Какво ще се случи, ако хутите затворят пролива Баб ал-Мандеб?

 В района на Червено море, където се намира проливът Баб ал-Мандеб, се наблюдават признаци на конфликт с широко глобално въздействие, като се има предвид стратегическото значение на този пролив, през който преминават между 12 и 15 процента от обема на световната морска търговия.

Проливът, чието име, което означава „Портата на сълзите", е обгърнато от много легенди, е подложен на ожесточени атаки от страна на хутите в Йемен, които набелязват международните товарни кораби, преминаващи през него към Червено море и насочващи се към Суецкия канал. Първо те правеха това под претекст, че подкрепят палестинците в разгара на войната в Газа. Атаките при Баб ал-Мандеб подтикнаха тогава коалиция, водена от САЩ и Великобритания, да нанесе военни удари срещу хутите, подкрепяни от Иран, с цел защита на свободата на международното корабоплаване.

В сърцето на бурята

Йемен днес е в състояние на напрежение, защото съществува вероятност от мащабно ескалиране на конфликта след като хутите обявиха миналия понеделник, че примирието е приключило, заради кризата с иранския самолет и нанасянето на няколко удара по международното летище в Сана, с цел да се попречи на кацането му. Хутите отговориха с обстрелване на летището в Абха, в южната част на Саудитска Арабия, като предупредиха авиокомпаниите да не прелитат през саудитското въздушно пространство. Сценарият за затваряне от страна на хутите на стратегическия пролив Баб ал-Мандеб отново излиза на преден план. И възниква въпросът: имат ли хутите оперативната способност да затворят напълно пролива?

Корабният трафик в Баб ал-Мандеб е изправен пред нови заплахи, след като Иран призова своите съюзници хутитите да се подготвят да блокират преминаването на петролни танкери през Червено море, ако САЩ нанесат удари по иранската електроенергийна мрежа или други енергийни съоръжения.

Ако хутите отговорят на искането, конфликтът, предизвикан от Техеран в пролива Ормуз, може да се пренесе в един от най-важните морски коридори между Азия и Европа.

Хутите вече са извършили десетки нападения срещу търговски кораби в Червено море и пролива Баб ал-Мандеб, като "натиск за прекратяване на войната в ивицата Газа". Тези нападения доведоха до промяна на маршрутите на търговските кораби, така че да се избягва Червено море, и накараха САЩ и европейски държави да разположат военноморски сили за защита на корабоплаването.

Според оценки, едновременното блокиране на проливите Ормуз и Баб ал-Мандеб сега излага на риск световна търговия на стойност около 10 милиарда долара дневно, като освен това спира близо една четвърт от световните доставки на нефт и газ, според изследователската платформа „Обзървър".

Хутите са неспособни да установят пълен контрол над пролива Баб ал-Мандеб

В интервю за „Ал-Араби ал-Джадид" военният анализатор Али ал-Сахиб изразява мнението, че хутитите имат способността да ограничат търговското движение в пролива Баб ал-Мандеб, но не и да го затворят напълно, тъй като има много фактори, които пречат.  Той посочва, че хутите не са успели да постигнат това дори в разцвета на силите си, така че как биха могли да го направят след безпрецедентните удари, на които бяха подложени през 2025 г. от САЩ и Израел, които значително са намалили капацитета им и са нанесли големи щети на стратегическите активи на групировката. Той добавя: „Може би са ги възстановили, но се страхуват да не ги загубят отново, а ударите срещу тях наистина ще се повторят, ако се осмелят да предприемат подобно действие."

До този момент Съединените американски щати са използвали в настоящата си война срещу Иран повече от 20 различни военни системи, сред които стелт бомбардировачите B-2 Spirit на ВВС, изтребителите F-22 Raptor и F-35 Lightning II, самолетите за електронна война EA-18G Growler, безпилотните самолети MQ-9 Reaper за изстрелване на ракети и високомобилната ракетна система M142 (HIMARS), но най-много внимание привлича фактът, че американските военни все още се въздържат да разкрият скрит арсенал от оръжия, които, според военни анализатори и специалисти по военни въпроси, ще бъдат използвани в „подходящото време и място". Американското военно командване потвърди в изявление, че разполага със „специални способности", но те ще бъдат използвани в битка по-късно и не могат да бъдат споменати в момента.

Специално оборудване

В този контекст американски военни експерти най-накрая разкриха, че има оръжия, разработени от САЩ специално за войната срещу хутитите в Червено море, а американските военни обявиха имената на някои от тези оръжия, докато много от тях остават в списъка на секретните оръжия, за които военните анализатори и наблюдатели смятат, че ще бъдат използвани именно в решаващата битка срещу хутите.

Американското военно ръководство осъзнава, че хутите са „последния патрон" на Иран във втората му война срещу двете най-големи военни сили в днешния свят – Съединените американски щати и Израел – и че те представляват коза на Иран, чрез който страната се надява да реши изхода от войната.

Противодействия

Анализаторът от вашингтонския офис на компанията „Джеймс Ю.С.А.", специализирана в областта на отбраната, Майкъл Фаби, разкри, че американският флот е извлякъл много полза от опита от предишната война в Червено море и че със сигурност е „включил тези поуки" в контрамерките, които подготвя за решаваща война срещу тези бойци, Битката с хутите в Червено море през последните години, според Фаби, „беше най-тежката, водена от САЩ след Втората световна война", поради което бяха разработени нови системи за тази война, сред които бойната система „Иджис", с която са оборудвани американските разрушители, за да се противопоставят на ракетите с крива траектория, които използват хутите.

И други анализатори изразяват съмнения относно способността на хутите да затворят напълно пролива Баб ал-Мандеб, дори и да са в състояние да провеждат спорадични атаки и да повишат нивото на риск за преминаващите кораби.

Ибрахим ал-Малик, автор и изследовател в областта на стратегическото управление, заявява пред Ал-Хура.нет, че групировката може да организира атаки или да повиши разходите за преминаване през пролива, но затварянето му изисква военни и логистични способности, както и контрол над морското пространство, с които тя не разполага.

Остров Перим (известен още като Барим или Майюн), се намира в сърцето на пролива Баб ал-Мандеб, при южния вход към Червено море. Това е малък вулканичен остров, но той разделя пролива на два канала, което му придава уникално местоположение за наблюдение на корабното движение, както и на линиите за снабдяване и енергоснабдяване.

Проливът се разделя на два канала, разделени един от друг от острова: тесен източен канал, известен като „Баб ал-Искандер", чиято ширина не надвишава около три километра, а дълбочината му е около 30 метра, и по-широк и по-дълбок западен канал, чиято ширина достига около 25 километра, а дълбочината му надвишава 300 метра, който представлява основният маршрут за преминаване на кораби и петролни танкери. Въпреки тесния проход, осигуряването на безопасността на корабоплаването в него изисква военно присъствие и непрекъснато наблюдение.

През декември 2023 г. Съединените щати стартираха операция „Пазител на просперитета" за защита на търговското корабоплаване в Червено море, Аденския залив и Баб ал-Мандеб, с участието на арабски и европейски държави.

През март 2025 г. Вашингтон стартира операция „Суровият рицар" срещу хутите, насочена срещу ракетните им способности, безпилотните им летателни апарати и инфраструктурата, за която заяви, че се използва за атакуване на кораби.

Към края на април същата година Централното командване на САЩ съобщи, че е нанесло удари по над 800 цели и е убило стотици въоръжени лица, както и редица лидери на групировката.

Морската мисия „Аспедис" на Европейския съюз продължава дейността си в Червено море и Аденския залив на фона на опасения, че хутите ще възобновят атаките си срещу корабоплаването.

Тези рискове придобиват допълнително значение за Саудитска Арабия, която засили зависимостта си от пристанището Йанбу на Червено море след размириците в пролива Ормуз.

От Йемен до Сомалия

Източник заяви пред британския вестник „Телеграф", че Иран целенасочено се опитва да контролира корабоплаването в Червено море и да „създаде сценарий, подобен на този с контрола му над пролива Ормуз".

Според вестника има многобройни индикации, сочещи към координация между хутите и сомалийското движение „Аш-Шабаб" с цел пълно установяване на контрол над пролива Баб ал-Мандеб и неговото затваряне, когато Иран реши това.

„Телеграф" добави, че хутите прехвърлят технология за безпилотни летателни апарати на движението „Аш-Шабаб" от името на Иран, което ги поставя начело на лидерската сцена в региона.

Готовност на хутите

Източник, близък до хутите, разкри пред Ройтерс, че групировката е завършила подготовката си за атака срещу морския транспорт чрез разполагане на ракети и безпилотни летателни апарати в близост до пролива Баб ал-Мандеб – входа към Червено море – в йеменските височини, откъдето се виждат Хадейда и Аденския залив, и очаква заповеди за започване на операцията.

Източникът заяви, че представителите на Иранската революционна гвардия, които вече се намират в Йемен, ще контролират решението за момента на затварянето на пролива Баб ал-Мандеб.

Като нов признак за рисковете, произтичащи от нов кръг на войната, всяка заплаха за Червено море и неговата врата може да задълбочи значително световната енергийна криза – криза, която беше предизвикана от затварянето от страна на Иран на пролива Ормуз.

На фона на настоящото повторно затваряне на пролива Ормуз всякакви атаки на хути срещу кораби или пристанища в Червено море ще доведат до прекъсване на двата основни маршрута за износ на петрол в Близкия изток едновременно, което ще отвори нов фронт както в енергийната криза, така и в по-широкия конфликт между Иран и САЩ.

Трудно ли е да се затвори Червено море?

Източникът, близък до хутите, заяви, че затварянето на пролива Баб ал-Мандеб няма да бъде трудно, и добави, че „всеки, който държи пушка, може да прекъсне морските превози. Не е необходимо да разполагаш с модерни ракети, за да прекъснеш морските превози".

Анализатори обаче твърдят обратното и смятат това за празно говорене.

На фона на тази ситуация се засилват въпросите относно значението на този жизненоважен пролив, неговото местоположение, силите, които оказват влияние върху него, и последствията от евентуално ескалиране на напрежението в региона. 

1. Какво представлява проливът Баб ал-Мандеб?

Стратегически морски пролив, свързващ Червено море с Аденския залив и разположен между Азия и Африка, което го прави част от световен морски път, свързващ Европа с Азия. Неговото значение се състои в контрола върху международния транспортен поток в най-тясната точка, през която преминават корабите.

2. Каква е стратегическата му значимост?

Той се счита за един от най-важните морски коридори в света, като според оценки на Конференцията на ООН за търговия и развитие около 12–13 процента от световната търговия преминава през този маршрут, свързан с Червено море. Данните на Американската агенция за енергийна информация потвърждават важността на пролива за транспортирането на нефт и газ, особено поради връзката му с маршрута на Суецкия канал. Неговото значение наскоро се подчерта с ескалирането на напрежението, свързано със затварянето на пролива Ормуз, и заплахата то да се разшири до пролива Баб ал-Мандеб.

3. Какъв е произходът на името?

Наречен е Баб ал-Мандеб - Портата на сълзите,  заради древните морски опасности тук, които карали моряците да „плачат" за загиналите си събратя

4. Коя сила го контролира днес?

Проливът не е под абсолютния контрол на една страна, тъй като е отворен международен коридор съгласно правилата на ООН, които гарантират свобода на корабоплаването и забрана за затваряне на международните проливи, но военното влияние върху околните брегове определя нивото на сигурност в него, като там се открояват силите на „Полкът на гигантите" и отряд от жителите на остров Перим.

5. Какви ще бъдат икономическите последици, ако подкрепяните от Иран хути успеят да го затворят?

Затварянето на пролива ще доведе до прекъсване на един от най-важните маршрути за световната търговия, свързан с Червено море, което може да парализира търговски обмен, оценяван на стотици милиарди годишно. Според оценки на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) голяма част от световната търговия зависи от този маршрут, а данните на Американската агенция за енергийна информация (EIA) потвърждават, че всяко прекъсване по него се отразява пряко върху пазарите на петрол и газ, поради което корабите ще бъдат принудени да заобикалят през нос Добра надежда, което ще удължи пътуванията с около 15 до 20 дни, ще удвои разходите за превоз и ще окаже натиск върху световните вериги за доставки, според доклади на „Ройтерс" и „Блумбърг".

6. До каква степен остров Перим и позициите на хутите могат да повлияят на безопасността на корабоплаването в пролива?

Йеменският остров Перим представлява най-важната точка на сушата, контролираща пролива, благодарение на стратегическото си местоположение, което позволява наблюдение на движението на корабите, въпреки малкия брой на населението му, докато хутите се намират на около 90 морски мили от пролива, но разстоянието не е решаващият фактор в уравнението, а способностите на ракетите и безпилотните летателни апарати, които позволяват преодоляването на това разстояние и достигането до този жизненоважен коридор.

7. Защо проливът Баб ал-Мандеб се счита за допълнение към пролива Ормуз?

Защото всяко сътресение в пролива Ормуз кара корабите да преизчисляват маршрутите си и да търсят алтернативи за транспортиране на петрол и енергия, но затварянето на Баб ал-Мандеб означава пълно прекъсване на морския път между Персийския залив и Европа през Червено море и Суецкия канал, което удвоява икономическото въздействие в световен мащаб и превръща кризата от регионално сътресение в международна търговска и енергийна криза.

8. Защо хутите заплашват да го затворят, при положение че не контролират пряко пролива?

Въпреки че не са на брега на пролива Баб ал-Мандеб, контролът на хутите върху части от западния йеменски бряг, граничещ с Червено море, им осигурява т.нар. „огневи контрол", тъй като те могат да атакуват кораби с ракети и безпилотни летателни апарати в Червено море и Аденския залив. Този вид контрол е достатъчен, за да се възпрепятства корабоплаването и да се повиши рискът, без да е необходим пряк контрол над пролива.

9. Има ли военна защита около пролива?

Проливът разполага с многостепенно разположени сили за сигурност. „Бригадите на гигантите" под командването на Абдулрахман ал-Мухрами осигуряват непосредствената му околност, заедно със силите на „Националната съпротива" под командването на Тарик Салех, които са разположени по протежение на западния бряг на Йемен от районите „Дху Баб" в близост до пролива до бреговете на Хейда, като минават през Мока, Вазаия и Муза.

Тази система включва морски подразделения и брегова охрана, оборудвани с бързи катери, системи за наблюдение и радари, като операциите им обхващат дори островите Хниш и Зикр по протежение на брегова ивица, надхвърляща 100 километра. Освен това тези сили осигуряват безопасността на корабоплаването и контролират превоза на оръжия, като се извършва постоянен международен мониторинг на движението на корабите в този жизненоважен коридор, предвид неговото значение за световната търговия и енергетика.