Георги Василев, който е роден на 9 август 1946 г. в Бобов дол, е един от най-великите треньори в българския футбол, като има 2 уникални постижения - става шампион с 3 отбора: "Етър", "Левски" и ЦСКА, а с третодивизионния "Унион" (Берлин) стига до финал в турнира за купата на Германия. Като футболист най-значим е периодът му при "виолетовите". В "А" група има общо 209 мача и 31 гола. Докато е в "Етър", завършва магистратура по история във Великотърновския университет.

През 1981 г. започва треньорска кариера начело на търновци. През 1984 г. Василев поема "Спартак" (Пл), а през 1985 г. става помощник-треньор на националния отбор в щаба на Иван Вуцов. Като асистент участва на световното първенство в Мексико 1986 г.

След края на мондиала Василев се завръща в "Етър" и прави много силен тим с младите Трифон Иванов, Илиян Киряков и Красимир Балъков, Бончо Генчев и Цанко Цветанов. След 2 бронза търновци стигат до сензационна титла през 1991 г.

През лятото на 1993 г. Василев поема "Левски". През есента на същата година "сините" отстраняват шотландския гранд "Рейнджърс" в квалификациите на Шампионската лига, а след това се представят достойно срещу първенеца на Германия "Вердер". В България начело с Василев "сините" доминират с 2 титли и купа.

През лятото на 1995 г. Василев става за първи път треньор в чужбина, поемайки кипърския "Анортозис".

През януари 1996 г. се завръща в България и поема ЦСКА. Под негово ръководство през 1997-а "армейците" печелят титлата и купата. По време на престоя си в ЦСКА дипломираният историк привлича младоците Стилиян Петров и Мартин Петров.

През сезон 1998/1999 е начело на "Локо" (Соф). През лятото на 1999 г. е назначен за старши треньор на германския третодивизионен "Унион" (Берлин). В сезон 2000/2001 печели историческа първа за клуба промоция за Втора бундеслига, а освен това извежда столичани сензационно до финал за купата на Германия, който е загубен с 0:2 от "Шалке 04".

През пролетта на 2003 г. е начело на кипърския "Неа Саламина".

През октомври 2003 г. се връща в "Левски", като води отбора до края на сезона. Под негово ръководство "сините" стигат до 1/16-финалите в купата на УЕФА, преди да отпаднат от английския гранд "Ливърпул".

В началото на 2006 г. се завръща за кратко в "Унион", а през април е назначен за треньор на "Нафтекс". От 2007 до 2008 г. е начело на гръцкия "Левадиакос". Oт декември 2009 г. до лятото на 2010 г. работи в "Несебър". През март 2011 г. е назначен за старши треньор на "Черноморец", който води до края на сезона. От януари 2015 г. отново поема "Етър" и остава 2 г. начело на отбора. Така през 2017-а за последно работи като треньор.

Георги Василев откликна любезно на поканата на "24 часа" за интервю по повод днешния му 80-и рожден ден.

- Г-н Василев, във форма ли сте за 80-годишния юбилей, който ще празнувате днес?

- Да, мога да твърдя, че съм във форма. Имам настроение и желание за всичко, животът продължава на пълни обороти. Имам деца, значи имам перспективи.

- Оставам с чувството, че още имате мерак, тръпка и хъс за треньорска работа, така ли е?

- Още живея с голямата си тръпка футбола. Но нека сме реалисти! Треньорството е в миналото ми. Вече се дава  път на млади специалисти.

  Аз си обичам футбола, радвам се на успехите през този сезон на трите ни отбора в евротурнирите. Особено “Левски” наистина е изградил състав с качествени футболисти и показа добри игри в квалификациите за Шампионската лига.

- Като върнете лентата назад във времето, удовлетворен ли сте от свършеното във вашата професия?

 - Трудно може да се даде точен отговор. Постигнал съм нещо, безспорно е. Резултатите говорят. Със сигурност е могло и повече. Работата ми в клубовете, в които съм бил и у нас, и в чужбина, винаги е била с позитивна енергия, с настроение и високи цели. Е, имало е и разочарования. 

- Каква оценка си поставяте по десетобалната система?

- Колкото и нескромно да звучи - между 7 и 8, но повече клони към осмицата.

-  Ако не беше футболът, с какво щеше да се занимава Гочето?

- Не мога да си представя моя живот без футбол. Всичко друго е било второстепенно. 

- Имате шампионски титли с отборите на “Етър”, “Левски” (два пъти) и с ЦСКА. Коя е най-сладката?

- Еднакво ценни са ми. Все едно да имаш 4 рожби. Вярно, на първородната се радваш по особен начин.

В случая с “Етър”, провинциален тим, пробивът беше труден и тежък. Станахме шампиони,  защото всички, треньори и футболисти, бяхме като юмрук, стоварил се върху фаворитите. Явно всички сме били подготвени за този триумф.

Тогава изгряха играчи като Краси Балъков, Илиян Киряков, Цанко Цветанов, Бончо Генчев и покойния Трифон Иванов.

Момчета, които оставиха трайна диря в българския и европейския футбол.

- Лесно ли е да водиш последователно двата родни гранда и да ги направиш шампиони?

- Никак не беше лесно. Голяма конфронтация и чисто футболна омраза съществуваше в двата столични гранда. Попадаш в една враждебна обстановка, с доста неловки ситуации. Но аз съм професионалист и гоня целите си    с футболни аргументи по време на тренировки и мачове. Наистина беше много трудно, но не се оплаквам. Така човек се калява.

- Много са паметните мачове във вашата кариера и все пак кои се открояват?

- Наистина са много и не бих ги изброявал. Все пак се открояват тези в Германия с “Унион” (Берлин), в Европа с “Левски”   срещу “Глазгоу Рейнджърс” и “Вердер” (Бремен). В нашето първенство е излишно да споменавам, множко са.

- Доста запомнящ се е периодът ви начело на скромния тим на “Унион” (Берлин), който изведохте до Втора бундеслига и до финал  за купата на Германия. Какви са спомените ви от този период?

 - Спомени, спомени, както се казва в една популярна песен. Наистина ярки! Започнах почти от нулата. Посрещнаха ме двама фенове. Имаше само три реда пейки на стадиона. С много труд и ентусиазъм от всички в клуба изградихме къщичката си. Сглобихме отбор, който от третото ниво в Германия стигна до финал за купата срещу именития “Шалке 04”.

Смея да твърдя, без да се изсилвам, че бяхме напълно равностойни и при малко късмет можехме да сътворим сензацията.

В Бундеслигата в този период “Шалке 04” беше на второ място, на минимална разлика от лидера “Байерн”.

Няма как да не съм горд от това постижение, както и от факта, че влязохме и играхме във Втора бундеслига.

- Как се появи прозвището Генерала и това ласкае ли ви?

- Дойде от феновете. Интересно ми беше. Та аз в казармата не съм бил дори ефрейтор,  обикновен редник. Изведнъж генерал. Безспорно бях поласкан от уважението и респекта.

- Началото на славния път на Стилиян Петров и  Мартин Петров е именно при вас в ЦСКА. Какво видяхте тогава в тези тийнейджъри от провинцията?

- В онзи период ЦСКА беше много силен, добре комплектуван отбор. А аз взимам двама младоци на  по 16 и 17 години. Дори покойният Илия Павлов беше против. Видях много хляб в Стилиян и Мартин, много желание да станат сериозни имена във футбола. Не сгреших. После знаете как се развиха, в какви първенства играха с голям успех, в националния отбор също!

- Всеки треньор си има любимци в отборите които води. Да изброим някои от вашите?

- Не са никак малко и със сигурност ще пропусна някои. Трябва задължително да спомена Краси Балъков, Трифон Иванов и доста други от шампионския тим на “Етър”, обичал съм ги като свои деца. След това в “Локо” (София) Емил Гъргоров и Гошко Пеев, когото взех още като десетокласник. В ЦСКА са Ивайло Андонов, Адалберт Зафиров, в “Левски” Емил Кременлиев. Коце Видолов беше при мен в “Унион” (Берлин), а после го прибрах в “Левски”. Има, има и други, уважавам ги безкрайно.

- Продължавате ли да следите футболните срещи у нас и в чужбина?

- Иска ли питане? В нашето първенство следя мачовете и от Първа, и от Втора лига. Преди дни гледах на стадион “Ивайло” регионалното дерби между “Етър” и “Янтра”. Хубав двубой стана, интересен. Следя развитието на треньора на “Етър” Иван Иванов. Върви във възходяща линия. Чака го добро бъдеще.

- Има ли мачове, за които не искате да се сещате?

- Да. Единият със сигурност е с “Левски” срещу “Вердер” в Бремен. С “Унион” (Берлин) на финала за купата на Германия срещу “Шалке 04”, тогава ударихме две греди.

- Световното първенство пак мина без българския национален отбор. Казано накратко - защо?

- Не е от днес или вчера. Отдавна куцаме и вървим по надолнището. Тази тенденция датира още от световното в Щатите през 1994 година. Постигнахме исторически успех. Оттогава изоставаме, а другите масово ни изпреварват. Става все по-трудно да ги настигнем, но сме длъжни поне да опитаме. Ще трябва къртовски труд на всички нива и вземане на правилни решения.

- Заслужен ли е триумфът на Испания на световното?

- Категорично! Те играха най-равномерно, балансирано, мотивирано във всичките си мачове. За мен направиха едно изключително  силно първенство. Франция не оправда очакванията. Блеснаха футболисти като Кукурея, Олмо, Ямал, Родри.

В моите очи №1 си остава Меси, една футболна икона, футболен бог. Ненадминат!

- Как минава ежедневието сега на Георги Василев?

- Малко съм като в небрано лозе. Двете ми деца в момента са извън Велико Търново (става дума за щерките София (18 г.) и Гергана (13 г.) от украинската му спътница в живота Олга, също така има син Веселин и дъщеря Грета от брака си преди това). Опитвам се да компенсирам липсата им, защото наравно с футбола те са смисълът на моя живот.

- А какъв е сценарият за 80-годишния юбилей?

- Няма сценарий. Рутинно събиране за обяд в ресторант във Велико Търново с приятели, роднини, бивши футболисти.

- И накрая, какво си пожелавате, г-н Василев, Генерале?

- Да съм жив и здрав! Да съм човекът, който може още да помага на своите деца, да съм им опора.

Да продължавам да се наслаждавам на футболната игра.

На читателите на “24 часа” пожелавам много здраве и късмет. Бъдете позитивни и повече се обичайте!