• Германският палеонтолог проф. Мадлен Бьоме смята, че находките от България променят представите за европейските екосистеми преди хилядолетия
• Речната тиня съхранява бозайници отпреди десетки милиони години – мамути, степни бизони, гигантски елени, космати носорози, трипръсти диви коне

Всеки сантиметър, с който Дунав се отдръпва, разкрива нещо повече от пясък и камъни. Рекордно ниското ниво на водата това лято вече показа останки от вълнест мамут край Ряхово и части от Константиновия мост при Гиген. За археолозите и палеонтолозите това е рядък шанс да надникнат в свят, който в продължение на хилядолетия е бил скрит под наносите на най-голямата българска река. Но ако Дунав можеше да бъде пресушен напълно, пред очите ни вероятно щеше да се появи истински музей под открито небе - с кости на гигантски животни, следи от древни хора, потънали селища и останки от видове, които днес съществуват само в музеите.
Преди всичко трябва да направим едно важно уточнение - динозаври не са живели край Дунав, защото реката е много по-млада от тях. Нептичите динозаври изчезват преди около 66 милиона години, а съвременният Дунав започва да се оформя милиони години по-късно.
Това обаче не означава, че по днешните български земи не е имало динозаври. Напротив.
Преди около 70 милиона години голяма част от Северна България е изглеждала напълно различно. Много райони били покрити от плитко море, а сушата представлявала архипелаг от острови. Именно тогава по тези земи са се разхождали различни видове тревопасни и хищни динозаври. Открити са и фосили на древни морски влечуги, огромни костенурки и праисторически крокодили. Макар досега в България да не е намерен цял скелет на динозавър, отделни кости, зъби и следи доказват, че и нашите земи са били част от света на динозаврите. Милиони години по-късно пейзажът отново се променя. Морето постепенно се отдръпва, климатът става по-сух, а Северна България се превръща в огромна савана.
По нея започват да се движат животни, които днес бихме свързали с Африка.
Сред тях били мастодонтите - далечни роднини на слоновете. Те приличали на мамутите, но били по-ниски, с по-къси крака и различна форма на бивните. Хранели се с листа и клони, а стадата им обикаляли гористите местности край древните реки.До тях препускали хипарионите - древни трипръсти коне. За разлика от съвременните коне те имали три пръста на всеки крак, били по-дребни, с дълги тънки крайници и вероятно достигали скорост, сравнима с тази на днешните антилопи. Именно техни останки са откривани многократно в Северна България.По това време районът бил дом и на древни носорози, жирафоподобни животни, антилопи и ранни видове елени. А върха на хранителната верига заемали саблезъбите котки. Те били по-едри от днешните лъвове и тигри и се отличавали с огромни, достигащи до 12 сантиметра кучешки зъби. Вероятно нападали младите мастодонти и древните коне в засада, подобно на съвременните големи котки.След това настъпва ледниковата епоха и Северна България отново променя лицето си. Мястото на саваната заемат безкрайни студени степи, а около древния Дунав започва да се движи една от най-впечатляващите фауни в историята на Европа. Според проф. д-р Николай Спасов от Националния природонаучен музей към БАН Дунавската равнина е била един от най-важните миграционни коридори за едрите бозайници между Азия и Европа. Именно затова тук се откриват толкова разнообразни останки от животни, живели през различни геоложки епохи.В студените степи вече царуват вълнестите мамути. Те достигали височина над 4 метра, тежали до 8 тона и били покрити с дълга кафява козина. Огромните им извити бивни понякога надхвърляли 4 метра дължина и служели както за защита, така и за разчистване на снега в търсене на храна. Заедно с тях живеел и косматият носорог. Масивното животно тежало повече от три тона, а двата му рога достигали над метър дължина. Дебелата козина го предпазвала от суровия студ, а широките му устни били приспособени за пасене на твърдите степни треви. По тревистите равнини се движели и огромни стада от степни бизони,
значително по-едри от днешните европейски бизони. Между тях се срещали турове - дивите прадеди на домашните крави, високи почти два метра при холката, която е най-високата част на едно четириного, и въоръжени с впечатляващи рога.
Особено зрелищен бил гигантският елен. Мъжките носели рога с размах до три метра и половина. Само един такъв рог тежал десетки килограми.
Не липсвали и дивите коне, северните елени и множество дребни бозайници, които осигурявали храна на хищниците. А те били истинските господари на ледниковата
степ.
Пещерният лъв бил с около една четвърт по-едър от съвременния африкански лъв и вероятно ловувал мамутчета, бизони и коне. До него се движели големи вълци и кафяви мечки. Пещерните хиени пък били способни да схрускат с лекота най-дебелите кости.
Канадският палеоантрополог проф. Дейвид Бигън от Университета в Торонто, съавтор на няколко международни изследвания върху находките от България, смята, че Балканите са заемали ключово място в развитието на европейската фауна и дори на най-ранните човекоподобни. Той твърди, че много животински видове са използвали именно този район като естествен мост между Азия и Европа, а Дунавската равнина е била една от най-богатите екосистеми на континента.
Какво обаче може да се появи сега, когато реката продължава да спада? Според палеонтолозите шансът далеч не е само за отделни кости. Под дебелите пластове речна тиня може да се крият цели бивни на мамути, огромни кътници, черепи на степни бизони, рога на гигантски елени, крайници на космати носорози или останки от турове и диви коне.