• На бригада извънредният труд и квалификацията носят по-високи доходи. У нас всичко зависи от оборота и щедростта на клиентите

Българите продължават да избират Съединените щати като една от най-предпочитаните дестинации за сезонна работа. Макар първоначалната инвестиция за виза, самолетни билети и престой да надхвърля 3000 евро, трите-четири месеца отвъд океана често носят значително по-високи доходи от един сезон труд по родното Черноморие. Но почти винаги има едно условие - много извънредна работа.

Любопитното е, че въпреки хилядите километри разстояние между България и САЩ, сезонната работа и на двете места има една обща характеристика. Истинските печалби не идват от заплатата.

"Идеята за работата в Америка е, че събираш повече пари именно от бакшишите", разказва пред "24 часа - 168 истории" студентката Екатерина Тошкова, която прекарва три месеца като касиер в щата Ню Джърси.

За летния сезон на 2025 г. мобилното приложение, през което работодателят изплаща възнагражденията, показва, че е заработила близо 14 хил. долара (около 12 хил. евро) преди облагането с данъци. След приспадането им остават приблизително 9000 долара.

В тази сума обаче не влизат разходите за визата, самолетните билети, транспорта и първоначалния престой, които още преди заминаването надхвърлят 3000 евро.

За разлика от България в САЩ бакшишите също подлежат на данъчно облагане. В ресторантите клиентите обичайно оставят между 18 и 20% от стойността на сметката, а в много търговски обекти терминалите автоматично предлагат 10%, 15% или повече при плащане с карта. Именно затова реалният доход е по-висок, но и данъчната тежест също расте.

По Българското Черноморие ситуацията е различна. Бакшишите не са задължителни, а в повечето случаи остават извън официалното счетоводство. Така сезонните работници често се осигуряват на минимална заплата, но реално прибират значително повече.

"Заплащането за сезонната работа винаги е било добро, поне при мен. Работата ми като сервитьор на морето е доста по-добре платена от тази в родния ми Средец. С парите от сезона години наред живеех през останалата част от годината. После взимах обезщетение от бюрото по труда три месеца, а до май една

минимална заплата ми стигаше", казва Димитър Стоилов, който вече две десетилетия работи като сервитьор.

През всичките тези години твърдото му възнаграждение почти не се променя. Осигуряван е върху минималния осигурителен доход за бранша, който през началото на летния сезон миналата година е 1077 лв. (около 550 евро). Основната разлика идва от процента върху оборота, който се увеличава с натрупания опит. Ако преди е успявал да се прибере след сезона с около 5000 евро и да не работи през зимата, днес инфлацията вече не му позволява подобен комфорт.

Работното ежедневие също почти не се е променило - минимум 10 часа на ден, без почивен ден в разгара на сезона, но с осигурени квартира и три хранения.

В Америка подобни условия далеч не са гарантирани.

По време на престоя си в Щатите Екатерина живее в къща с още 19 души и плаща по 150 долара седмично за наем. Работодателят не осигурява храна по време на смяната, въпреки че договорът е за минимум 40 работни часа седмично. Почасовото възнаграждение е 14,5 долара, но именно извънредният труд превръща сезона в доходоносен.

"Около 4 юли работех по 65 часа седмично. След 40-ия час ставката ми ставаше 20,5 долара на час, без бакшишите", разказва тя.

Данъчната система в САЩ също крие изненади. По време на сезона работодателят удържа данъци, но окончателната равносметка идва едва при подаването на данъчната декларация между февруари и април на следващата година. Тогава човек може да се окаже с доплащане заради щатски данък или здравни осигуровки, но има и случаи, в които получава обратно надвнесени суми.

Някои щати дори не събират щатски подоходен данък. Сред тях е Аляска.

"Нефтените компании плащат голяма част от щатските данъци, защото там има огромни природни ресурси. Но животът в Аляска съвсем не е лесен - студено е, тъмно е и буквално се бориш, за да оцелееш", казва Петя Кардамова.

Само на 25 години, тя вече има няколко сезона зад бара - както по Българското Черноморие, така и в САЩ. През лятото на 2025 г. работи за един от най-големите туристически оператори в Аляска - компания с близо 150-годишна история, започнала като круизен превозвач, а днес част от международен туристически концерн за милиарди долари.

"Те отлично знаят, че наемат източноевропейци за лятото и трудът ни струва по-малко, отколкото този на американците. За нас обаче тези пари пак са много добри, защото в България трудно могат да се изкарат", казва Петя Кардамова.

След края на сезона тя се прибира с над 34 хил. долара (почти 30 хил. евро). Цената обаче е сериозна – десетки извънредни часове всяка седмица.

"Имаше две седмици, през които направих близо 160 часа. Половината се плащаха по стандартната ставка, а останалите - с 50% увеличение. Въпреки това аз нямах най-доходоносните вечерни смени. Те се даваха на колежката ми, която вече беше работила там предишното лято."

Кариерата в американския ресторантьорски сектор обаче не зависи само от стажа.

За някои позиции се изисква и квалификация.

Петя започва като бъсър - помощник-сервитьор, който отсервира масите. След три седмици споделя, че има опит като барман в България, а работодателят дава шанс да се премести зад бара. За тази позиция обаче първо трябва да изкара задължителен онлайн курс, да издържи тест и да плати около 50 долара за сертификат.

Това е една от съществените разлики с България.

"Работила съм няколко сезона на бар в Синеморец и заплатата почти не се променяше. Единственото изключение беше ковид лятото, когато всички почиваха по нашето море. После всичко се върна постарому – извънредният труд не се плащаше, а доходът зависеше основно от оборота и бакшишите."

Условията у нас обаче имат своите предимства - работодателят осигурява квартира, две хранения и жилище на пешеходно разстояние от работното място.

В Аляска храната също е осигурена, но общежитието струва по 110 долара седмично и се намира на около половин час път. Компанията предоставя автобус веднъж на час, а ако човек го изпусне, остава само една възможност.

"Ставах в 5,30 сутринта, за да хвана автобуса. Два-три пъти го изпуснах с няколко минути и тогава разчитах на стоп. За щастие, винаги някой спираше."

След края на сезона идва и времето за пътуване. "От Ню Джърси няколко пъти ходих до Ню Йорк, Пенсилвания и Вашингтон. Влакът струваше около 20 долара в посока. До Флорида летях със самолет - билетите не бяха скъпи, но хотелите и такситата излязоха доста повече", разказва Екатерина.

По данни на американското Бюро по транспортна статистика средната цена на вътрешен самолетен билет в САЩ е около 388 долара, без включен допълнителен багаж - разход, който почти всички сезонни работници от България правят поне два пъти.

В крайна сметка сезонната работа в Америка невинаги носи по-висока печалба сама по себе си. Истинската разлика идва, когато има извънреден труд, квалификация или позиция, която позволява повече бакшиши. На Българското Черноморие формулата остава по-различна - основният доход продължава да зависи от оборота на заведението и щедростта на клиентите.

"Днес ресторантьорското образование почти не влияе на заплащането у нас. На мен ми беше полезно само веднъж - когато кандидатствах за работа в хотел в Слънчев бряг. Там искаха диплома, защото иначе щяха да ме назначат като помощник-сервитьор, а това означаваше и по-ниско възнаграждение", обобщава Димитър.