Как продължава приказката на момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика

Изминаха 10 г. от спечелването на един от най-изстраданите, но и най-сладките олимпийски медали в българския спорт. Медал, който малцина вярваха, че може да бъде спечелен заради разразилата се истинска житейска буря около един от най-обичаните български отбори. Отбор от крехки момичета, живеещи като сестри. Отбор, поел с плахи стъпки по своя път осем години преди олимпийските игри в Рио. С една голяма мечта, блещукаща в очите - олимпийски медал. Повече от пет момичета вървяха по този път, но пет стигнаха до кулминацията под петте олимпийски кръга. Те бяха доказали на целия свят, че заслужават да са на върха. Бяха световни шампионки. Триумфираха на световни купи. Бяха целували златото на европейски първенства... И тогава съдбата им предложи драма, каквато би пречупила мнозина, дори да не беше миг от реалния живот, а измислена сцена от филм. Отбор, готов дори за олимпийско злато... А сега... Дали изобщо щеше да има сили да участва на олимпийските игри? И ако да -

с каква психика,

след като всичко

сякаш се беше

разрушило?

Онази същата съдба избра пет имена, които да сложат олимпийската корона на отбора, спечелил общо 80 медала. Михаела Маевска, Християна Тодорова, Ренета Камберова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова. Това беше българският ансамбъл по художествена гимнастика, тръгнал да играе срещу странните игри на живота. Да се бори с голямата конкуренция, но най-вече със себе си. Със страховете на всяко момиче от отбора. Рио 2016. Олимпийските игри бяха тук. Българските момичета - също. Драматизмът - заедно с тях. Момичетата, дарявали любов и усмивки, сякаш бяха загубили своите. Болката, ужасът и другата страна на човешкото същество може би ги бяха запратили към мрачен свят, от който няма измъкване.  Квалификациите за олимпийския финал свършиха. Седмо място за България. Едва седмо...

Олимпийската програма продължаваше с индивидуалната надпревара. Момичетата от българския ансамбъл бяха на трибуните, за да подкрепят Невяна Владинова. Стояха и плачеха. Пред погледиге на всички. Разочаровани, разклатени, но в никакъв случай слаби. Слабите биха се скрили, щяха да си плачат в самотата. Тези момичета не искаха да избягат. Нямаше как да не подкрепят съотборничката си. Но нямаше как и да скрият емоцията си. Онези сълзи обаче не бяха само от разочарование. От очите на българките падаха големи капки мотивация.

Да сбъднат

мечтата си.

Въпреки всичко

И на другия ден - 21 август 2016 г., те вдигнаха гордо глави на килима, послушаха Илиана Раева да се усмихнат отново и си спечелиха мечтаното отличие от всеки спортист - олимпийски медал. Бронз със златен блясък от олимпийските игри в Рио. Посветен на съотборничката им Цвети Стоянова. Защото въпреки всичко случило се тя играеше с тях. Тя беше в сърцата им. И толкова искаха да спечелят медала. Заради себе си и заради нея. И заради България. И успяха. А Илиана Раева ги нарече отбор епоха.

 Дойде и официалният край на епохата. Момичетата сложиха край на кариерата си с грандиозен бенефис - “Отборът”. Единствена Любомира Казанова, влязла на мястото на Цветелина Стоянова след злополуката, продължи да се състезава с новосформирания ансамбъл, но за кратко.

Август 2026 г. Отборът епоха се събра отново с екипа, стоящ зад онзи безценен олимпийски медал. И ни даде повод да проследим как свети “Отборът” със специален блясък днес. Десетилетие по-късно надникваме в живота на “златните”. Какво се случи с тях и “къде са те сега”?

Неслучайно 35-годишната  Михаела Маевска  беше капитанът на ансамбъла – лидерството е основна нейна черта. Малко след като прекрати състезателната си кариера, Маевска стана помощник-треньор на Весела Димитрова и заедно изведоха диамантите от новия ансамбъл до най-високото отличие – златото на олимпийските игри в Токио през 2021 г. Михаела започна работа и със следващите златни момичета, но през 2023 г. се оттегля от художествената гимнастика поради лични причини. Днес шампионката се радва на своето лично и най-златно момиче - дъщеря си Атина.

Християна Тодорова  също не се разделя с гимнастиката. 31-годишната грация стана член на Техническия комитет към Европейската гимнастика, както и международен съдия категория “Бреве”. На церемонията по откриването на световното първенство във Франкфурт през 2026 г. именноТодорова произнесе клетвата от името на всички съдии. Бронзовата ни медалистка от Рио 2016 разпалва и друга своя страст – тази към литературата. През 2020 г. издава първата си стихосбирка “Следа от объркана душа”. Преди година Християна също стана майка на момиченце – Елиа.

Ренета Камберова  разпръсква любовта си към спорта въобще. През септември шампионката ще отпразнува своя 36-и рожден ден. В професионален план Рени е избрана за член на Управителния съвет на Българската федерация по художествена гимнастика. През 2017 г. поема управлението на спорта в Пазарджик. Председател е на сдружение Младежки спортен клуб “Пазарджик спортува”. Към днешна дата е и общински съветник, продължавайки да помага и на родния град. Златното ни момиче се включва в множество благотворителни кампании, както и в популяризирането на здравословния начин на живот.

Максимата “веднъж гимнастичка – винаги гимнастичка” важи и за 32-годишната Цветелина Найденова. Тя също се захвана с треньорска дейност след бенефиса – стана помощник-треньор на националния ансамбъл девойки и заедно с Вяра Ваташка изведоха момичетата до европейското сребро във Варна през 2021 г. Цвети дава криле и на любовта си към пътуванията, модата и естетичния начин на живот.

Тази година носи два юбилея в живота на петата гимнастичка от ансамбъла – Любомира Казанова. Освен годишнината от спечелването на бронза в Рио грацията отпразнува и своя 30-и рожден ден през май. Най-късно присъединилата се към отбора Любомира сбъдва още една своя мечта след игрите в Рио – намира призванието си като треньор в клуб “Илиана”. Казанова става член на Треньорската комисия при Българската федерация по художествена гмнастика. Тя печели второ място за най-успешен треньор на национално ниво миналата година. В личен план шампионката разширява състава на ансамбъла си с още две момиченца. Значимо е, че първата ѝ дъщеря - София, се ражда на датата, на която Любомира става бронзова медалистка в Рио. Прекрасното събитие е точно 5 г. след медала – на 21 август 2021 г. Второто най-голямо щастие в живота на гимнастичката се появява година по-късно и носи името Дария.

По всичко личи, че расте ново поколение златни момичета, свързано с олимпийските медалистки от отбора епоха. Край тях вече греят 4 млади грации...

Говорейки за майки-шампионки, съвсем естествено преминаваме и към тяхната “майка в спорта”, извела ги до олимпийския медал. Защото пет момичета на килима не стигат -

огромно значение

има и “шестият елемент”

Треньорът Ина Ананиева.

10 г. след спечелването на бронзовия медал със златна стойност в Рио Ина Ананиева е президент на клуб “Илиана” и работи със същата отдаденост и любов, за да изгради успешни гимнастички. Тя е и член на Управителния съвет към БФХГ. Освен ключовия юбилей 2026 г. носи и важен академичен успех за Ананиева. В края на юни треньорката защитава своя дисертационен труд в НСА на тема “Управление и контрол на тренировъчния процес на ансамбли за периода 2012 - 2016 г.” за присъждане на научно-образователната степен “доктор”. Специалният ден за Ананиева бе белязан и от присъствието на нейните момичета от отбора епоха, които уважиха и подкрепиха своя треньор. Едва ли имаше и по-подходяща тема за дисертацията на доктор Ананиева. Нейната неформална защита всъщност се случи преди 10 г., когато тя беше и треньор, и майка, че даже и истински доктор на физическо и психическо ниво за своите момичета.

Ако говорим за целия отбор епоха, вървял по пътя от 2009 г., трябва да отдадем заслуженото на още три имена.

За Цвети Стоянова, която скоро ще навърши 32 г., сякаш най-важното с днешна дата са думите ѝ от 14 юни 2026 г.: “Днес празнувам 10 г, откакто Господ ми даде право на втори живот! Благодаря! Благодаря! Благодаря! Оцелях! След всичко, което преживях! Може да не знам цената на много неща, но знам точно колко струва да се изправиш и да продължиш напред”.

Част от националния ни ансамбъл до 2012 г. е и Катрин Велкова. 35-годишната грация, финалистка от олимпийските игри в Лондон 2012, продължава своя професионален път като президент и главен треньор в клуб “Локомотив”. Катрин е и учител по спортна подготовка в 153-о Спортно училище “Неофит Рилски”. Свободното си време осмисля с любовта към фотографията, модата, пътуванията и астрологията.

Още едно ключово име за отбора ни до 2013 г. е Елена Тодорова. Тя прекратява състезателната си кариера след олимпийските игри в Лондон. Днес 32-годишната шампионка се отдава на семейството си, далеч от спортната среда. Хубавата Елена също е майка на момиче - Никол.

Това е приказката за отбора епоха с днешна дата. Но тя ще продължава да бъде разказвана. А може би и дописвана от златни деца на майки шампионки.