Зависимостта от „Пейтриът" прави американския президент Доналд Тръмп ключов фактор за Киев

Украйна е изправена пред сериозен недостиг на ракети за системите „Пейтриът" само месеци преди очакваните нови руски зимни атаки. Европейските съюзници търсят как да помогнат, но собствените им запаси са на изчерпване, а новото производство няма да осигури необходимите прехващачи навреме. 

Войната с Иран е натоварила американските запаси, а няколко от основните европейски поддръжници на Украйна заявяват, че вече имат твърде малко ракети, които могат безопасно да предоставят.

„През последните няколко месеца Русия изстрелва повече ракети срещу нас за седмица, отколкото получаваме от партньорите си за месеци", заяви миналата седмица бившият украински министър на отбраната Михайло Федоров. През юли украинската противовъздушна отбрана е прехванала само 29 от 195 руски балистични ракети, а други 40 не са достигнали целите си, съобщи украинското министерство на отбраната.

Германия, един от основните донори на военна помощ за Украйна, вече е предала системи „Пейтриът" и ракети за тях. Сега обаче Берлин трябва да балансира между все по-спешните нужди на Киев и минималните запаси, необходими за защитата на Германия и изпълнението на ангажиментите ѝ към НАТО. Други европейски държави също обмислят дали да запазят своите ракети-прехващачи или да ги предоставят на Украйна, пише "Политико". 

„Наистина достигаме границите на възможностите си", заяви бригаден генерал Юрген Шьодл, високопоставен представител на германското военно министерство. „Трябва да гарантираме и собствената си защита."

Берлин и други европейски столици призоваха съюзниците си на континента да проверят каква допълнителна военна техника и финансова подкрепа могат да предоставят.

„Не мисля, че това е устойчиво за Европа в дългосрочен план. Всички европейски държави трябва да направят повече", заяви норвежкият министър на отбраната Торе О. Сандвик. 

Това поставя под натиск държави като Полша, Испания и Гърция, които разполагат със запаси от ракети „Пейтриът". Недостигът засяга основно ракетите PAC-3 и PAC-2, които са сред малкото ефективни средства на Украйна срещу бързо движещи се руски балистични ракети.

Украйна може да използва други, често по-евтини системи за противовъздушна отбрана срещу дронове и крилати ракети. Страната ускорява разработването на собствения си прехващач Freyja, но противобалистичната система все още се нуждае от инвестиции, инженерна работа и изпитания, преди да може да поеме тази роля.

Докато Freyja бъде готова, Украйна се нуждае от незабавно решение срещу руските балистични ракети.

„Една от приоритетните насоки е „Пейтриът" — PAC-3 или PAC-2", заяви Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на украинската президентска канцелария. „Първото решение е закупуване или получаване на PAC-3 и PAC-2 от наличните запаси."

Зависимостта от „Пейтриът" прави американския президент Доналд Тръмп ключов фактор за Киев. Повечето ракети PAC-3 се произвеждат в САЩ, което означава, че продажбите и договорите за производство зависят от решенията на Белия дом.

По време на срещата между украинския президент Володимир Зеленски и Тръмп миналия месец „основната тема бяха прехващачите „Пейтриът"", според високопоставен представител, запознат с разговорите.

Тръмп даде надежди на срещата на върха на НАТО в Анкара, заявявайки, че на Украйна ще бъде позволено да произвежда американските прехващачи „Пейтриът" по лиценз — стъпка, която в бъдеще би могла да намали зависимостта на Киев от ограничените американски доставки.

Американският посланик в НАТО Матю Уитакър обаче даде ясно да се разбере, че производството няма да реши непосредствения недостиг.

„Дългосрочно споразумение за производство няма да бъде сключено преди тази зима", заяви той пред Fox Business, като допълни, че производството на първите ракети ще отнеме още време.

Но миналата седмица Тръмп отстъпи от казаното по-рано: „Не сме се договорили за това. Разговаряме по въпроса. Но е трудно да дадем такъв тип технология."

След публикация на Ройтерс, според която САЩ са изразходвали почти всичките си запаси от ракети с голям обсег заради войната с Иран, Тръмп вече поставя акцент върху възстановяването на американските запаси. Попитан в четвъртък за призивите на Зеленски за още ракети „Пейтриът", той заяви: „И ние искаме ракети."

Украйна също е подписала договор за получаване на ракети PAC-2, произвеждани в Германия, но те едва ли ще пристигнат преди следващата година.

Изправен пред недостига на прехващачи, Киев вече обмисля по-агресивна кампания за унищожаване на руските установки за изстрелване.

„Руснаците трябва да разберат, че няколко минути след изстрелването целият екип, който е изстрелял ракетата, трябва да бъде унищожен от нашата балистична ракета", заяви Федоров.

Това поставя непосредствената тежест върху Европа, където съюзниците отново претърсват собствените си арсенали — и тези на други държави, за ракети-прехващачи, които могат да достигнат Украйна преди зимата.

Германия предостави три системи „Пейтриът" от собствените си военни запаси, а впоследствие договори още две чрез споразумение, според което САЩ ще попълнят запасите на Бундесвера. Нидерландия събра компонентите за още една цялостна система, включително пет пускови установки, радар и ракети.

Но при вече сериозно намалелите запаси правителствата се сблъскват със собствени ограничения.

Полша потвърди през юли, че е предоставила няколко ракети PAC-3 след призиви от генералния секретар на НАТО Марк Рюте и висши американски военни. Според полското издание Defence24 става дума само за пет ракети.

Дори това предизвика политическа реакция. Опозиционни депутати обвиниха правителството, че отслабва отбраната на страната в момент, когато руски ракети и дронове многократно са навлизали или са се отклонявали към полска територия.

Държавите, които са по-близо до Русия, вече са по-малко склонни да се разделят с наличните си системи „Пейтриът", тъй като собствените им въоръжени сили отдавна смятат противовъздушната си отбрана за недостатъчна за националните им нужди, според европейски дипломат, пожелал анонимност.

Това насочва вниманието към южноевропейските държави, които са предоставили по-малко помощ на Украйна в сравнение с Германия и някои северноевропейски донори.

Испанският премиер Педро Санчес потвърди през 2024 г., че Мадрид изпраща ракети на Украйна, но правителството не е разкрило техния тип или количество.

Гърция — която традиционно възприема друг член на НАТО, Турция, като най-голямата си заплаха за сигурността — не е обявявала предоставяне на системи „Пейтриът" на Украйна. През юли гръцки медии съобщиха, че Украйна е поискала от Атина до 200 по-стари прехващача PAC-2.

Това не е първият случай, в който европейските съюзници трябва да събират ракети за „Пейтриът" от ограничените си собствени запаси.

На среща през февруари Федоров заяви, че заедно с Рюте са преглеждали списък с наличните прехващачи, притежавани от европейските съюзници, и са молили правителствата да предоставят каквото могат.

„Уважаеми министър на отбраната на Полша, можете ли да ни дадете пет?" — така Федоров си спомня, че е отправил въпроса.

Берлин предложил да увеличи усилията. „Ако всички държави съберат 20, аз ще дам още пет", цитира Федоров германския министър на отбраната Борис Писториус.

„Това беше упражнението, което трябваше да направим, за да съберем повече от 20. И беше изключително трудно", добави той.

Киев продължава тези разговори със съюзниците си. „Разбира се, украинските дипломати работят с Испания, Гърция и всички по света, които имат PAC", заяви високопоставеният представител, запознат с разговорите. „Всичко зависи от САЩ, а липсата на политическа воля за помощ влияе и на всички останали."

„Американската администрация можеше да помогне, но не го прави. В резултат на това ни е трудно да получим помощ и от всички останали", добави той.

За Киев споровете за запасите на съюзниците се развиват на фона на надпревара с времето. С нарастващото търсене на PAC-3 в Близкия изток, възстановяването на собствените запаси на Пентагона и опасенията на много европейски държави за способността им да се защитят при бъдеща руска атака, украинският външен министър Андрий Сибиха заяви, че Украйна изпитва сериозни затруднения да купи, размени или осигури налични ракети.

„Буквално се борим за всяка ракета", каза Сибиха.