• В България въвеждат нови правила за водните атракциони, но проблемът е в липсата на контрол
• Гърция има най-строгите изисквания, а глобите са до 5000 евро
• Маниаците на джетове във Франция и Италия тунинговат машините и ги правят 500 конски сили

През лятото туристите обичат да си осигуряват адреналин и приятни емоции. Затова особено по Българското Черноморие всяка година се предлагат джетове, парасейлинг, банани, дивани и други водни атракциони. Бизнес за много пари. Но зад шумните реклами и усмихнатите снимки често стоят правила, които са само на хартия, контролът почти липсва, а човешкият живот понякога се оказва поредният риск за сметка на забавлението.

От няколко години насам се наблюдават сериозни проблеми с тези съоръжения. Няколко тежки инцидента показаха, че има недопустими пропуски в контрола и нормативната уредба. Преди 6 г. джет премина през туристка и откъсна главата ѝ край Балчик. Миналата година в Несебър загина 8-годишно дете по време на полет с воден парашут. Случаят отвори кутията на Пандора и показа колко гнил е този бизнес. Оттогава досега почти нищо не беше направено за по-голямата безопасност на туристите. А само преди месец край Ахелой шестима души пострадаха при преобръщане на надуваем атракцион тип “банан”, работещ в нерегистрирана база. За щастие, няма смъртни случаи.

По тази причина предишният парламент прие Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. А за да се промени тази мрачна картина и туристите да не играят на руска рулетка, когато използват някой воден атракцион, Министерството на транспорта и съобщенията публикува за обществено обсъждане проект в Наредба за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършването на водноатракционни услуги с тях. Те ще се следят от Изпълнителна агенция “Морска администрация” (ИАМА).

Особено строг става режимът за водните парашути (парасейлинг). Деца под 14 години ще могат да летят само с подписана декларация за съгласие от родител или настойник. Парашутните системи вече подлежат на задължителна техническа проверка от лица, сертифицирани по Закона за гражданското въздухоплаване, а за персонала се предвиждат ежегодни обучения. От капитаните и екипажите на плавателните средства за парасейлинг се изисква допълнителна квалификация, включваща преминат курс и минимум 500 полета.

“След миналогодишния инцидент, при който загина дете на парасейлинг, насочихме вниманието към повишаване на безопасността – обясни пред “24 часа – 168 истории” изпълнителният директор на ИАМА капитан далечно плаване инж. Венцислав Иванов. - Анализирахме законодателството и установихме, че и други институции носят отговорност за контрола. Затова взехме решение да увеличим обхвата на проверките, които правим в началото на сезона.

Разширяваме наблюдението и върху самата установка за парасейлинг. Освен плавателното средство за дърпане преглеждаме визуално и останалите части от оборудването: въжета, укрепващи колани и парашут.

Обикновено проверките се извършват при самото откриване на водната база. Първоначално се подава заявление към “Морска администрация” с опис на атракционите. След обработка на документите двама наши представители отиват на място, за да проверят дали заявеното отговаря на действителността.

При парасейлинг освен плавателното средство проверяваме и серийните номера на коланите, производителя на парашута и сертификата за годност на въжетата. Ако има неяснота в серийните номера, тя се отстранява на място, за да може при евентуален инцидент лесно да се направят справки. Всичко това се прави при пускането на базата в експлоатация. Информацията за регистрираните обекти е качена на сайта на Министерството на транспорта и съобщенията и на ИАМА и всеки може да провери легитимността им. Извън това се извършват и регулярни проверки по предварително изготвен план в началото на сезона.”

Разбира се, инспекторите се натъкват и на нелегални съоръжения, чиято дейност се спира веднага. Този проблем изникна на преден план след инцидента със загиналото дете миналата година в Несебър.

“Понякога още в началото на сезона установяваме незаконни атракциони - посочва кап. Иванов. - Тази дейност обикновено е добре прикрита и се извършва на неохраняеми плажове и можем да разберем за нея единствено по сигнал. В такива ситуации взаимодействаме с ГД “Гранична полиция”, тъй като ИАМА няма право да проверява лични документи. Така при нерегламентирана услуга проблемът се решава двустранно. Гранична полиция проверява документите за самоличност и тези на плавателните съдове, за да установи дали са собственици, или са на други лица.

Важно е да уточним, че след инцидента с детето от миналата година виждаме сериозни инвестиции в оборудването от страна на операторите, което е много добре. По последни данни общият брой на регистрираните водни бази към днешна дата е 104 по цялото Черноморие. За район Варна (от Дуранкулак до нос Емине) те са 22, като там след началото на сезона са извършени внезапни проверки на 7 бази с парасейлинг. За район Бургас (нос Емине – Резово) базите са 82, а извънредните проверки на място са обхванали 22 от тях.”

С цел повишаване на сигурността новите правила предвиждат и изискване за свидетелство за правоспособност за всеки, който управлява джет извън зоните за организирани атракциони. За каране в обособените зони книжка за туристите не е необходима. “Джетовете в България се регистрират при нас от 2018 г., а колесарите за превоза им подлежат на регистрация в КАТ. Новото, което въвеждаме за тях, е автоматична GPS система за контрол на джета и скоростта му. Тя ще замени досегашните дистанционни системи за спиране. Така клиентът може да е сигурен в безопасността си, тоест джетът няма да напусне определения воден коридор, а при опасна близост с друг обект сам ще намали или ще спре при критична дистанция, за да предотврати сблъсък.

Основно правило за разположението на водните бази е да се спазва отстояние от над 300 метра, тъй като при по-малко се създава риск за инциденти. Нашата задача при проверка е да следим за това, защото базата не се изчерпва само с поставянето на поплавъци. Тя включва прилежаща и водна зона, където задължително трябва да има плакати, обяснителни бележки и инструкции. Целта на новите правила е да сведат инцидентите до минимум. След всеки сезон правим анализ, за да имаме ясна представа какво още може да се подобри и да избегнем грешки през следващото лято.”

За тези правила, а и още по-строги, от години насам се бори и председателят на Българската федерация по водомоторен спорт Тодор Христов. Той знае какви са проблемите с водните атракциони и защо се стига до инциденти всяко лято.

“След като заедно с директора на “Морска администрация” променихме Наредбата за морската компетентност и включихме свидетелство за управление на джет, забелязах проблем – посочва пред “24 часа – 168 истории” Тодор Христов. - Тези учебни центрове, които искат да извършват такива курсове, изпращат инструктори за обучение. А иначе и всеки гражданин също може да го премине. При първата школа за инструктори, която направихме, се явиха само 4 човека, които мислеха, че схемата е същата като в цялата държава. Искаха да си купят удостоверенията, като ни изпратят пари. Но това е недопустимо, защото носим отговорност. И от тези 4 души само един успя да го издържи. Той е тридневен, защото хората, които ще обучават други лица, трябва да са по-подготвени от тях.

Учебните центрове започнаха да недоволстват и ИАМА промени текста в наредбата, като включи: “Обученията могат да се правят от инструктори, преминали курс за инструктори в Българската федерация по водомоторен спорт или притежаващи RYA PWC Proficiency certificate”. За мен това е пълен майтап. Започва да се опорочава по български схемата. Явно в бързината, за да се угоди на някого, е пропуснат фактът какво представлява този документ. Той е международно, широко признато свидетелство, издавано от британската Кралска яхтена асоциация (RYA). То удостоверява уменията за безопасно и самостоятелно управление на джетовете. Обучението му обаче трае точно 1 ден. Курсът е подходящ както за напълно начинаещи, така и за опитни водачи, които искат да официализират своите умения. Минималната възраст на участниците е 12 г. Сертификатите на лица под 16 г. съдържат изискване за плаване само под надзора на възрастен. А предварителните изисквания са кандидатите да имат умение за плуване (минимум 50 метра) и добра обща физическа форма. Според вас възможно ли е такъв човек за един ден да стане инструктор и да раздава на корем свидетелства за правоспособност за водач на джет ски?”

Междувременно има голям наплив у нас на румънци, които искат да изкарат курса за правоспособност за управление на лично превозно средство, защото, като го легализират, важи в целия Европейски съюз. Причината е, че там обучението струва 1000 евро. Разбира се, за туристите, които са на море и искат да покарат джет, не е задължително да имат книжки Те могат да го наемат в съответната водна база.

“Преди да се качите, отговорникът на водните атракциони трябва да обясни всички инструкции и правила за безопасно управление – категоричен е Христов. - Трябва да седне зад вас, да ви покаже как се натиска газта. Няма да ви остави произволно. Може той да ви повози, ако се страхувате. Тези джетове са оборудвани с GPS системи. Тоест, ако някой се опита да прескочи до съседния плаж, това няма да се случи, защото ще ви го изгасят в движение отдалеч с дистанционно. Там не са големите проблеми, защото има инструктаж и контрол. Истинският проблем с джетовете е при волните съчетания, когато неподготвени хора, нелицензирани, непрофесионалисти се пускат на пристанището във Варна например и решават да возят гаджето. Така преди 6 г. обезглавиха една девойка в Балчик. Няма служба, която да контролира бизнеса “Морска администрация” няма този капацитет да извършва този контрол. Тяхната основна длъжност е корабите и корабоводенето. След това пристанищната инфраструктура, водните пътища. Атракционите са им последен приоритет. Разчитат на случайни проверки или на инциденти, за да бъде някой изловен и наказан евентуално, което почти не се случва. Това е цялата драма. От друга страна, ние много натискаме всички джетове да бъдат регистрирани, което може да се случи много лесно, като застанат две патрулки на входа на Варна и на Бургас и да ги проверяват на ремаркетата. Само че МВР не иска да се занимава с това и няма отношение. И се прави нещо, когато стане инцидент. Но мине ли един месец, всичко се забравя и тръгва постарому.”

Така се оказва, че България изостава значително с контрола над водните атракциони в сравнение със своите съседки. В Гърция например правилата за тези съоръжения са едни от най-строгите в Европа. Там има специални разпоредби за джетовете, които се контролират от бреговата охрана. Гръцките власти приемат, че джетът е най-опасен именно близо до плажа. Затова туристите практически нямат право да се движат с висока скорост край къпещите се. Минималното разстояние е 300 метра от плаж.

“Там джетовете се управляват от лица само над 18 г., както го въведохме и в България от миналата година – подчертава Христов. - И задължително трябва да имат свидетелство за управление на високоскоростен плавателен съд. За всяко излизане в някакъв район трябва предварително да се уведомят местните гранични власти. Кара се в определена акватория, далеч от плажовете. И тези, които отдават джетове под наем, почти не им се получават нещата. А за туристите е супер, ограничено и лимитирано както мястото, така и времето за каране. Там правилата са много строги, защото конфискуват техниката на момента. А собственикът подлежи на глоба от около 5000 евро, ако има нарушение. Затова проблемът в България е, че липсват правила, защото българинът не ги обича. Мрази ги.”

Въпреки това в района на плажа Зографу на полуостров Ситония, Халкидики, при нелеп инцидент с джет на 10 юли загина синът на Весела Лечева – Мартин Велев. Според официалните данни на гръцката брегова охрана по време на маневриране с джета Мартин е бил ударен от силна вълна. Вследствие на това той пада в морето. Медицинската експертиза показва, че е починал от силния удар още при падането във водата. Друг водач на джет веднага е реагирал и го е извадил от морето в безсъзнание. Пристигналият на място лекарски екип е извършил реанимационни действия, но въпреки усилията им животът му не е спасен. Смъртта му е констатирана официално в здравния център в Агиос Николаос.

По Румънското Черноморие например контролът се извършва от местната морска администрация, като там джетовете се регистрират като плавателни съдове. За собствен джет е необходимо свидетелство за управление (категория C). Движението е разрешено само в определени зони за навигация. Като по подобие на Гърция има строг контрол върху безопасността и регистрацията. На практика туристите, които наемат джет, преминават инструктаж и се движат в предварително определен периметър.

В Турция в големите курорти като Анталия, Бодрум, Мармарис и Кушадасъ местните пристанищни власти определят специални коридори за влизане и излизане на джетовете. Там също е необходима задължителна регистрация на плавателния съд, който трябва да се използва само в обозначените коридори до открито море.

И докато инцидентите с водните атракциони в тези държави са изключително редки, опитът показва, че наредбите могат да бъдат написани безупречно, но ако контролът липсва, а институциите реагират само при поредния смъртен случай, нищо няма да се промени. България може да заимства примера на Гърция, така че новата наредба да не остане само на хартия. Защото всяко правило има смисъл само когато се спазва. Иначе следващото лято отново ще четем за поредния обърнат “банан” или починал турист.

Маниаците на джетове са във Франция и Италия

За повечето хора джетът е лятно удоволствие. Няколко обиколки в морето и снимка за социалните мрежи. Но за истинските ентусиасти и запалените любители водният мотор е много повече от машина. Той е страст и обсесия. Много от тях казват, че денят, в който купят джета, всъщност е денят, в който започват да го разглобяват.

В Европа има хиляди собственици, които прекарват зимата в очакване на следващото лято в гаражите си. Там сменят двигатели, разглобяват компресори, настройват електрониката, експериментират с нови части и променят корпуса така, че машината да бъде по-бърза, по-стабилна или просто различна от всички останали.

Статистиката показва, че в ЕС най-запалената общност по карането на джетове е във Франция. Там има най-много клубове, състезания, организирани турове. Във форумите се обсъждат всички модификации. Собствениците инвестират хиляди евро за нов компютър на двигателя, спортен компресор, изпускателна система, състезателен импелер, карбонови елементи, специални въздухозаборници, LED осветление и индивидуален дизайн. Нерядко стойността на новостите надхвърля цената на самата машина.

Но целта невинаги е скоростта. За едни тунингът е стремеж към още няколко километра в час. За други е въпрос на контрол – машината да влиза по-прецизно в завоите, да се държи по-стабилно при вълнение или да реагира по-бързо при ускорение. А за трети е чисто естетическа страст. Те поръчват специални бои, карбонови детайли и дизайнерски седалки, така че джетът да бъде разпознаваем от стотици метри.

След Франция на второ място в Европа стои Италия. Там маниаците на джетове карат освен в морето, но и в езерата - Гарда, Комо и Маджоре. След тези две държави се нареждат Испания и Великобритания, където има силно изразена клубна култура.

Разбира се, тази страст има и своята тъмна страна. Всяка допълнителна конска сила изисква повече опит, по-добра преценка и по-голяма отговорност. Именно затова в държавите с най-развита джет култура паралелно с тунинга вървят и строги правила за безопасност, обучение и контрол.

Междувременно тази година България също успя да запише името си в графата на този световен спорт. За първи път в историята ни през 2026 г. в Бургас се проведе световното първенство по джет ски. От 8 до 12 юли плаж Didi Beach в Сарафово беше превърнат в арена на скорост, адреналин и безкомпромисни битки по вода. Над 300 състезатели от десетки държави се бореха за първото място, а машините бяха тунинговани до 500 конски сили.

Осем български участници се включиха в надпреварата в различните категории, сред които и две дами - Ивайла Лишкова и Ива Найденова. В зрелищните битки във финалните серии Йордан Николов спечели първата победа за България, като в трите гонки взе три първи места в класа на серийните джетове.