Войната срещу робството на децата в мрежите
- Задава се огромна глоба, която може да занули "Фейсбук" и "Инстаграм"
- Разкриват техники за фатално пристрастяване на младежите. В Китай ТикТок за хлапетата е образователен
До момента наложените санкции над "Мета", собственик на фейсбук и инстаграм, възлизат на 4 млрд. евро само за територията на Европа. Но нова, още по-страховита глоба я грози на родна земя - в САЩ. Тя може да доведе до зануляването на компанията и е за рекордните 1,4 трилиона долара - три пъти над нетната борсова стойност. Ябълката на раздора зад мегаделото на века са уврежданията при децата и младежите.
Алгоритми, които те карат да скролваш часове наред и да броиш харесвания, а след това с тях да се сравняваш с познати и непознати в мрежата. Безкрайно показване на ново съдържание и възможност да се регистрираш, въпреки че си малолетен. Това са само част от обвиненията срещу "Мета", която според 29 щата в САЩ
съзнателно е изграждала
пристрастяващ дизайн,
влияещ особено силно върху психиката на децата и младежите. Компанията е на прицела на родителите още от 2022 г., когато е обвинена в създаването на т.нар. "ефект на заешката дупка". Това е способът, с който алгоритъмът те задържа хронично онлайн. Той проследява интересните за човек теми, като започва да предлага все повече свързани с тях публикации, така че непрекъснато да го държи в цикъла на безкрайното ровене. Затова родителите подават искове и обвиняват социалните мрежи, че създават и насърчават тревожност, депресия и самоубийствени мисли у децата им.
Първите 20 дела в САЩ водят и до създаването на централизирано федерално съдебно производство за цялата страна, в което се събират всички предстоящи дела. Броят им само за щата Калифорния е над 3300, а за цялата територия на Америка те са още над 3000.
Четири години след старта на съдебния процес изслушванията по 175 от тях вече са приключили. Паралелно с това
мощна лавина от
недоволство се надига
и в Европа срещу зарибяващите алгоритми.
Още през 2022 г. ирландската Комисия за защита на данните, водещ регулатор за ЕС, налага глоба от 405 млн. евро на "Мета" за обработката на лични данни на деца от 13 до 17 години. Според институцията инстаграм е допуснала създаването на видими за всички детски акаунти, при положение, че е трябвало да бъдат заключени по подразбиране. За родителите в ЕС врагът не е единствено "Мета". Група първоначално от 7, а вече от 16 семейства във Франция започва дело срещу ТикТок още през 2024 г. Пет от дъщерите на семействата са се самоубили, а останалите обвиняват платформата в причиняването на тежки хранителни разстройства, депресия и суицидни мисли у децата им. Правителството на френския президент Еманюел Макрон вече води конституционна битка за забрана на използването на социални мрежи от лица под 15 години. Въвеждането на
законодателни ограничения
обаче е възпрепятствано
както на правно, така и на техническо ниво. При това според класациите френските младежи не са денонощно онлайн в сравнение с други държави. Статистика с участници от 44 държави от Европа, Азия и Северна Америка сочи, че най-тежкото пристрастяване към виртуалния свят засяга само 9% от непълнолетните във Франция при 11% средно за всички държави. За съжаление,
България е на трето място
в печалната класация с цели 17%. Пред нас са само Малта и Румъния. И докато САЩ и ЕС се борят срещу токсичното увлечение на младежите, държави като Китай заедно с родителите не само са овладели тази ситуация. Такъв казус пред тях изобщо няма.
"Родителите в Китай са много, много стриктни. Някои дори не позволяват на децата си да имат ТикТок", каза пред "24 часа - 168 истории" българската студентка в Китай Елиф Ахмед. Тя споделя, че ограниченията започват на държавно ниво, като Китай разполага с две Тик Ток платформи - едната от които може да бъде инсталирана само с китайски телефонен номер и от територията на държавата.
"Ако имат социалната мрежа, родителите, но и
държавата контролира
предложеното съдържание -
добавя тя. - Показват се клипчета с роботика, смятане наум на някакви огромни суми. Но освен всичко детето няма и особено много време да гледа тези неща." Приложението предлага и функция за родителски контрол, подобно и на други държави, но регулациите не са включени само за детските профили. Те са вградени и при родителите.
"Без приложението WеChat не може да съществуваш в Китай и там също има видео съдържание, но за да качваш, трябва да си
верифицираш китайската
лична карта -
споделя Елиф за популярната китайска апликация, която комбинира социална мрежа, разплащателно средство и онлайн пазаруване в едно. - Също и за да пускаш видео на живо, там ти трябва документ, който да докаже възрастта ти. А за ТикТок ми искаха да имам минимум 1000 последователи, за да се включа на живо." Тоест, Пекин е създал механизъм пред децата и възрастните, за да не губят времето си в безсмислени занимания. За да имат 1000 последователи, първо трябва да разполагат с достъп до мрежата.
И тъй като няма как да имат, числото остава непосилно за тях.
За разлика от Китай, в останалите страни няма подобен контрол. Именно затова е допуснато "Мета" изобщо да не прилага стриктни проверки за възраст. Това твърди бивш директор по инженерството и безопасността в компанията Артуро Бехар. Той е ключов свидетел в делото от 2026 г., който заедно с други бивши служители извлича доказателства срещу съмнителните практики на "Мета" вече от няколко години. Една от тях е самото допускане на деца в "метавселената". Още през 2019 г. компанията представя проект за социален виртуален свят, в който потребителят си създава аватар. Първоначално той е достъпен с техни
специализирани очила за
визуална реалност,
но само от пълнолетни лица.
Няколко години по-късно тази нова разработка на социална мрежа с елемент на видеоигра достига уеб пространството.
Няколко години по-късно тази нова разработка на социална мрежа с елемент на видеоигра достига уеб пространството. Тогава започва и участието на деца над 13 години в САЩ и Канада.От компанията обявяват, че ще е само с родителски контрол. Служители обаче твърдят, че още преди това да бъде разрешено, ръководители в "Мета" са знаели за регистрацията на деца и въпреки това нито са алармирали, нито са документирали проблема. Артуро Бехар е категоричен, че по това време корпорацията е разполагала с технология, способна да идентифицира потенциално милиони потребители под 13 години. Но не го е правила, защото отстраняването им ще
навреди на приходите
в дългосрочен план. Неговите показания, както и тези на колегите му сочат, че децата, които са се регистрирали като възрастни, са могли да бъдат подложени на сексуален тормоз не толкова в социалните мрежи като инстаграм и фейсбук, колкото в тази нова реалност.
Проектът ,,Дейзи" е още един пример за вътрешно изследване, в което "Мета" оценява негативното влияние върху децата от някои свои функционалности, но въпреки това ги оставя да действат в ущърб на децата. Изследването се е провеждало в шестседмичен период в платформата инстаграм с над 9000 участници, които се разпределят на три групи: първата вижда броя харесвания на публикациите само на известни личности, втората - само лайковете на свои собствени публикации, а третата използва приложението без промяна. Установява се, че вече познатият ефект на негативното социално сравнение, което харесванията предизвикват, се е понижил значително при тийнейджърите от втората група. При тях той намалява средно с 18%. При момичетата процентът е дори още по-висок - с 24%.
Въпреки тези резултати и възможността да съхранят психиката на децата и младежите "Мета" не предприема нищо.
Сега мегаделото изобличава всички тези недъзи. Срещу бившите си шефове се изправят експерти, които са настоявали позитивните функционалности да останат по подразбиране при тийнейджърите. За съжаление, намаляващите приходи от реклами спират осъществяването както на тази, така и на други положителни промени. Продажбите обаче не са единственото, което определя как да изглеждат алгоритмите.
"Дизайнът на платформите е продиктуван от мисленето и поведението на хората. На някого му е хрумнало да го направи така, защото е видял, че действително работи", казва пред "24 часа - 168 истории" уеб дизайнерът Мина Иванова.
Според нея решението дали един потребител иска да избегне рисковете на дизайна е оставено в ръцете му - тоест той трябва да определи, ако може, дали механично да спре някоя настройка. В този случай контролът едновременно може да е голям, но и нищожен. Всичко зависи от това какви познания имат родителите за фините настройки и алгоритмите. Тоест макар че мнозинството не са IT специалисти, именно
на тях е прехвърлена
отговорността
да преценят как да защитават децата си в необятното дигитално пространство. Понякога дори и от недобросъвестните практики на неговите създатели. Проблемът е, че лабиринтът в настройките е такъв, че само малцина могат да се справят с него и да опазят синовете и дъщерите си. А останалите, които са мнозинство?

