Когато го срещнах за първи път, бях на 11 години.

Беше в Пионерския театър в Двореца на пионерите. Ники Априлов беше направил с нас - децата актьори: двете Марии, Явор, Венко, Владо, Невена, Ясен, Йоско, Искра, Гергана... „Анини приказки".

Спомням си вълнението, с което очаквахме автора на нашата премиера.

И той дойде.

Смя се. Поздрави ни с онова спокойно присъствие на добрия човек, човек, който е готов да даде на детето цялото си доверие.

През годините го четях.

Понякога спорех наум с него за дадена позиция, понякога потъвах в стиховете му.

Поглъщах думите му.

Срещахме се, разговаряхме.

Стефан Цанев е от онези редки събеседници, с които можеш да говориш за всичко.

Човек, надживял обиди, его, признания и хули.

Цялостен човек.

Такъв ще го помня.

Такъв беше и при последната ни среща във Варна - не бързащ, спокоен, мъдър.

Да е здрав и да пише!

Никога няма да ми омръзне да го чета.

#стефанцанев #90ходини

*От фейсбук