На 8 август Лионел Меси загуби баща си Хорхе.

Осемкратният носител на "Златната топка" вече отлетя за родния си Росарио за погребалната церемония. Междувременно футболният свят скърби с Лео.
Меси отлетя за Росарио вместо за мача. Съотборникът му Леандро Паредес ще бъде с него.

Веднага след смъртта на Хорхе Меси "Интер Маями" имаше мач срещу "Монтерей" за купата на лигата. Лео трябваше да започне мача като капитан. Трагедията промени плановете му.

Погребението на Хорхе Меси ще бъде частно: ще бъдат допуснати само членове на семейството и близки приятели. Въпреки това феновете вече са се събрали пред портите на гробището. Те искат да покажат подкрепата си за семейството.

След церемонията Лео може да остане в Аржентина толкова дълго, колкото е необходимо. Вече е известно, че "Интер Маями" няма да го пришпорва.

***

"Кой баща би оставил толкова малко дете само?", пита риторично Хорхе Меси журналист от в. "Гардиан" през декември 2009 г., който му взема интервю.
В действителност хиляди, ако не и милиони. Но не и Хорхе Меси.

Бащата е първият треньор на Лео, заедно те нямат загубен мач

"Грандоли" е важен клуб за семейство Меси. По-големите му братя играят там, баща му работи на непълен работен ден като треньор, а чичо му играе за първия отбор. В началото Лео просто идва да гледа. "Прекарвахме цялата неделя на стадиона, защото някой от семейството ни винаги играеше", спомня си бащата през 2015 г.

"Грандоли" няма отбор за толкова малки деца, но един ден на треньора Салвадор Апарисио му липсват играчи - някои просто не идват за мач. "Попитах майката на Лео дали мога да го сложа в състава. Идеята не хареса. Каза, че никога преди не е играл мач с големи. Но бабата на Лео седеше наблизо: „Хайде, нека играе", , разказва треньорът пред Goal.

Апарисио се притесняваше, че малкият Меси ще се затрудни срещу по-възрастните играчи. Затова го праща на десния фланг, по-близо до баба му, и казва: "Ако го видиш да плаче или че се е уплашил, изведи го от терена."
Лео игра за "Грандоли" от пет до седемгодишна възраст. Когато е на шест, баща му става треньор на отбора от 1987 г. Лео получава фланелка с номер 10. През тази година отборът остава непобеден.

"Спечелихме лигата и всеки турнир, в който играхме", разказва Хорхе. "Дори не загубихме приятелски мачове. Може би е лоша идея да се казва това, но този отбор беше сензация – както заради високото си ниво, така и заради това как Лео блестеше. Той направи разлика: вкарваше, създаваше положения. Открояваше се. Добре, аз съм му баща, но не затова ви казвам това. Наистина се случи", допълва Меси-старши.

Хорхе не прави нищо специално за развитието на сина си: три тренировки седмично със стандартни технически упражнения, някои тактически инструкции. Никаква индивидуална работа. "Лео винаги играеше много дисциплинирано и слушаше какво му се казва", казва Хорхе пред германското списание "Кикер". И допълва: "Като треньор никога не съм се сблъсквал с неподчинение от негова страна. И все още е. Например, когато Франк Рийкард го постави отдясно в "Барса". Той винаги правеше това, което се искаше от него, играеше там, където го слагаха. И никога не се оплакваше."

Хорхе слага край на кариерата на Лео в "Грандоли"

Цялото семейство Меси присъства на мачовете на Лео и по-големия му брат Матиас, но веднъж нямат пари да платят входната такса от две песо. Тогава Хорхе моли за изключение този път, но му е отказано. Същата вечер Лео облича фланелката на "Грандоли" за последен път.

Бащата чука на всички врата, за да осигури лечение за сина си

Малко преди седмия си рожден ден Лео се присъединява към "Нюелс Олд Бойс", отбора, който винаги е подкрепял. Всичко върви невероятно добре там. "Хората може да не ми повярват, но Лео вкарваше около сто гола на сезон", казва Анхел Руани, бащата на играч от този отбор. "Той се присъедини през 1994 г. и напусна през 2000 г. Така че говорим за поне 500 гола", уточнява той.

Но не всичко е толкова гладко. На 10 години Меси порасва до 127 сантиметра. На 11 години той е висок 132 сантиметра и тежи 30 килограма.

Изглежда като осемгодишен - и тогава неговите родители го водят на лекар. "Бях по-дребен от другите, но не се забелязваше на терена", раказва Лео пред El Grafico.

"Разбира се, хората, които ме видяха да си бия инжекции, бяха изненадани. Но това не ме притесняваше, нито ме болеше. Където и да отивах, вземах спринцовка в специален калъф и я слагах в хладилника. Например в къщата на приятел. И след това я инжектирах директно в квадрицепсите си. Така изглеждаше всяка вечер за мен. Днес единият крак, утре другият", допълва той.

"В началото всичко беше наред. Беше ерата на "едно за едно" (което означава едно песо = един долар - б.а.). Печелех по 1600 песос на месец. Не беше лошо, само че лечението струваше 900. Отиваше повече от половината ми заплата, а застраховката покриваше само две години лечение. Третата беше много трудна", спомня си Хорхе след години.

"Казват, че държавата се е погрижила за лечението на Лео. Това не е вярно", уточнява бащата. Тогава в Аржентина се разразява икономическата криза. И Хорхе започва да търси варианти.

"Бащата на Меси ме помоли да го погледна", връща лентата назад скаутът на "Ривър Плейт" Федерико Вайро. "Мислех, че е много малък. Тогава беше почти на 12, а аз имах пробен период за 16-годишни. Казах на бащата на Лео за това и той отговори, че синът му вече е играл срещу по-възрастни играчи", допълва той.

Меси чака топката няколко минути. С първото си докосване той я прехвърля между краката на двуметровия централен защитник. С второто си повтаря същия трик.
"Тогава един от служителите на клуба изглеждаше изненадан и попита: Кой е баща му?", спомня си Хорхе. И продължава: "Отговорих. Тогава той каза: Искаме го! И това беше след две докосвания! Само от два дрибъла."

Но сделка с "Нюелс" беше невъзможна: Ривър не искаше да преговаря с конкурент на местна почва. А Хорхе нямаше намерение да сменя отбора в Аржентина, той просто се опитваше да окаже натиск върху тима от Росарио, който всъщност е обещал да плати за лечението му. Бащата купува билети за Буенос Айрес, след като отново получава 400 песос вместо обещаните 900.

Триумфът на Меси е триумф на Хорхе

Но Лео все още се нуждае от лечение. По това време, почти отчаян, Хорхе заснема как Лео прави жонглира: 113 пъти подред с портокал, 120 с тенис топка. Чрез посредници видеото достигна до скаута на "Барселона" Хосе Мария Мингея. Колкото и да е странно, това му е достатъчно, за да реши.

На 2 октомври 2000 г. топскаутът на каталунците Карлес Рексач вижда Лео с топка в краката си и казва: "По дяволите, трябва да го подпишем! Веднага!"

На следващия ден Лео и Хорхе летят за Аржентина. Карлес обещава, че "Барса" ще уреди всички документи и ще финализира трансфера до началото на новия сезон - или дори по-рано.

Когато пристигат, обикновено дистанцираният Хорхе се среща с треньора на Лео в "Нюелс Олд Бойс" Кике Домингес. Те провеждат следния разговор:

" - Здравей, Хорхе, как си?

- Приятни преживявания през следващите няколко месеца, защото го водя.

- Къде?

- Няма значение. Махаме се.

- Добре. Няма проблем, стига да не е " Росарио Сентрал". В противен случай ще е предателство."

Но Лео тогава е 13-годишен чужденец за Испания. За да спази правилата на ФИФА, "Барса" трябва да намери работа за Хорхе. Процесът се проточва.

Идва декември. Тогава Хорхе поставя ултиматум: или каталунците подписват с Лео, или ще търси друг вариант. Например "Милан", който има атрактивна оферта. Както "Атлетико" и "Реал" (Мадрид). Притиснат, Решак успява да прокара сделката.

"Каква смелост беше това. Както от момчето, така и от бащата, но особено от момчето. Какъв мъж, бих казал. Триумфът на Меси е триумф на Хорхе. И само негов", каза той по-късно

"Барселона" трябва да отговори на всички искания на семейство Меси: къща, компенсация за билети и работа за Хорхе - отчасти заради разпоредбите на ФИФА, отчасти защото той напускаше работата си в Аржентина в стоманолеярен завод, за да се премести и трябва да се прехранва. Друг разход е медицинското лечение. "Барса" се съгласява и на това.

Скоро Хорхе казва на Лео: "Можеш ли да си представиш, че ще следваш същия път като Марадона? Можеш ли да повярваш? И след това можеш да се върнеш и да завършиш кариерата си в "Нюелс"."

След като подписва договора, Хорхе решава да благодари на Дева Мария от Сан Николас. В този град е едно от най-известните места за поклонение в Аржентина, светилището на Дева Мария от Росарио. Той и негов приятел тръгват в 5 сутринта и изминават 75 километра за 14 часа. Лео се присъединява към тях само за последните 800 метра - бос.

Връщат се с кола, носейки огромна бутилка вода. Жегата е непоносима. На 15 февруари 2001 г. семейство Меси започва пътуването си към Барселона. А Хорхе Меси така и не взема последната си заплата от стоманолеярния завод.