Димитър Димитров кани хора от Нова Зеландия, Австралия и Нидерландия на възраст от 22 до 37 г.

Доброволци от чужбина идват, за да се включат в гасенето на пожари у нас, ако това се наложи. Домакин им е Димитър Димитров от Кюстендил, който иначе развива бизнес в IT сферата. От десетина години той е изградил своя противопожарна бригада в село Еремия, непрекъснато я допълва с нова техника, а

при локализиране на огъня вече помага и

изкуственият интелект

Посветил се е изцяло на превенцията на горските пожари и борбата с тях. Влага собствени средства в оборудването на противопожарната база.

“Лятото е в разгара си и се готвим да посрещнем пика на поредния пожарен сезон. Още преди няколко месеца поканих доброволци от Нова Зеландия, Австралия, Нидерландия, Италия. Те са на възраст от 22 до 37 г. Трима вече са при мен. Успях да ги разходя, за да видят българската действителност. Имат различни професии – единият се занимава с поддръжка на електропреносни мрежи, други работят в областта на софтуерното инженерство. Всички обаче са отдадени на доброволчеството и са помагали в гасенето на пожари в страните си”, разказва Димитров.

Съчетавали тази дейност с пътувания и опознаване на различни държави, а обмяната на опит с тях ще е полезна. Някои ще останат месец, други по-малко, каквато възможност имат. Тази година

няма да каня българи, защото те ще са нужни

на своите формирования

по места, допълни бизнесменът.

Миналото лято е било много тежко за хората от неговата бригада. Решаваща е била намесата им при пожари в община Невестино, защото са ги засекли още в първите минути и са реагирали незабавно. При гасенето на трите огромни пожара в Рила пък са участвали с каргодрон и осигуряване на вода и километри шланг, тъй като фронтът е бил много голям.

Не позволява на неговите хора да гасят пожари, без да присъства, и е прекарал денонощия наред високо в планината. Казва, че се случва да не види сина си и по два месеца, защото се връща от един пожар и отива на друг с техника и екипировка.

В един момент в базата царял хаос – купища ползвана екипировка, която се нуждаела от почистване и подреждане. За да не се случи и това лято така, решил да наеме на работа за август и септември двама души на заплата от по 1500 евро месечно. Те ще са в полевия офис, ще почистват техниката, ще извършват и диспечерска дейност.

Предлага безплатно

настаняване, храна, напитки

и няма да имат никакви битови разходи, но трябва да владеят свободно английски език, за да се разбират с чужденците доброволци. След като пуснал съобщението в профила си във фейсбук, за 4 часа десетки се обадили с желание да работят при него. Сега преглежда съобщенията и ще избере двама.

Бизнесменът е приел опазването на горите от пожари за своя кауза и влага в това цялото си време и енергия. Апелира това да стане кауза за повече хора, защото тогава усилията ще се отплатят ако не на нас, то поне на децата ни.

Казва, че това не му е работа, но е задължен пред своето и пред всички наши деца да се опази гората, а борбата с горските пожари не е сезонна работа и не включва само гасене.

Най-важното са превенцията

и бързото локализиране

След това самото пожарогасене ще отнеме малка част от времето и усилията. Заради това и той инвестира във възстановяване и поддръжка на горски пътища, коси противопожарни полоси. Казва, че при гасенето достъпът до вода е сред най-необходимото.

“Имаме всякакви машини – високопроходими пикапи с противопожарни системи, амфибии, цистерни, товарни дронове, километри шлангове. Всичко това обаче става недостатъчно, когато свърши водата. Ако се разходите в района на базата ни в края на село Еремия, ще забележите едни бели цилиндри, накацали буквално на всяка чука. Това са резервоари с обем 3000 литра всеки. Наскоро установих, че някой е отворил крана на един от тях и водата е източена.

Наблизо открих бетонен резервоар, вероятно от времето на ТКЗС, но беше занемарен и пълен с отпадъци. С колегите го почистихме и напълнихме с вода. Сега е на разположение на пожарникарите от Кюстендил, на горските работници от Невестино и на нашата пожарна служба там има бетонен резервоар с 15 хил. литра вода.

При пожар няма да губим час за

презареждане, а ще пълним за 5 минути

пожарните и те ще се връщат на фронта”, допълва бизнесменът. Казва, че бързото локализиране на мястото на огъня е едно от най-важните неща.

“Дори ако горят 20 квадрата трева, докато се види пушек и се подаде сигнал, докато се установи мястото, тези 20 квадрата може да са станали 200 или 2000. Затова инвестирам в изграждане на противопожарни обсерватории, разработвам базирани на изкуствен интелект системи за анализ на информацията, закупувам адекватна техника, комуникационно оборудване, товарни дронове, километри специализирани шланговe.

Изграждам мрежа от пожарни кранове и резервоари на отдалечени от водоизточници места, имам високопроходими цистерни и водоноски”, разказва Димитров.

Служителите на пожарната и Югозападното държавно предприятие са запознати с всичко това, знаят какъв е неговият капацитет и

редовно го

викат на помощ

Целта му е да открива пожарите в рамките на две минути след възникването им, подава сигнал, за да могат пожарните служби да реагират навреме, докато засегнатата площ е малка.

“Всекидневие е да засичаме източници на дим. В повечето случаи става дума за горене на отпадъци, но изкуственият интелект преглежда изображението и след като установи димен стълб, ме информира. Имаме с пожарната и горското стопанство телеграм канал, в който общуваме. Щом чуя на телефона звуковия сигнал, спирам другата работа. Правя прецизна геолокация и установявам най-бърз проходим маршрут до мястото.

Въпреки видеонаблюдението и камерите с голямо оптично приближение изпитваме трудности в определянето на причината за даден димен стълб – дали е пожар, или е контролирано горене. Трябва

да се сложи край на контролираното

изгаряне през пожароопасния сезон

Всеки трябва да разбере, че горенето на каквото и да е на открито не просто е опасно, не просто унищожава природата, но и създава грижи на огромен брой хора.

Има закони и правила. Щом кметът на едно населено място е издал заповед, че не може да се пали огън на открито, а някой прави това, пожарникарите да отиват на място и да го глобяват.

Освен тежката техника има и товарни дронове, които позволяват на недостъпни места да се пренасят до 80 кг оборудване и вода. В момента неговите противопожарни кули с камери наблюдават терен от около 1000 кв. км, основно в Кюстендилска област, Радомирско, Трънско и части от Северна Македония край границата.

Бизнесменът подготвя инсталиране на такива кули на нови локации – Копитото, връх Ботев, Петрохан, връх Снежанка, връх Ореляк. Води разговори с Националния парк “Рила” да постави и на връх Исмаилица в Рила, където често падат мълнии и възникват пожари на недостъпни места.

Разработил е и 4 мобилни съоръжения, които поставя на частни терени в планината с добра гледка. Казва, че една стационарна обсерватория струва около 50 хил. евро, а в страната имало доста такива, поставени по европейски програми, на цени няколко пъти по-високи, които не функционират и не предават никаква информация.

Мобилни съоръжения за засичане на горски пожари