Българският мъж има най-кратък трудов живот в Европа - това е диагноза за пазара на труда

Очакваната продължителност на трудовия живот в България е третата най-ниска в Европейския съюз - едва 34,6 години, като само румънците и италианците работят по-кратко (съответно 32,7 години и 33 години). Но България печели “приза” за най-ниска продължителност на трудовия живот при мъжете, макар и само с няколко месеца, пред Румъния и Хърватия.

В другата крайност са седем страни от ЕС, където продължителността на трудовия живот е 40 години или повече. Първенец е Нидерландия с 44 години, следвана от Швеция (43,4), Дания (42,6), Естония (41,5), Ирландия (40,7), Германия (40,2) и Финландия (40,1). Средно в Европейския съюз трудовият живот продължава 37,5 години.

Поглеждайки графиката, веднага забелязваме географските различия - в Германия и северната част на Европа има по-дълга продължителност на трудовия живот, докато в южната и източната част на континента има по-кратка продължителност на трудовия живот. Това показва, че вероятно има географски, климатични, културни и институционални фактори.

Но като цяло общият ефект от тези фактори е по-масово и по-продължително участие на пазара на труда. Например в северните страни има висока степен на участие на пазара на труда на жените, младежите, възрастните - с други думи, хората там не само масово работят, но също така започват работа по-рано, рядко и за кратко спират работа и напускат пазара на труда по-късно.

Има и демографски фактори, но те невинаги са водещи. Да, наистина северните страни като цяло имат висока продължителност на живота, но и южните страни също имат висока продължителност на живота. Италия, Испания и Швеция са водещите страни в Европа по продължителност на живота, но нямат нищо общо що се отнася до трудовия живот - Италия има най-ниска продължителност на трудовия живот, Испания е по средата, а Швеция е водеща (след Нидерландия).

Сред страните с ниска заетост има разнородни фактори, които обясняват състоянието им. Например в някои страни от южната част на континента има изключително висока младежка безработица и съответно ниска заетост на младите. В други основен фактор е ниското участие на жените на пазара на труда или рано пенсиониране. Сивата икономика също е фактор за някои страни, а в други икономиката не успява да създаде достатъчно работни места за всички желаещи.

Като цяло за всяка страна има различно обяснение за продължителността на трудовия живот. Ако перифразираме Толстой, всяка страна е нещастна по свой собствен начин. Затова ще се фокусираме върху България и причините тук да има ниска продължителност на трудовия живот.

От години коментираме, че България е сред водещите страни в ЕС по дял на младежите, които нито учат, нито работят. Последните данни на Евростат за 2025 г. ни дават 13,8%, което ни нарежда на второ място след Румъния и само малко по-напред от Гърция. Кой е в другата крайност? Не е трудно да се отгатне - Нидерландия и Швеция.

Но не е само това – в северните части на континента работят и много от младежите, които учат. Отново Нидерландия е абсолютен лидер - 74% от учащите над 15 години работят! Дания е с 56%, Германия с 46%. Разбира се, това не означава работа на пълен работен ден - може да е почасова работа или през уикендите, ваканциите и т.н. С други думи, говорим за гъвкави форми на заетост, чрез които се интегрират младежите на пазара на труда още от ранна възраст – нещо, което е почти напълно непознато в нашия регион.

Най-големите проблеми в България са в селските региони, с нискообразованите и жените. В София и големите градове има много повече възможности за младежка заетост. Все пак трябва да отбележим, че динамиката е положителна - България е сред страните с най-голямо подобрение в последното десетилетие. Но явно има още какво да се направи.

Ниска заетост сред нискообразованите и хората с увреждания

В България хората с висше образование имат практически пълна заетост - близо 92% от тях работят. При завършилите средно образование заетостта е по-ниска, но солидна 72% - и дори по-висока за тези с професионално образование (79%). Но нещата са много по-негативни за хората с основно образование - 32% и още повече за начално и по-ниско образование – едва 27,6%. В селата също заетостта като цяло е значително по-ниска от градовете, при жените също се отчита по-ниска заетост.

Малцинствата имат значително по-ниска заетост частично заради това, че живеят в по-бедни региони и имат по-ниско образование. Едно скорошно изследване на ОИСР за България дава 22% заетост при ромската етническа група, 44% при турската и 67% при българската.

Много по-ниска е и заетостта при хората с увреждания – във всички страни заетостта на хората с увреждания е по-ниска, но в страните от нашия регион е драстично по-ниска, макар че България вече не е най-лошият пример. В последните години Румъния е най-зле с 45% разлика в заетостта на хората с увреждания при 33% в България и 24% средно в ЕС. В нашия регион все още хората с увреждания се разглеждат като тежест за социалната система, вместо да им се помогне за интегриране на пазара на труда.

Ранно пенсиониране

Ранното излизане от пазара на труда също е фактор, който не можем да пропуснем - това се дължи най-вече на ранното пенсиониране сред редица професии (включително МВР). Но в последно време имаме и допълнителен фактор, а именно растящият брой пенсии за инвалидност – част от които са просто начин за ранно пенсиониране. Скокът в ТЕЛК решенията в последните години също е фактор, като има съмнения за измами, съответно все по-голям дял от подпомагането не отива при наистина нуждаещите се. Но има и нещо друго - в Северна Европа масово се работи след пенсиониране. В Естония работят 55% от пенсионерите до 75 години. Около 45% са в другите балтийски страни, 42% са в Швеция. На другия край са Румъния, където само 2% от пенсионерите работят, и Гърция с 4%. България в последно време има сериозно раздвижване в тази посока и вече близо 17% от пенсионерите работят, което ни прави първенец на Балканите и сме почти на нивото на Нидерландия.

Какво може да се направи в България? Ако трябва да се даде една препоръка, това е гъвкава заетост. Нашият пазар на труда има нужда най-вече от повече гъвкава заетост – за да може да интегрира повече младежи, жени с малки деца, възрастни и хора с увреждания. Но гъвкавата заетост изисква и по-добро заплащане, защото в България в момента трудно се оцелява с почасова заетост.

Разбира се, дългосрочно са нужни и други мерки – намаление на отпадащите от училище деца и интеграция на пазара на труда на хората с увреждания и малцинствата. Повече ясли и детски градини в големите градове, ограничаване на измамите в ТЕЛК и ранното пенсиониране, привличане на инвестиции в регионите…