• В нощта преди да загине неразбран, младият Еварист Галоа пише завещанието си за скритата симетрия на числата
• 7 страници, надраскани в трескава надпревара с времето: теория, която векове по-късно променя науката

Топла парижка нощ. Докато пясъчният часовник отброява последните му часове, 20-годишен младеж пише бъдещето на математиката. И вместо да се подготвя за битката, която го очаква на разсъмване, той се навежда над белите листове. До сутринта създава своето научно завещание. Трескаво написани 7 страници, на които описва идеи, доказателства и нови теореми. Години по-късно те ще бъдат разширени и показани на целия свят, за да променят разбирането на числата.

Завещанието му е адресирано до приятеля му Огюст Шевалие. В него се забелязва, че легендарният математик Еварист Галоа, който умира само на 20 г. в дуел, преработва трудовете си, които по-рано е изпратил във Френската академия на науките. Там обаче те са отхвърлени с мотива, че доказателствата му не са достатъчно подробни. И така той си отива недооценен приживе. Но е обявен за гений посмъртно.

Надпреварвайки се с времето, Галоа нахвърля последните си мисли, а в полетата неведнъж записва кратката, но почти болезнена бележка: „Нямам време, нямам време". Тези думи са свидетелството, че до крайния си миг той е мислил не за собствената си съдба, а за бъдещето на своите идеи. Именно в тази последна нощ младежът успява да остави след себе си наследство, което ще надживее цяла епоха.

Тези 7 страници подчертават както майсторството му в математиката, така и огромния натиск, който изпитва при обявяването на своите научни концепции, преди те да бъдат трагично отхвърлени.

В онези последни часове от живота си Галоа пише и още едно писмо. То е озаглавено "До всички републиканци" и звучи като прощално обръщение: "Моля патриотите и приятелите ми да не ме упрекват, че умирам не за родината си. Умирам жертва на една скандална кокетка. В една мизерна свада животът ми угасна. О, защо трябва да умра за толкова нищожно нещо, за нещо толкова презряно! Простете на онези, които ме убиха - те вярват, че постъпват честно."

14 години след смъртта му другият голям френски математик Жозеф Лиувил преглежда внимателно ръкописите му. Попълва липсващите звена в някои доказателства и публикува идеите на младия гений, превръщайки ги в достояние на научния свят. Ако съвременниците на Галоа не успяват да разпознаят величието му, историята поправя тази несправедливост. Днес цял клон на абстрактната алгебра носи неговото име. Известна е като "Теорията на Галоа", а самият той е признат за един от най-блестящите математици на всички времена.

Този забележителен ум обаче угасва през май 1832 г. Галоа участва в дуел, при който е смъртоносно ранен с куршум в корема. Изоставен на полето, той е открит случайно от селянин и откаран в болница. Въпреки усилията на лекарите няколко дни по-късно, на 31 май, умира.

И до днес обаче причината за дуела остава загадка. Една от хипотезите твърди, че младият републиканец е бил подмамен от правителствен агент. Според друга става дума за вътрешен конфликт сред политическите му съмишленици. Най-романтичната версия разказва за любовен спор около младата Стефани-Фелиси, дъщеря на лекаря в затвора, където Галоа е бил държан. Смята се, че математикът се изправя срещу приятеля си Першо д'Ербенвил, за да спечели сърцето й. Истината вероятно никога няма да бъде разгадана.

Но краткият му живот е сложна история за блясък, борба и трагедия. Забележителното математическо пътешествие на Галоа е преплетено с лични трудности и политически сътресения, оформяйки както кариерата, така и съдбата му. Въпреки преждевременната си смърт на 20 години той оставя незаличим отпечатък със своите новаторски приноси към абстрактната алгебра и математиката.

*Повече за този забележителен ум четете в брой 7 на списание "Космос".