Съдия Мария Дончева правораздава в Софийския районен съд, с дългогодишен опит по дела срещу непълнолетни извършители, постоянен преподавател по наказателно право и процес в Националния институт на правосъдието (НИП).

- Съдия Дончева, трябва ли да се увеличат наказанията на непълнолетни, предвидени в Наказателния кодекс? През последните дни например се чуха мнения, че горната граница от 12 години лишаване от свобода за особено тежките престъпления е ниска и се налага корекция?

- Наказателната политика е прерогатив на законодателя в лицето на парламента. Тази политика не бива да се провежда импулсивно. Законодателят трябва да има ясни цели, когато става дума за децата на България. Решенията следва да взима не воден от емоция, а от достиженията на съвременната криминология, неврология и психология. Наказателният кодекс, който прилагаме в момента, е сложна система от взаимодействащи норми, която в голяма степен отчита детското развитие, ефекта от наказанието и неговата цел - да се превъзпита детето. Въпросът, който си поставям, е дали по-високото наказание ще доведе до превъзпитание, ако всичко останало, включително и ние като възрастни останем същите.

- Размерът на наказанието може ли да възпре младия човек, а и когото и да било от извършване на престъпление?

- Размерът на наказанието, разбира се, не е без значение от гледна точка на криминологията, но ролята му е малка, защото повечето деяния не се извършват при пълна осъзнатост на последствията. Всъщност като много по-съществени фактори са се доказали неизбежността на наказанието и бързината на производството. От още по-голяма важност са нетърпимостта на обществото към всяка форма на противоправното поведение и изграждането на вътрешен морален компас у децата.

- Известно е, че поправителният дом, е най-последната санкция, преди нея обаче има много мерки, предвидени в Закона за борбата с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Работещи ли са мерките в него? Например предвидено е извършителят да се извини, това прилага ли се? Също така е предвидено да се стимулират работодатели, които назначават непълнолетни, извършили противообществени прояви. Но не съм чула някога да е прилаган?

- Законът за борбата с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни е твърде стар (от 1958 г.) и търпи много критики. Основният проблем е, че много често третира деца жертви като извършители. Предвидените в него гаранции за правата на детето също не са адекватни. Не на последно място мерките, които предвижда, са се доказали като неработещи. Конкретните мерки, които споменавате, съществуват на хартия, но липсва цялостна концепция за възстановително правосъдие, а то не може да се ограничи до една или две формални мерки. Тук законодателят е в голям дълг към българските деца. Крайно време е да се постигне обществен консенсус по темата и да се приеме изцяло ново законодателство. Добри проекти има.

- Можем ли да кажем, че в наше време под влияние на социалните мрежи децата са по-агресивни, извършват повече противообществени прояви, или точно заради социалните мрежи тези случаи стават бързо известни?

- Всъщност няма данни за увеличение на физическото насилие сред децата. Това, което показват проучванията, е възникване и разрастване на нови форми на насилие, например онлайн насилие, а също и по-ниска чувствителност при сблъсък с прояви на насилие, приемане на насилието. От друга страна, не трябва да се пренебрегва въздействието на реакциите в социалните мрежи върху децата, заподозрени в извършване на противоправна проява. Институциите, в това число съдът, трябва да вземат подходящи мерки за защита на личния им живот.

- Спомням си, че преди години много се коментираше идеята за създаване на детски съдилища, какво стана с нея?

- Детските съдилища са се доказали като полезен инструмент, защото позволяват специализация и индивидуална работа по превенция, но в България са трудно осъществими. На територията на страната функционират множество малки съдилища с един до трима съдии, работещи в тях. Създаването паралелно на детски съдилища няма как да бъде ефективно. Посоката, в която се върви, е създаване на специализирани звена в по-големите съдилища и постоянно обучение на магистратите. Вече е факт изискването съдиите и прокурорите, които разглеждат дела с непълнолетни, да са специално обучени.

- Но институциите, включително и магистратите, подготвени ли са да работят с непълнолетни? Защото имам усещането, че подхождаме формално към децата и те още повече се затварят?

- Съгласна съм, че подготовката е недостатъчна. Изискванията на закона, а и тези на съвестта към магистратите, които работят с деца, са много високи. Учим се постоянно. Обучения се осигуряват от Националния институт на правосъдието и от други институции.