Гледам децата, изправени пред съда в Пловдив. Нормални, красиви деца.

Ще кажа - най-вероятно добри деца.

Но... деца, убили човек.

Как се случва ли?

Прочетете "Повелителят на мухите" на Уйлям Голдинг.

Или "Айхман в Йерусалим" на Хана Аренд.

Всъщност не. Не те са убили човек.

Убийците са всички, които сееха омраза през тези години.

Които се смееха на убитите деца в Украйна.

Които казваха, че жертвите не са истински.

Които толерираха проявите на национализъм, фашизъм.

Които призовавате към насилие, тук.

Които крещите - марш оттук!

Които коментират за жертвите - търсели са си го.

Които игнорират убийствата и насилието срещу жени.

Които ръкопляскат на атаките на нео-нацисти над уязвими малцинства.

Които се подиграват над по-слабия, по-уязвимия.

Които насъсквате хората един срещу друг.

Учителите в училищата.

Професорите в университетите.

Съставителите на учебници.

И най-вече - липсата на съд, полиция, правителство.

Оправданията, че нас това не ни засяга.

Че винаги друг е виновен.

Че те са най-великите, най-моралните, най-честните.

Че винаги казват истината.

Мога да предвидя - това няма да е последният случай.

(От фейсбук)