Гражданите ще бъдат уведомени, че е имало достъп до техни данни, когато това не затруднява наказателното производство

120 дни - толкова е максималният срок сега, за да се изпълни една европейска заповед за разследване, която включва и събирането на електронни доказателства. Традиционната международна правна помощ пък отнема дори още повече време - средно около 10 месеца. В дигиталния свят и времето на изкуствения интелект обаче това е прекалено много за информация, необходима на разследващите органи, която всъщност може да се осигури за часове.

За това от 18 август тази година започна да се прилага Регламент (ЕС) 2023/1543. С него европейското наказателно правосъдие получи

два нови инструмента за трансгранично събиране на електронни доказателства - Европейската заповед за предоставяне и Европейската заповед за запазване

Те позволяват на компетентен орган в една държава членка - например МВР, прокуратурата или следствието у нас, да се обърне директно към определеното звено или доставчик на услуги в друга страна. Например български прокурор може да поиска информация от мобилен оператор във Франция. Но не само. Той може да потърси сведения директно от Meta, Google или Microsoft без обичайното преминаване на искането през органите на тази държава.

Важно е да се знае, че то не се изпраща свободно до произволен офис на Google, Meta, Microsoft или друг доставчик на интернет или мобилен оператор. Адресира се до специално определено звено или назначен законен представител. Директива 2023/1544 урежда как тези адресати се определят и уведомяват на националните централни органи.

Изключително важно е, че данните ще се предоставят до 10 дни, а при спешност - 8 часа. Заповедта за запазване пък блокира риска те да изчезнат, докато бъде поискано предоставянето им.

Според българските магистрати това е съществена промяна на правната среда, в която работят. Европейската комисия посочва, че повече от половината наказателни разследвания вече включват трансгранично искане за електронни доказателства.

Нашата страна обаче все още не е приела необходимите законодателни промени въпреки тригодишния преходен период, предупредиха от Независимото сдружение на българските прокурори.

“Длъжни сме да сме в крак с времето, а и новият режим ще даде възможност за много бързо събиране на доказателства. Не трябва да се чака с месеци за информация, която може да бъде получена за часове”, обясни за “24 часа” прокурор Георги Балков. Той е председател на сдружението и бивш зам.-министър на правосъдието.

За да са наясно с възможностите на регламента, а и как да събират бързо електронни доказателства, от организацията

ще проведат обучение за прокурори и следователи в средата на септември

Според експертите новият режим не е обмен на сканирани документи по електронната поща. “Регламентът създава децентрализирана информационна система, чрез която органите и доставчиците трябва да комуникират сигурно, надеждно и с удостоверена самоличност. Техническата архитектура е основана на e-CODEX и влиза в по-широката европейска система за цифров обмен в правосъдието JUDEX”, обясняват от сдружението на независимите прокурори.

От Министерството на правосъдието уверяват, че още тази седмица ще публикуват за обществено обсъждане законодателните промени за електронните доказателства. Те ще обхванат не само НПК, но и други закони.

“Чрез част от предвидените промени в Наказателнопроцесуалния кодекс се създават нови правила за по-бързо събиране и трансграничен обмен на електронни доказателства при разследването на престъпления. Българските съдебни и разследващи органи ще могат при определени условия да изискват данни за регистрация на домейн и данни за абонати директно от доставчици в други държави, както и трафични данни по специален ред. Промените осигуряват прилагането на европейските правила за електронните доказателства и подготвят националното законодателство за ратифицирането на Втория допълнителен протокол към Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство”, съобщиха от Министерството на правосъдието.

Оттам допълват, че се въвеждат допълнителни гаранции за защита на гражданите. Съдът или наблюдаващият прокурор ще уведомява лицето за осъществен достъп до негови трафични данни, когато това няма да затрудни наказателното производство, а при неправомерен достъп се

предвижда и вариант за обезщетение

“Разширява се възможността за събиране на трафични данни и при тежки престъпления, извършени по непредпазливост, например тежки пътнотранспортни произшествия с множество пострадали”, категорични са от правосъдното министерство.

Пакетът включва промени и в Закона за електронните съобщения, Закона за електронната търговия, Закона за Европейската заповед за разследване, Закона за защита на личните данни и други закони. Доставчиците, попадащи в обхвата на европейските правила, ще определят адресат за получаване и изпълнение на европейските заповеди за електронни доказателства.

Предвиждат се и санкции при неизпълнение на новите задължения.

Според последния публичен мониторинг на транспонирането, актуализиран на 24 юли 2026 г., сред 26-те държави, обвързани от новия режим, само 10 имат приети промени в законите в тази сфера. 6 са публикували проекти, а при 10 няма публично установено развитие. Дания също е приела национална уредба, но поради специалния си режим в областта на правосъдието не е включена сред 26-те държави, за които регламентът се прилага.

Държавите, които са приели законодателство за електронните доказателства, са Хърватия, Чехия, Естония, Финландия, Германия, Ирландия, Италия, Литва, Словакия и Швеция.

Почти готови с публикувани, но не приети закони, са Белгия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Румъния и Испания. До дни и ние ще бъдем в тази група.

Далеч от закони за електронните доказателства са Кипър, Франция, Гърция, Унгария, Латвия, Малта, Полша, Словения и Австрия.

От сружението на независимите прокурори дават и пример как са се случили нещата в Германия, Ирландия и Хърватия - отличниците в сферата на електронните доказателства.

В Ирландия например е приет специален Закон за международното сътрудничество по електронни доказателства

и други въпроси. Създадена е отделна структура, която се занимава с тях, а на 22 юли е назначен и първият ѝ директор.

Още през февруари е публикуван информационен портал с практически въпроси и отговори за доставчиците на електронни услуги и как да се регистрират по закона.

В Хърватия пък има централен орган по задълженията на доставчиците, Министерството на правосъдието е координатор, има и техническа институция.

Германия избира също самостоятелен закон за европейските заповеди за предоставяне и запазване на електронни доказателства.