• Легендата на "Милан" е идвал в България и като футболист, и като вицепрезидент на италианския гранд 

За завещанието на един футболист се съди по това дали новината за смъртта му натъжава не само феновете на неговия отбор, но дори тези от отсрещната трибуна. През последните дни светът загуби не един, а цели двама знаменити играчи, пред които се поклони целият свят. След тежка битка с рака на 75 г. си отиде изключителният английски нападател Кевин Кийгън. На 66 г. пък внезапно почина легендарният италиански защитник и капитан на "Милан" Франко Барези. За първия бе припомнено как високият само 173 см британец се е превърнал в символ на смелост, борбеност и непримиримост (Кийгън не позволявал да е втори дори на тренировъчните кросове). За Барези коментарите бяха, че в продължение на 20 г. показваше как противник може да се спре не само със здрави мускули, но и с интелект и хладнокръвие. Най-знаменателното от всичко е, че и двамата бяха свързани с българския футбол в периода с най-големите му успехи.

Барези е гостувал у нас няколко пъти. За пръв път идва с "Милан" за мач от турнира за купата на УЕФА срещу "Левски-Спартак" на 19 октомври 1978 г. Франко е само на 18 г., но въпреки това вече си е извоювал титулярното място и фланелката с №6, която с годините ще стане негова емблема. Треньор на италианците е шведът Нилс Линдхолм, капитан е легендата Джани Ривера, а в стартовата единадесеторка пред 60 000 зрители на стадион "Васил Левски" личат още имената на великия бъдещ треньор Фабио Капело, на вратаря Енрико Албертози, на Фулвио Коловати и др.

Срещу тях треньорът на "Левски-Спартак" Иван Вуцов пуска на вратата Томас Лафчис и пред него любимци на "синята" публика като Пламен Николов, Стефан Аладжов, Тодор Барзов, Воин Войнов, Ангел Станков, Антон Милков и др. Резултатът е открит още в 10-а мин от дясното крило на "Милан" Стефано Киоди. Само 2 мин по-късно колегата му на фланга Милков изравнява от пряк свободен удар. Така завършва срещата, а италианската преса се впечатлява колко бързо българите се съвземат от удара, който Ривера и компания им нанасят. На реванша в Милано домакините печелят с 3:0 и продължават напред.

Барези идва в София за втори път на 7 септември 1988 г., когато "Милан" среща "Левски" за втори път (по това време отборът се казва "Витоша"), този път в турнира на шампионите. Треньор на тима е Ариго Саки и това е първият мач зад граница на неговия изключителен дриймтийм, който впоследствие ще постигне големи успехи. В състава блестят холандците Рууд Гулит, Франк Рийкард и Марко ван Бастен, които скоро преди това са станали европейски шампиони. Самият е Барези вече е капитан на "Милан", в който играят куп италиански национали. Поради наказание защитникът гледа мача на "Герена" от резервната скамейка.

Треньорът на "Витоша" Васил Методиев пуска следния състав: Борислав Михайлов, Красимир Коев, Йордан Мурлев, Динко Господинов, Николай Илиев, Емил Велев, Васил Драголов, Георги Донков (Росен Крумов), Петър Курдов (42' – Петър Петров), Георги Йорданов, Божидар Искренов. Двубоят приключва 0:2 за "Милан" след голове на Вирдис и Донадони. В Милано грандът е още по-категоричен – 5:2. Същия сезон той отново печели титлата на Италия и триумфира в турнира на шампионите с победа над румънския "Стяуа" с 4:0.

За трети път Барези идва в София вече с екипа на "скуадра адзура". Приятелската среща на 25 септември 1991 г. се превръща в рубикон за нашия национален отбор, в който той постига успех срещу много сериозен съперник. Именно този двубой се явява нещо като бойно кръщение на бъдещото златно поколение, което ще се покрие със слава в САЩ.

Преди сблъсъка с Италия националите ни преживяват разочарование, тъй като не се класират за Евро 92, завършвайки четвърти в група с Шотландия, Швейцария, Румъния и пред Сан Марино.

Седмици след края на квалификационния цикъл лъвовете влизат в новия с престижна победа. На стадион "Васил Левски" италианците са победени 2:1 с голове на Емил Костадинов в 8 мин и на Христо Стоичков в 50 мин от дузпа, отсъдена за спъване на Наско Сираков. "Адзурите" връщат едно попадение чрез Джузепе Джанини.

Треньорът Димитър Пенев започва мача със състав, включващ почти изцяло четвъртите в света: Борислав Михайлов, Николай Илиев, Петър Хубчев, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Златко Янков, Емил Костадинов, Христо Стоичков (капитан), Любослав Пенев, Наско Сираков, Красимир Балъков. Срещу тях са Валтер Дзенга, Чиро Ферара, Паоло Малдини, Франко Барези (капитан), Пиетро Верховод, Масимо Крипа, Атилио Ломбардо, Стефано Еранио, Джанлука Виали, Джузепе Джанини, Роберто Манчини.

Въпреки че мачът е приятелски, сблъсъци по терена не липсват и съдията показва 3 червени картона. Още в началото е изгонен Любо Пенев заради реакция след грубо влизане на италиански защитник. Трифон Иванов успешно опазва Джузепе Виали и накрая и двамата са изгонени за спречкване.

След двубоя родните звезди заявяват, че никой не трябва да се учудва, задето България е победила Италия. "Имаме отбор, който може да бие всеки и да падне от всеки - казва Наско Сираков. - Заради детинщини загубихме евроквалификациите. Е, сега пораснахме изведнъж." Нещо, в което само 2 г. и нещо по-късно ще се убедят французите насред "Парк де Пренс".

Барези посещава България и след края на футболната си кариера, вече като вицепрезидент на "росонерите". През 2015 г. той пристига в София да открие тренировъчен кампус за талантливи български футболисти. На летището е посрещнат изключително топло от родни фенове на "Милан" и дълго се снима с тях и раздава автографи. Дали днес е щастлив там горе, че 18-годишната ни надежда Валери Владимиров получава все повече минути в мъжкия отбор на любимия му клуб? 

Могъщата мишка показа пътя на Стоичков

• Кевин Кийгън е любимец на Камата, съдбата ги среща в специален мач за българина

"Ти беше един от моите идоли! Един от хората, които ме вдъхновиха да мисля само за футбол! Съдбата те прати да бъдеш треньор на Англия в последния ми мач за България! На "Българска армия"! Заедно с Димитър Пенев и Йохан Кройф! Почивай в мир, Кевин Кийгън!". Това написа Христо Стоичков след вестта за смъртта на легендарния нападател, който е глобален еталон за младите през 70-те и 80-те години на ХХ век. Макар двамата да не се срещат на терена като играчи (Кийгън спира с футбола през 1984 г., когато Стоичков е на 18 г.), съдбата си знае работата. Могъщата мишка, както наричат 173-сантиметровия англичанин заради неговата бързина и изненадващи маневри, е треньор на Англия в деня, в който Стоичков изиграва последния си мач с националната фланелка.

Във футболния път на двамата има доста прилики. Освен че са зодия Водолей, и единият, и другият играят в полуаматьорски отбори, когато биват забелязани от грандовете ЦСКА и "Ливърпул". Стоичков е част от "Хеброс" (Харманли), преди през 1985 г. да го поканят на "Българска армия". Кийгън пък е в третодивизионния "Скънторп" и оттам легендарният Бил Шенкли го взима на "Анфийлд".

Преди това и Кийгън, и Камата имат неуспешни проби в други клубове – пловдивчанинът в родната "Марица", а джордито Кевин – в "Донкастър" и "Ковънтри".

Друга прилика е, че и двамата завоюват титулярното място в първите си тимове още преди да навършат 18 г. И Модерния ляв, и Могъщата мишка са носители на най-ценния индивидуален трофей - "Златната топка", който Кийгън печели два пъти. И двамата са много привързани към треньорите, които са им подали ръка.

На 9 юни 1999 г. пред погледа на Кийгън Стоичков изиграва един от много силните си мачове за националния отбор, след който предава фланелката с №8. На ст. "Българска армия" присъстват и неговите ментори – Димитър Пенев и Йохан Кройф, който пристига специално за бенефиса на любимеца си.

Срещата приключва 1:1 - англичаните откриват в 15 мин чрез Алан Шиърър, на когото Кийгън е бил треньор и в "Нюкясъл". Скоро след това защитникът Георги Марков изравнява след центриране на Стоичков. През второто полувреме капитанът е сменен, за да приеме бурните овации на публиката.

Кийгън е бил още два пъти в София. На 1 юни 1974 г. Англия гостува на нашия национален отбор, който води подготовка преди мондиала в Германия. Островитяните не се класират за него за сметка на Полша. Треньор на българите е Христо Младенов, а капитан – Христо Бонев. Албионците се водят от временен мениджър – Джо Мърсър, поел тима след напускането на сър Алф Рамзи. Мачът е много оспорван и англичаните го печелят минимално с гол на Франк Уортингтън в 44 мин. след асистенция на Кийгън. По това време нападателят е на 23 г. и още не е планетарната звезда, която ще бъде при следващото си идване в България.

То е през 1979 г., а мачът е квалификация за предстоящото европейско първенство. На 6 юни пред около 45 хил. души на стадион "Васил Левски" българите започват агресивно и Красимир Борисов удря гредата. След това обаче англичаните удрят три пъти. Кийгън открива сметката в 33 мин. В началото на второто полувреме идват съкрушителните за нашите две минути. Първо отбелязва Дейвид Уотсън, а после и Питър Барнс. Няколко месеца по-късно на свой терен Англия отново печели с 2:0.

През 1979 г. Кийгън вече е суперзвезда. Играч е на германския "Хамбургер ШФ", който извежда до шампионската титла след 19 г. прекъсване. През същия сезон става и голмайстор на Бундеслигата. Спечелил е и приза "Златната топка", който в края на 1979 г. получава за втори път. Това е причината, поради която при визитата родните почитатели на футбола буквално се тълпят около Кийгън (виж снимките). Преди мача той гостува във "Всяка неделя", като в интервюто при Кеворк Кеворкян блесва с харизматичност и остроумие. В този момент българите разбират защо на Острова наричат футболиста Крал Кев, а също и Петият от Бийтълс. И защо феновете на "Нюкасъл", любимия клуб на баща му, в който Кевин играе в края на кариерата си, а после е и мениджър, искаха да му издигнат паметник още приживе.