Закриването на комисията щяло да е удар върху правото на обществото да знае историческата истина

Ще има неравно третиране на разкритите агенти и тези, които ще останат в сянка

Съдбата на малката комисия по досиетата се очертава като един от спорните въпроси в Закона за бюджета, през който управляващите предлагат закриването ѝ до 15 септември. В парламента мненията са различни, но миналата седмица стана ясно, че и отборът на управляващите не е на едно мнение.

Вицепремиерът Иво Христов лично дойде в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в четвъртък, за да представи пред депутатите предложения от правителството за председател на ДАНС Пламен Тончев. Христов изчете кратка биография на Тончев със заключението, че е изпълнявал отлично служебните си задължения в ГДБОП и ДАНС, която ръководи от 2021 до лятото на 2025 г. Тогава той напусна по собствено желание след разговор с премиера Росен Желязков. После беше избран от парламента за председател на комисията по досиетата, която ще ръководи до избора му за шеф на ДАНС.

“Аз съм категорично против закриването на комисията.

Запазете я като самостоятелна структура - агенция или дирекция

Нека тя съществува като структура”, каза Пламен Тончев пред депутатите и ги призова да спасят комисията по досиетата с предложение между първо и второ четене на държавния бюджет. Точно през най-важния закон се предлага закриването на комисията, която той ръководи от година и два месеца. А предложението за това е на вицепремиера Иво Христов, който представи Тончев в парламента. Според Христов комисията по досиетата е изпълнила своята мисия, на практика

не функционира и струва 2,8 млн. евро на година

Според бъдещия шеф на ДАНС това не е така. В края на юни, когато още не беше предложен от кабинета отново да заеме поста на председател на ДАНС, Тончев е изпратил становище до министъра на финансите Гълъб Донев, с което защитава комисията. В него пише, че структурата, която ръководи, е част от Европейската мрежа на официалните органи, които отговарят за съхранението на досиетата на тайната полиция в страните от бившия соцлагер.

“Задължителните проверки за принадлежност към ДС дават възможност за осведомяване на всеки български гражданин. Граждани и изследователи могат да се докоснат до този архив, да прочетат за себе си, за близките си, за репресиите”, пише Тончев до Донев. Посочва, че проверките през годините са разширявани с допълнителни групи лица. С последните законови промени от 2024 г. те включват и управителите и собствениците на фирми, които са сключвали договори по обществени поръчки за над 500 хил. лв.

Значителен брой проверки още не са завършени, включително на управляващите неправителствени организации, рекламни и пиар агенции, участници в приватизацията, изрежда бъдещият шеф на ДАНС. Според него, ако процесът спре със закриването на комисията по досиетата, ще има неравно третиране на тези, които са разкрити, и тези, които ще останат в сянка. Тончев сравнява закриването на комисията с удар върху правото на обществото да знае историческата истина.

Предложението на вицепремиера Иво Христов е комисията по досиетата да премине към Държавна агенция “Архиви”. Тончев не е съгласен и с това. Според него само комисията може да разкрива принадлежност към ДС по закон и прехвърлянето на документите към архивите ще ги блокира за години наред заради нови описи, инвентаризация и обработка на огромния и чувствителен фонд. “В нито една страна от

бившия социалистически блок процесът на разкриване и достъпът до архивните документи не е приключил със закриване на органа

и прекратяване на дейността му”, категоричен е Пламен Тончев.

Освен до Гълъб Донев по Закона за държавния бюджет Пламен Тончев е подписал и друго становище, внесено в парламента. С него той защитава комисията от друг законопроект за закриването ѝ - този на “Възраждане”, внесен на 4 юни. Костадин Костадинов и съпартийците му искат отмяна на закона, по който действа комисията, заради противоречия в обществото за действията на лица, осветени като сътрудници на ДС, неефективност и разходи в бюджета.

“Това е пълно непознаване на обществените отношения, които урежда законът”, категоричен е Тончев в становището по законопроекта на Костадинов. Той поставя и много въпроси, на които от “Възраждане” не дават решения. Например делата срещу комисията. И до днес стотици обявени за нещатни служители и агенти на ДС водят съдебна битка срещу структурата, която продължава с проверката на агенти сред НПО сектора в София-област.