• България още затъва в пластмаса, докато Руанда, Кения и Танзания показват как се прави истинска екологична революция

Тя виси на клона от зимата. Никой не я маха, защото никой не я забелязва. Найлоновата торбичка вече е най-успешният камуфлаж в природата. Макар че не се слива с пейзажа, всички отдавна са спрели да я разпознават като проблем. Но ако измерим замърсяването не в тонове, а в равнодушие, пликчето ще се окаже безспорен шампион. Може да се вее с месеци по дървета, да се носи из улиците, реките и езерата и всичко някак минава в графата "напълно нормално".
Те струват стотинки, използват се средно по 15 минути, но след това не могат да се разградят между 10 и 500 години в зависимост от пластмасата. Въпреки че България е член на ЕС и следва европейските политики за ограничаване на тези отпадъци, страната ни продължава драстично да изостава в промяната на потребителските навици. Нещо повече - по данни на Евростат ние сме единствената държава в ЕС, в която делът на пластмасовите отпадъци надвишава този на хартията и картона.
Всяко второ българско семейство има шкафче за
торбички,
което почти винаги само се пълни и почти никога нито една найлонова торбичка не се използва втори път. Звучи невероятно, но някои от най-бедните държави в света вече направиха това, което на нас все не ни се удава.
Когато става дума за екология, повечето хора очакват богатите страни да дават пример, но сме свидетели на парадокс. Африка се превърна в световен лидер с драстичните си ограничения върху пластмасата. От общо 54 държави на континента 34 вече имат различни форми на строги ограничения върху найлоновите торбички, а 16 са наложили пълна забрана върху употребата им. Това означава, че близо две трети от африканските държави вече са предприели по-сериозни мерки от много европейски страни като Полша, Унгария, Чехия, Словакия, а дори и Испания, и Италия. Все държави, които разчитат предимно на такси и доброволно намаляване на употребата, без да въвеждат строги забрани.
Затова, ако някой заслужава да бъде наречен световен шампион в битката с найлоновите торбички, това безспорно е Руанда. Още преди повече от 15 години страната забранява небиоразградимите пластмасови торбички. Днес те не могат да бъдат произвеждани, продавани или внасяни в страната. Проверките започват още на летището и ако турист пристигне с някакъв плик, той се конфискува на границата. Столицата Кигали редовно попада в класациите за най-чистите градове в Африка именно заради тези правила.
Друг рекордьор е Кения. В страната преди реформата се използват около 100 милиона торбички годишно. През 2017 г. държавата предприема една от най-строгите забрани в света. Всеки, който произвежда, продава или използва пластмасови торбички, получава глоба, която стига до 38 000 долара или 4 години затвор.
През 2019 г. Танзания също обявява, че влизането в страната с найлонови торбички вече е невъзможно.
14 години преди това една от първите държави в света, въвела пълна забрана върху пликчетата, не е Люксембург или Дания например, а Еритрея - малка държава в Източна Африка.
Какво прави Европа? ЕС все още е далеч от подобни рестрикции и избира поетапен подход. От 12 август 2026 г. започва да се прилага новият Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR), който въвежда единни правила за всички държави членки. Част от изискванията са опаковките да бъдат по-лесни за рециклиране, да се намали излишната пластмаса, да се увеличи повторната употреба и постепенно да се ограничат някои пластмасови опаковки за еднократна употреба.
Целта е до 2040 г. отпадъците от опаковки в ЕС да намалеят с 15%
спрямо нивата от 2018 г. България все още е далеч от тази цел. Данните на Европейския съюз, публикувани през м.г. за ситуацията през 2023 г., сочат, че страната потребява приблизително 800-850 милиона торбички годишно. Въпреки че страната са въведени изискванията на европейската Директива за пластмасовите торбички още преди няколко години, резултатите са незадоволителни. Европейската цел е до края на 2025 г. потреблението на леки пластмасови торбички да не надвишава 40 броя на човек годишно. Реалността обаче е различна. През 2020 г. средното потребление в Европейския съюз е 88 торбички на човек, през 2021 г. спада до 77, през 2022 г. - до 66,6, а по последните публикувани данни за 2023 г. достига 65 торбички на човек. Тоест ситуацията в ЕС постепенно се подобрява, но все още е далеч от поставената цел. За съжаление, не така стоят нещата в България. Последните официални данни у нас показват, че
потребяваме около 130
пластмасови торбички на
човек годишно - над три пъти повече от европейската цел
И два пъти над средното за ЕС. Това означава, че страната ни продължава да бъде сред държавите двойкаджии. Причината не е липсата на законодателство, а неговото прилагане.
У нас ограниченията основно са икономически - чрез продуктови такси и насърчаване на алтернативи. Това означава, че торбичките не изчезват от пазара, а просто са малко по-скъпи, което не винаги променя потребителските навици. Необходимите мерки са известни от години - по-строг контрол върху търговците, постепенно премахване на най-разпространените торбички за еднократна употреба, стимули за многократните алтернативи и национални информационни кампании, които да променят поведението на потребителите. Именно към това са насочени и новите европейски правила, които започват да се прилагат поетапно.
Затова може би най-важният въпрос вече не е дали България има нужда от още стратегии и директиви, а дали е готова да приложи на практика това, което африканските страни с далеч по-малко средства и ресурси направиха преди повече от десетилетие.