Депутатите от ГЕРБ Владислав Горанов, Теменужка Петкова и Красимир Вълчев официално внесоха жалба срещу бюджет 2026 в Конституционния съд. Подкрепа за това партията на Бойко Борисов е получила от "Продължаваме промяната".

"Претендираме противоречие с принципите на правовата държава, охранявани от чл. 4 от конституцията, и предимството на международното законодателство пред националното. Надявам се, както заяви съда, бързо да получим неговото мнение дали исканото от нас установяване на противоконституционност ще бъде кредитирано от конституционните съдии", заяви Горанов.

"Не може съществуващите фискални правила, описани в закона за публичните финанси, с лека ръка да бъдат нарушавани, въпреки че законодателната инициатива на правителството в частта "Финанси на държавата" да е резервирана за изпълнителната власт, не може да се управляват в нарушение на закона. В противен случай защо съществуват тези правила и закон за публичните финанси", запита бившият финансов министър от ГЕРБ.

Според него освен опасностите за обществото от големия дълг и дефицит, стоят "претенции към основни принципи на субординация към основните власт".

"Трябва да се има предвид и закрепеното в договора за функциониране на ЕС и протокол № 12 към него изискване държавите да спазват Пакта за стабилност и растеж и да поддържат дефицит до 3% - нещо, което България е приела като ценност", заяви Горанов и обясни, че именно заради това претендират за нарушение на чл. 5 ал. 4 от основния закон.

Основните критики на ГЕРБ са именно противоречия със закона за публичните финанси и дефицита от 5,7%.

Той обясни, че жалбата е подписана от 50 народни представители (за жалба пред КС са нужни подписите на поне 48 депутати - б.р.), като подкрепа е била получена от "Продължаваме Промяната". За очакваната жалба и от ПП Горанов заяви, че най-вероятно ще "върнем жеста на Асен Василев" и ще подпишат и тяхното оплакване.

От КС обяснили, че най-вероятно през септември ще имат отговор на мотивите на ГЕРБ.

"Отмяната на едни грешни норми възстановява някакви принципи на по-добро управление, защото със 131 депутата ти можеш да си прокараш какъвто бюджет искаш. Ако се отмени този закон, действа стария удължителен бюджет", обясни още Владислав Горанов.

Във вторник от "Продължаваме промяната" проведоха продължителна среща с президента Илияна Йотова във връзка с искането им тя да наложи вето на план-сметката за 2026 г. Лидерът на ПП Асен Василев призова за това още миналия петък, когато бюджетът бе приет на второ четене от депутатите от "Прогресивна България".

След срещата Василев заяви, че ако Йотова откаже да наложи вето, ще внесат жалба в Конституционния съд. В сряда президентът направи изявление и обоснова решението си да не наложи вето на бюджета.

"Въпреки забележките по някои от параметрите на бюджета президентската институция не може да допусне повече институционална и финансова несигурност в държавата. Ние сме единствената страна в ЕС, която работи в тези финансови условия. Връщането на закона за ново обсъждане би поставило под още по-голям риск финансите на държавата и след 1 август 2026 г.", бяха мотивите на Йотова. 

Тя бе категорична - след две удължавания на бюджета и задействана от Съвета на ЕС процедура за свръхдефицит България не може да протака. Тя напомни, че има над 3 млрд. евро, които не са разплатени. В тях влизат задължения, поети в предишни години - от парите на общините до сключване на извънсъдебни споразумения с фирми и компании заради неполучени пари за вече изработеното от тях.

"По този въпрос очаквам министерства, агенции и общини да допълнят картината. Сега обаче настъпи моментът за плащане на старите сметки", каза държавният глава.

План-сметката за 2026 г. бе приета с гласовете на "Прогресивна България". "За" гласуваха 125 депутати от управляващата парламентарна група. "Против" бяха 84 депутатите на ПП, ДБ, ДПС, ГЕРБ и "Възраждане".

Управляващите оттеглиха предложението си за таван на заплатите в държавните дружества, не промениха позицията си и при прегласуване на текст, който отменя формулата за минималната заплата и на практика я замразява до изработването на нова.

Близо 79 предложения на опозицията не бяха подкрепени от комисията и не получиха шанс и в зала. Не минаха текстове за минималната заплата, за таван на заплатите в бордове на държавни дружества, за увеличаване на майчински през втората година, за нови данъчни облекчения на млади семейства.

Не бяха приети за промени в приходната и разходната част на законопроекта за държавния бюджет за тази година. Отхвърлени бяха и предложения за допълнителни средства за увеличение на ученическите стипендии.

Финалният вариант на бюджета предвижда приходи, помощи и дарения в размер на 49,6 млрд. евро и разходи за 56,8 млрд. евро. Очакваният икономически ръст е 2,6 % и средногодишна инфлация от 4,3%.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа" . Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро или 30,1% от БВП.

Така, шанс да се разминем с процедурата по свръхдефицит вече няма. Държавата трябва да представи фискален план в ЕК за устойчивост на публичните финанси.