психоаналитик, групов аналитик, лицензиран консултант по позитивна психотерапия и магистър по артистични и психо-социални практики и психодрама. Притежава магистърски степени в областта на артистични и психо-социални практики и психодрама.

Завършва образованието си в съвместната програма на Българското общество по психоанализа и групова анализа с Виенския университет “Зигмунд Фройд”.

Видео

Коментари