"По-малко туризъм и повече живот!"

Под този лозунг протестират жителите на Майорка, които вече ненавиждат ежедневието си в пика на летните ваканции и притиснати от всички страни от омразни туристи. И затова в този протест те крещят направо в лицата на гостите.

Светът все по-ясно се дели на места, където местният живот се срива заради свръх туризъм и други, където питат "Къде са ни туристите?"

Въпросът все по-отчетливо звучи така: чий е интересът от туризъм и за да се случва успешно, какво да съдържа? Мястото ли привлича хора или местните хора създават желано място?

Много харесвам основанието защо 80% от всички китайски туристи, които посещават САЩ, отиват на Ниагарския водопад. След като години и години наред американците отчитали този феномен, накрая някой се сетил да попита "Защо точно там?"

Оказало се, че в китайските учебници по география за пети клас, първият урок за Америка започва със снимка на Ниагара. Така китайците приемат, че не са стъпили в САЩ, ако не са поднесли лицата си под пръските на водопада.

Оттогава всеки голям национален парк в Америка се подмазва по всички възможни начини на китайското образователно министерство с надежда да промени илюстрацията в учебника за пети клас, но още никой не е успял 😁

В света главоломно расте броят на местата, където посещението е само с квоти и те се разпродават месеци, а понякога и година по-рано. В Южна Америка отдавна пазят националните паркове със стриктна дисциплина на допуск и с жестоки глоби и дори затвор при особено груби нарушения.

От опит знам какъв ад е изпращането на залеза на Санторини: на позиция се застава около три часа по-рано, на самия ръб на скалата, не се мърда оттам, защото връщане после няма. Над 2 хиляди души стоят прави, мнозина са със стативи, постоянно расте броят на хората с дронове. Пълна лудница.

Вече всеки турист, който пристига с кораб на Санторини, плаща вход по 20 евро, но това пак не ги спира. И по 100 евро да го направят, хората няма да изчезнат. Животът на местните е ад.

Движението по уличките и стълбичките на острова е мъка - човек в човек, рамо до рамо.

В Париж обаче е най-голямата гъстота на туристи на квадратен километър в Европа: над 400 000 души. Само който не е опитал по права линия да се качи по стълбите на Сакре Кьор не знае какви маневри трябва да прави изобщо да се добере до горе. А там, с предварително закупени билети, на опашка се редят около 300 човека, а понякога и повече.

В света се увеличават хората, които предпочитат да посетят интересни места в дъждовни сезони и когато времето е лошо само заради шанса да са видели нещо.

За снимка на фона на Тадж Махал на място се отива в 5 сутринта, но все повече са хората, които отиват и в пет без петнайсет.

В центъра на Прага азиатските булки се редят за снимки пред часовниковата кула от 5,30 сутринта - чакат на опашка.

Дубровник държи рекорда в Европа с над 27 туристи на един местен жител. Тесните улици на стария град се задръстват напълно от круизни пътници и фенове на сериала "Игра на тронове".

Историческият център на Венеция с население под 50 000 души приема около 30 милиона посетители годишно. Градът въведе дневна такса за еднодневни туристи и ограничи размера на туристическите групи.

Барселона е център на най-мащабните анти-туристически протести. В отговор местните власти обявиха планове за пълна забрана на туристическите апартаменти Airbnb до 2028 г.

След войната в Хърватия, общините наредиха на жителите, където искаха да развиват туризъм, да направят красиви градинки пред домовете си и да сложат саксии по прозорците. Оказва се, че някои селища започват да генерират туристопоток само заради това.

В световен мащаб големи корпорации по маркетинг опитват да пренасочват потоците на пътуващите с измислянето на нови туристически моди: Staycation, Literary Trips, Longevity and Retreat.

У нас обаче темата е цената на таратора и цацата. И тя идва от самите недра на бизнеса. Именно той не създава увлекателната история заради която храната да е част от деня, а не тема на деня.

Накратко: туристическият бизнес е сред най-трудните, енергоемки, наустойчиви и зависими от всичко друго под слънцето. Дъжд, вятър, катаклизми, пътища, услуги, маркетинг, сигурност, публично поведение, състояние на сграден фонд - всеки детайл от ежедневието рефлектира директно върху туризма.

България в момента е в изключително изгодна изходна точка: мирна, спокойна, без криминални опасности, достатъчно зелена и запазена (стига човек да иска да гледа в такава посока). Сега е моментът някои безценни места да влязат в схемата на квотите, а други просто да бъдат разказани. Що се отнася до културата, която срещат туристите - тя е грижа на бизнеса.

*От фейсбук