Опасявам се, че сме на финалната права на зимите, каквито ги помним
Опасявам се, че сме на финалната права на ските през зимата и изобщо на зимите, каквито ги помним.
Снимката с предупреждението за възможно срутване на ледника под Цермат ме накара да потърся подробности.
Поне от десет години големите ски курорти запълват липсата на снеговалежи с изкуствен сняг, който се произвежда от големи водни резервоари, които обаче се пълнеха при зимния отток и от естествените валежи. За този сняг не само беше изградена изцяло нова инфраструктура, но е необходима гигантска енергия. Но през миналата зима сняг нямаше, а после и нищо не валя.
До 2023 г. само в Европа са закрити 170 ски курорта поради липса на сняг на 1500 и 2000 м. надморска височина.
През 2025 г. швейцарското село Блатен буквално бе заличено от картата, пометено от катастрофално ледниково и скално свлачище. За щастие населението бе евакуирано навреме. Само в Швейцария за последните десетина години десетина селища са били нееднократно евакуирани, защото някогашните ледници, а сега оголени скали, се срутват върху главите им.
В Австрия в ниските и средните алпийски зони (под 1500 м. надморска височина) продължителността на задържане на снега е намаляла с 60%, а средната му дебелина със 70% в сравнение с периода от 60-те години на миналия век до днес.
Зимното полугодие от ноември 2025 до април 2026 г. в алпийския регион се нареди сред петте най-бедни на сняг зими, откакто се водят статистически измервания от 1991 г. насам.
Според годишния доклад на Австрийския алпийски клуб, безснежните зими и екстремните летни горещини са довели до това, че 94 от 96 наблюдавани австрийски ледника са се свили драстично. Емблематични ледници като Alpeiner Ferner (Тирол) и Stubacher Sonnblickkees (Залцбург) са изгубили над 100 метра от дължината си само за една година, а езиците на много от тях буквално се разпадат.
Над всичко това се замислих заради уточнението, че адското свлачище, помело стотици хора в Непал, е тръгнало от топящ се ледник, който под собствената си тежест се е срутил.
В същото време Европа се загрява неконтролируемо заради повсеместни пожарища; реките пресъхват - Дунав не е сам! Рейн, По, Лоара, Сена, Рона, Ваал се превърнаха в ужасяващи плажни територии; Дунав отряза възможностите за бизнес и част от енергетиката и въпреки технологичния си напредък, нито една държава не успя да навакса липсата на вода.
Европа твърде дълго и срещу стотици милиарди изгради пречиствателни станции, но никога не допусна ,че водата в реките може да изчезне и не предвиди как да я съхранява.
Едновременно с пожарите и безводието можем да добавим земетресенията, серията от изригващи вулкани, които също замърсяват атмосферата понякога за дни, а понякога и за месеци. Франция преживя торнадо като в американския Среден Запад, страховити ветрове отвяват села и градове из цяла Европа. Когато завали дъжд обаче, пак цели населени места потъват. В нашите новини така и не намери място огромното наводнение в Ню Йорк от преди няколко дни, което потопи и метрото.
Независимо от това къде се водят войни, откъде минава петролът и кой чия територия иска да завладее, планетата вече не е същата и това го виждаме не учебникарски, а се случва пред очите ни.
*От фейсбук

