Мъдростта придобита от т.нар. Мъдреци никога не се радва на домашна употреба. Спомняме си за жената на Сократ, Ксантипа. Не знаем дали името ѝ означава жълта или руса жена. Но знаем, че когато се връщал от своите симпозиуми с най-умните младежи на Атина, които са си били всъщност приятелски запои с разговори за най-дълбоките проблеми на философията и логиката в световната история, от балкончето на бедната му къща, разярената съпруга е изсипвала ядно върху плешивата глава на мъжа си ведрото с кухненските отпадъци. Заедно с водата от измиването на зеленчуците. Полюшкващият се несигурно върху краката си философ вероятно е обръщал глава нагоре и възкликвал може би: "Ех, след бурята винаги идва дъжд... "

Но, едва ли Ксантипа е смятала разговорите на мъжа си с най-първите младежи на града за нещо повече от пиянско бръщолевене. А това, че е бил беден, направо е възбуждало още повече нейното справедливо възмущение. Бащите на тези младежи, патрициите на града, накрая го осъдили или на изгнание, или да изпие чашата с бучиниш. Предпочел бучиниша пред изгнанието. Знайно е, че това отровно растение и до днес расте из земите на Балканите, ако притрябва някому.

За Ксантипа не знам.

Дали са ѝ отредили вдовишка пенсия за това, че и тя, както и града, се е отървала от този неспокоен пияница? Това е неизвестно.

Сократ, от друга страна, е все още доста известен човек, надявам се.

Та, да завърша:

Мъдростта рядко се използва за домашни нужди, защото те са всекидневни и никога не свършват. Мъдростта обаче е непреходна, макар от нея и да няма кой знае каква полза в кухнята на Ксантипа.

*От фейсбук