Привилегии на аристокрацията са били да яде месо, да чете, да прави големи залози на хазарт

- Написахте и издадохте книга за развлеченията на българите в Средновековието. Откъде черпихте информация, г-н Асенов?

- От гръцки, латински и български извори за средновековната ни история. Отделно съм използвал османски източници - Мехмед Нешири, Ходжа Садедин. Библиографията на книгата е значителна.

- По какво се различават днешните българи от средновековните си предци? Как са се веселили?

- Забавленията в Средновековието зависят от образователната основа - базата, върху която стъпва едно общество. Средновековието е свят, изпълнен със суеверие, в който религията заема сериозна роля. През тази призма можем да говорим и за забавленията. Мога да спомена например едно писмо на Мануил Гавала до Хартофилакса на Цариградската патриаршия, в което той пише, че е в град Врисис, където има значително българско население. Там, пише той, виното се леело още от ранни зори и хората започвали да танцуват при първа възможност. Споменава също, че среща неимоверни трудности в агитацията за проповед, защото българите безспирно подскачали и танцували в т.нар. бесовски забави.

В Средновековието българите играели шах, табла, дама, на ашици и те са били по-приемливи за църквата, доколкото не се играели на хазартен принцип. Хазартът тогава се е приемал за директно противоречие на Христовите предписания. Според тях, който играе на хазарт, се обогатява от лошия късмет на противника, а това се смята за кражба и противоречи на Божия заповед.

- Казвате, че прапрадядовците ни са обичали да надигат чашката. Дали обаче това не е типично за всички народи по онова време и за всякакъв вид насърчение на удоволствието и веселието?

- Така е. Един от най-разюзданите императори във Византийската империя е Михаил III. Той е кръстникът на българския княз Борис I, който след своето покръстване приема неговото име и се нарича Борис-Михаил. Но разликата в поведението на двамата е огромна. Ако Михаил III и неговият приятелски кръг са си правели шеги с църквата, като сменяли църковното миро с люти подправки с идеята да се подиграват с духовното, Борис-Михаил, а и други владетели след него са живели доста по-аскетично и са били по-духовно настроени.

Факт е обаче, че българите в Средновековието често са надигали чашката. В онези времена е имало напитки като медовина, вино, оловина - напитка от хмел с леко сладък вкус, също кумис. Имало е даже вносни вина, но ги пиели богатите. Даже има запазена средновековна песен - че царят пиел цариградско вино. Предците ни обаче са предпочитали автентичното българско вино, което е било с характерен горчив привкус.

- Затова ли византийците не са го харесвали?

- Да, заради горчивата нотка. Докато византийските вина са били умишлено подправени с билки и подслаждани, даже им слагали опиумен мак, за да придобият по-силен опияняващ вкус.

- Имали ли са средновековните българи интерес към хазарта?

- Напълно. Но големи суми е залагала аристокрацията, твърдят византийски източници. Императори са били толкова завладени от игривия танц на заровете, че не са обръщали внимание на нищо около себе си. Разказват как Лъв, братът на византийския император Никифор II Фока, получава бележка, че срещу него се готви заговор. Той обаче не обръща внимание, продължавайки да хвърля зарове.

Вие едва ли можете да си представите в какви големи емисии са отсичали българските монети. При Йоан Александър са били около 50 милиона бройки.

- Простолюдието с какви игри се е занимавало?

- Най-популярната е била на ашици - малки парчета, направени от кост, най-често от колянната става или от глезенната става на агнето, които се хвърляли по определен начин. Археолози са намирали в годините десетки килограми ашици от гробовете на предците ни. Всеки исторически музей в България има огромни колекции от тях. Обикновено са ги носили в кесийка, закачена на пояса. Използвали са ги и за гадаене и по тази причина не били особено харесвани от църквата.

Другото най-често забавление за простолюдието е била играта на дама. По каменните блокове на някои от крепостните стени са останали десетки очертания от тази игра от Средновековието.

- Играел ли е карти средновековният българин?

- От средата на XIV век нататък, когато имаме големите генуезки и венециански фактори в българската държава, от Арабския свят внасят цветни листове, както са ги наричали от Ворхерщерския сенат. И ако във Флоренция и в Унгария са започнали да забраняват играта с тях, в България забрана не е имало. Възможно е да не са били забранени, защото просто не са играли на карти.

- А било ли е популярно четенето на книги, след като 95% от населението тогава е било неграмотно, както твърдите?

- Да, тогава 95% от населението е било неграмотно. Повечето са разчитали на каквото им каже местният свещеник. Четене и тълкуване на Светото писание и на евангелията - това се е случвало в местната църква.

Но за аристократите четенето е представлявало значително удоволствие, особено през XIV век. Тогава Йоан Александър се изявява като меценат на литературата на книжовността и прави големи колекции ръкописи. От този период е Лондонското четвероевангелие, Томичовият псалтир и още много известни паметници на българското литературно творчество.

Като цяло аристокрацията е поръчвала конкретни писмени трудове, за да отговори на конкретен интерес. Например светородната царица Анна, съпругата на Йоан Срацимир, поръчва известния като Бдински сборник. В него са упоменати житията на различни православни светици, защото за нея са били пример и учебно помагало за ролята на жената в християнския светоглед. Царицата е подчертавала важните за нея абзаци. Навярно се е интересувала от ролята на жената, на майката в християнския светоглед и въобще какъв пример може да даде тя в този контекст.

Тогава са били популярни манускрипти с огромни красиви илюстрации, които понякога са били предпочитани пред текста. Благородниците са започвали обучението си в християнската доктрина още от най-ранна възраст. Възпитавани били да разпознават икони, светци, библейски сюжети и мотиви, сцени от Стария и Новия завет. Може да се смята, че тежко илюстрираните сборници са били използвани и като помагало за молитвено съзерцание, в което човек изпада, когато наблюдава конкретната икона.

По времето на Симеон, когато е другият голям Златен век на българската литература, четенето продължава да е популярно сред висшата класа. Любопитно е, че преди него много роднини на Борис-Михаил Покръстител се посвещават на християнството, стават духовници, монаси, монахини.

Симеон живо се е интересувал от трудовете на древните елински творци, също от философия, историография и от писмената на древните хора. Искал е да подсили собствения си политически интерес към наследството на Византийската империя.

- Как са се забавлявали децата?

- За децата имаме доста малко сведения, да не кажа - почти нищо. Археолозите откриват в детските гробове от онова време ашици, също костени и по-рядко метални фигурки, на които им се приписва ролята на амулети. Според проф. Людмила Дончева-Петкова костните и металните фигурки са се поставяли на гърдите на покойното дете, за да го пазят в отвъдното царство. Дали детето ги е използвало и като играчка, или тя е била изработена постмортем, не е съвсем ясно. Възможно е да е била част от неговото ежедневие и поради тази причина да е поставена гърдите му като негов спътник в задгробния живот.

Имало е и дрънкалки - в с. Одърци е открито глинено яйце с изрязана малка дупчица в долната част, в която се е пъхвало малко камъче или топченце от метал или камък. При разтърсване е издавало звук. Децата във Византия са играели игри като днешните - гоненица, криеница, петрополемос (война с камъни), борба. Буйните младежи понякога били порицавани. Отношението към българските деца вероятно е било подобно.

- Днес масовият българин спортува във фитнеса, а средновековният му предшественик?

- Яко се е трудил на полето от ранни зори до пладне - това му е бил фитнесът. Иначе е бил страстен борец. Още в най-ранните записки - тези на Йосиф Генезий, е записано, че българският владетел Борис-Михаил е имал в свитата си борец, когото изпратил в Константинопол. Там натръшкал всички тамошни конкуренти и така впечатлил византийския владетел Василий I, че той сам нахлузил борческите одежди и двамата се сборили. Накрая византиецът го тръшнал толкова тежко, че на българина му потекла кръв от устата, ушите, носа, едвам го свестили. Но за византийските автори винаги трябва да имате по едно наум, защото много преувеличават. Според проф. Йордан Андреев, унгарският крал Бела IV дава на Йоан Асен II няколко чифта боксови ръкавици, подсилени с метални тежести, но изследването на Андреев, който отдавна е покойник, няма справочен апарат и вероятно го е отнесъл в гроба си.

Други популярни спортове в средновековието са били стрелба с лък, бягане, акробатика, конна езда. Като произхождащ от полустепен народ, връзката на българина с коня е впечатляваща и изпълнена с уважение към това животно.

- Толкова много филми от онази епоха показват зрелищни забавления. У нас кое е било най-популярното?

- Имало е циркови артисти, които са показвали майсторството си, имало е акробати, имало е дори шутове, макар българската историография да е разделена по този въпрос.

- Днес цари култ към здравословния живот, имало ли е нещо подобно в онези далечни времена?

- Да, при богомилите. Те са били крайни аскети. Осъждали са виното, яденето на месо и това доста е ядосвало църквата, защото се знае, че Исус Христос не е бил веган - консумирал е месо. Спомнете си пет хляба и две риби (Матей:14:19-20). А тогава църквата е настоявала за умерен аскетизъм, т.е. малко винце не вреди на никого, нито месо в дните, които не са предназначени за постене. Просто хората са ядяли каквото са имали, а най-бедните - по-малко.

Йоан Кукузел, понеже е произхождал от бедно съсловие, се е хранил предимно със зеле и бакла, което е записано и в биографията му. Обратното - богатите са имали изключително разнообразна храна. В сметните ями в градовете са намирани кости от най-различен дивеч, също от крави и свине, което означава, че са присъствали в менюто на българина. В своите писма, след като е посетил Средец, Григорий Антиохийски пише: “Додяваше ми блеенето на овца, мученето на крава, грухтенето на свиня в кочина”. Живеещите по крайбрежието българи са хапвали морски дарове и риба. Но онези, които са боготворили рибата най-много, са били византийците.

- Кое от храните, спортовете и забавленията е останало и до днес?

- Любовта към чашката и горчивото вино са едни от тях. Борбата. Все още играем шах и табла. Но колкото по-нататък във времето отиваме в периода на Късното средновековие, толкова повече се убеждаваме, че наказанията за играенето на шах например стават все по-слаби. Вече не се говори за отлъчване от църковно общение, а за епитемии (форма на покаяния), които продължават примерно 2 г.

Има любопитно откритие в сметната яма на манастир - комплект за табла от Тузлалъка с 30 пула и едно зарче, другото се чупи при разкопките. А дъска за табла, нито за шах няма намерена нито една на българска територия. Значи са изработени в самия манастир и там са хвърляли заровете на забранената игра - под покрива на Божия дом.

CV

• Роден е в София през 1987 г.
• Има две магистратури. Едната е “История и съвременно развитие на страните от Източна Азия” и “Българско средновековие, държава, общество и култура”.
• Автор е на книгата “Грях и забавление в Средновековна България”, която излезе наскоро.